Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПАК ЩЕ ПРОДАВА ЗАВОДИ

Правомощията на АП ще бъдат орязани, а надзорният й съвет, изглежда, ще бъде закрит. Това са основните промени в Закона за приватизацията, които се очаква да предложи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Ръководеното от Илия Василев ведомство вероятно ще се занимава само с техническата страна на процедурата. Едно от радикалните предложения е АП да стане търговско дружество - по подобие на Банковата консолидационна компания. А преструктурирането на предприятията, поставянето на целите при тяхното раздържавяване и изискванията към купувачите им да се одобряват от министрите. Подобен обрат не е изненада, тъй като през последната година работата на приватизационната агенция изостана значително, а пък надзорният й съвет взе доста противоречиви решения, с които отвори работа на съда. В същото време Лидия Шулева неведнъж подчертаваше положителните резултати от продажбата на банките, която заобиколи закона за приватизация, а ангажирането на министри с тези сделки осигури ясна политическа воля. В началото на годината вицепремиерът изпрати писма до 50 организации, с които поиска техните становища по предстоящите промени в раздържавителния акт. Никак не е странно, че някои обединения на работодатели предложиха да се възстановяват старите правила, които бяха отхвърлени при приемането на новия закон през 2002-ра. Най-много спорове предизвика идеята на Българската стопанска камара (КСК) за възстановяване на преговорите с потенциални купувачи като метод за продажба на дружествата. Според организацията, преговорите и сега се практикуват, само че правилата за тях се записват в изискванията за провеждането на втората фаза на конкурсите. Предложението срещна остра реакция, в това число и от неправителствената Коалиция 2000, която припомни, че преговорите бяха заклеймени като основен източник на корупция в приватизацията. Повечето работодателски организации са за смекчаване на следприватизационните задължения. Стопанската камара например смята, че ще е добре занапред да не се изисква запазване на работни места, а що се отнася до вече сключените договори, за служители да се смятат не само наетите по трудови договори, но и тези по граждански. Освен това тя настоява да се даде възможност за предоговаряне на ангажиментите за инвестиции и работни места - нещо, което е забранено след 2002-ра. Сред другите предложения на БСК е да не се продават миноритарни пакети (под 51%) от дружества със 100% държавно участие, освен по изключение.Съюзът на работодателите в България също иска облекчаване на следприватизационните ангажименти. По-конкретно, да се разреши на собствениците, които са закупили няколко предприятия, да не изпълняват задълженията си по инвестиционни програми и програми за трудова заетост в едно от тях, ако са преизпълнили тези изисквания в друго дружество (тоест става дума за своеобразно прихващане на преизпълнени с неизпълнени ангажименти). Наред с това в съюза са на мнение, че задълженията за трудова заетост направо трябва да отпаднат от вече сключените договори.Интересното е, че някои от предложенията нямат нищо общо с приватизацията - например при покупката и вноса на нови машини от Европейския съюз на стойност над 50 хил. евро да не се плащат ДДС и мита. Не липсват и становища за заличаването на цялата глава седма а от раздържавителния закон, която бе приета преди година по инициатива на бившия министър на икономиката Николай Василев. Тази глава урежда приватизацията на 15 дружества от значение за националната сигурност, но след като Конституционният съд отмени част от нея, в момента тя съдържа само две по-специални изисквания - стратегията за продажба на въпросните дружества да се приеме от парламента, а купувачът им да се одобрява от правителството по предложение на АП. Всъщност, както е тръгнало, кабинетът ще решава кои да са купувачите на доста повече компании.

Facebook logo
Бъдете с нас и във