Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО ЩЕ МОЖЕ ДА ОПРОЩАВА ДАНЪЦИ

Регионалните данъчни директори ще бъдат длъжни да се произнасят до 45 дни по обжалваните ревизионни актове, предвиждат промените в Данъчно-процесуалния кодекс. Ако те не направят това, ще се смята, че не са уважили протеста на данъкоплатеца, което ще му позволи да придвижи жалбата си до по-горна инстанция. Досега директорите често пъти се разсейваха и така блокираха всякаква възможност на данъкоплатците да търсят съдебна защита. И други облекчения за данъкоплатците бяха постигнати по време на обсъждането на промените в Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК) в парламентарната бюджетна комисия. При приемането му на първо четене преди месец народните представители оспориха много идеи на финансовото министерство, което искаше да даде почти неограничена свобода на данъчните власти. Особено остра реакция тогава предизвика исканата промяна на чл.68, според която главният данъчен директор може да удължава срока за извършване на данъчна ревизия, без да се посочва дата за приключването й. Сега кодексът предвижда данъчните ревизии да приключват за три месеца и ако това време не стигне, да бъдат удължавани с още един месец с решение на териториалния данъчен директор. В момента само финансовият министър може да разпорежда ново продължаване на срока, но само в изключителни случаи. В комисията беше постигнат компромис - главният данъчен директор също ще може да удължава срока на ревизията, когато тя е възложена от него, но само с един месец.Депутатите отстъпиха пред някои от исканията на министрите. Те одобриха процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. Тя ще бъде като нов раздел в кодекса. Целта на тези спогодби е да се избегне двойното плащане на данък върху доходи от лихви и дивиденти, както и върху доходи, за които в съответната спогодба е предвидено да се облагат само в родината на получателя им. Всъщност спорът бе как да се прилагат спогодбите спрямо доходите на чужденци, изплащани им от български предприятия. Правителството искаше данъкът да се събира при изплащане на дохода на чужденците на общо основание. Те после трябвало да поискат сумата да им се върне по сметка в българска банка. В крайна сметка това искане бе прието. Същевременно ако данъчните органи не дадат разрешение за прилагане на спогодбата, доходите ще бъдат облагани по общия ред. Опростена процедура се предвижда само за суми до 2000 лв. годишно. А когато средствата са получени по един и същ договор, искане ще се подава еднократно, преди първото плащане. Проблем се оказа и забраната чужденци, които дължат данъци и такси на българската държава, да напускат страната. Добавката бе предложена в чл.145, чиято ал.8 казва, че на физически и юридически лица, които имат големи задължения (над 3000 лв.), както и на техните управители задграничните паспорти се отнемат. МФ обаче иска занапред забраната чужденците да напускат страната да важи независимо от размера на задължението. Става дума за милиони левове, каза пред депутатите изпълнителният директор на Агенцията за държавните вземания Станислав Михайлов, според когото проблемът е преди всичко с босненски и сръбски граждани, занимаващи се с търговия у нас. Работата обаче не е толкова проста и това се потвърждава от частния случай с откраднатите коли, който доведе до няколко дипломатически скандала през последните години. Когато чужденци идват в България с личния си автомобил, колата митнически се оформя като временен внос. Но ако возилото е откраднато, чужденецът не може да го декларира на излизане и тогава му се начисляват дължимите митни сборове (все едно че го е продал). Тъй като повечето чуждестранни граждани не са склонни да плащат тези суми, се оказва, че те не могат да напуснат страната. Този проблем бе частично решен с промени в Закона за митниците, но само за дипломатическите коли. Проблемът е ясен, но още не сме намерили решение, заяви заместник-министърът на финансите Гати Ал Джебури.Значителна част от промените са свързани със събирането на дълговете към държавата. Освен решенията за отсрочване и разсрочване на задължения на важни длъжници правителството ще има право да взема решения и за редукция на тези дългове. Това се урежда от текст в чл.152, добавен по предложение на депутатите Нина Чилова и Валери Димитров. Остава в сила обаче забраната да се намалява главницата по дълговете към държавата за предприятия, които изпълняват оздравителен план. Приета бе и нова редакция на чл. 157-159 от ДПК, които уреждат разпродажбата на имущество, към което държавата има претенции. Досега чл.157 забраняваше на частните кредитори да предприемат мерки за събиране на вземанията си, ако Агенцията за държавните вземания е наложила запор или е обявила, че въпросните активи ще се разпродават. Според новата редакция частните кредитори могат да искат осребяването на такова имущество. Но ако държавата вече е заявила претенциите си, то продажбата се извършва не от съдия-изпълнител (по Гражданскопроцесуалния кодекс), а от Агенцията за държавните вземания. Депутатите обаче не се съгласиха активите на предприятия в несъстоятелност да се разпродават още преди изтичането на срока за приемане на оздравителен план.Апортните вноски на имоти в капитала на други предприятия могат да бъдат обявени за недействителни, ако са направени след установяването на дължими данъци, предвижда друга промяна. Досега можеха да бъдат атакувани само учредяването на ипотека и сделките по занижени цени, водещи до източване на задлъжнялото предприятие.Променя се и редът за провеждане на търгове, на които се продават недвижими имоти, както и движими вещи, струващи повече от 30 хил. лева. При неуспешен първи търг се насрочва повторно наддаване и цената се намалява с 20%, предвижда промяната. Ако и то пропадне, началните оценки могат да се понижават с по 10 на сто, докато се стигне до 50% от първоначалната оценка. Ако пак няма кандидат, стоката може да се предаде във владение на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във