Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО МОЖЕ ДА ОСТАНЕ БЕЗ БЮДЖЕТ

В началото на март 2005 г. правителството може да се окаже без утвърден бюджет, ако Конституционният съд уважи молбата на 48 народни представители и обяви, че Законът за бюджета за 2005 г. е противоконституционен. На 8 февруари най-висшият правораздавателен орган в републиката допусна за разглеждане иска на депутатите, по който бе образувано дело №1 за 2005 година. Докладчик по него е съдия Маргарита Златарева. Народните представители са поискали за противоконституционен да бъде обявен или целият бюджет за 2005 г., или поне няколко от неговите разпоредби. Става дума за текстовете, които регламентират заделянето на 130 млн. лв. за образование и на близо 1.1 млрд. лв., предвидени от републиканския бюджет за съдебната власт. Депутатите апелират за отмяната и на всички текстове в Закона за бюджета за 2005 г., които засягат разходите на хазната. Настоява се и за отмяната на параграф 16, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби, в които е записано, че правителството ще вземе от Банк Аустрия заем от 36.3 млн. евро за изграждане на детска болница в София.Конституционният съд е допуснал като заинтересовани лица до делото Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Националната следствена служба, както и синдикатите КНСБ, Подкрепа и Промяна. На всички тях Конституционният съд е дал 20-дневен срок, в който те трябва да представят писмените си становища по делото. В същия срок вносителите на искането могат да представят допълнителни аргументи в подкрепа на искането си.Ако съдът приеме мотивите на 48-те депутати и обяви Закона за бюджет'2005 или част от текстовете му за противоконституционни, правителството ще трябва да направи промени в него и отново да го внесе за гласуване в Народното събрание. А заложените в сегашния закон разходи няма да могат да бъдат направени. В такава ситуация обаче правителството ще действа според разпоредбите в Закона за устройството на държавния бюджет, които предвиждат, ако няма действащ закон, изпълнителната власт да прави разходи, които не надхвърлят средствата, които е похарчила през предната година. Това може да продължи не повече от три месеца, след което Народното събрание трябва да определи ред за извършване на бюджетните разходи и техния размер.Скандалът с австрийския заем за изграждането на детска болница в София, който е една от причините да бъде сезиран Конституционният съд, пък избухна още през ноември 2004 г., когато в парламента бе внесен за ратификация договорът за кредит от Банк Аустрия и съпътстващите го документи - за цената на проекта и неговия изпълнител. Депутатите от опозицията възроптаха, че болницата, макар и замислена като най-голямата на Балканския полуостров, ще излезе твърде скъпо на държавата. Според разчетите на Министерството на здравеопазването изграждането и оборудването й може да достигнат до 42.7 млн. евро. От тях 36.3 млн. евро българската държава е договорила да получи назаем от Банк Аустрия. Останалите пари ще бъдат платени от бюджета за 2005 година.Парламентът избра временна комисия, която трябваше да провери всички обстоятелства около проекта. Но още преди тя да приключи работата си, Народното събрание прие бюджета за 2005 г., включително и записаното държавно финансиране за болницата, както и държавната гаранция по заема от Банк Аустрия. Точно това обстоятелство даде основание на депутатите да искат Конституционният съд да обяви за невалидни и тези текстове в закона за бюджета. Скандалът около бюджета на съдебната власт също се разви пред очите на обществеността. Според Закона за устройството на държавния бюджет правителството трябва да включи приходно-разходните сметки на съдебната власт в общия проектозакон за държавния бюджет, така както тя ги представя за обсъждане, без да променя параметрите им. При разглеждането им през декември 2004 г. се разрази скандал, тъй като депутатите от ОДС откриха, че в пленарната зала се докладва единствено вариантът за приходите и разходите на съдебната власт, предложен от Министерския съвет. В него е заложено през 2005 г. магистратите да получат от хазната 230 млн. лв. - с около 12 на сто повече от средствата през предишната година. Правителството бе предвидило 17 млн. лв. от тях да получи Върховният касационен съд, 7 млн. лв. Върховният административен съд и 51 млн. лв. прокуратурата. Останалите средства трябва да бъдат поделени между съдилищата в страната и следствените органи. Докато Висшият съдебен съвет искаше 328 млн. лв., или с 98 млн. лв. повече от 2004-а.ОДС предупреди мнозинството, че правителството няма право да кастри парите на магистратите, и предприемайки такъв акт, рискува държавният бюджет да бъде отменен от Конституционния съд. Тогавашният председател на парламента Огнян Герджиков обясни, че становището на правителството в съдебната власт да отидат по-малко пари всъщност е алтернативно предложение, което ще бъде подложено на гласуване. Бюджетът на съдебната власт винаги е бил трън в петата на финансовото министерство. В края на 2002 г. при обсъждането на Закона за държавните приходи и разходи за 2003 г. управляващото мнозинство наложи варианта на правителството на Симеон Сакскобургготски, който сериозно орязваше издръжката на съдебната власт. Вместо исканите 21 млн. лв. за Върховния касационен съд правителството бе заделило едва 7.12 млн. лв. - с 5 млн. лв. по-малко, отколкото през 2002 година.Това доведе до ярост върховните магистрати и през януари 2003 г. пленумът на ВКС поиска от Конституционният съд да обяви, че бюджетът за 2003 г. в частта му за съдебната власт противоречи на основния закон на републиката. В началото на февруари Конституционният съд допусна за разглеждане иска на ВКС и през март обяви за противоконституционни текстовете в Закона за бюджета за 2003 г., които определяха размера на субсидията за ВКС, та се наложи правителството да променя в движение този показател. Това поражение бе обеца на ухото на финансовия министър и през 2003 г., за да удовлетвори финансовите претенции на магистратите, той прояви небивала щедрост и увеличи парите на съдебната власт за 2004 г. с 44 процента. Но през 2004 г. Висшият съдебен съвет поиска през 2005 г. ресурсите от хазната да скочат с още 73 процента. Този път финансовият министър оряза мераците на магистратите. Опитвайки се да наложи проекта на Министерския съвет обаче, управляващото мнозинство действа като слон в стъкларски магазин. Първо на заседание на бюджетната комисия бе решено да се приемат проектобюджетите и на правителството, и на ВСС, които да бъдат докладвани в пленарната зала и депутатите да изберат кой от тях ще приемат.Но явно лидерите на управляващата коалиция (Национално движение Симеон Втори и ДПС) не са имали голямо доверие във финансовата култура и в партийната дисциплина на своите народни представители, тъй като в пленарната зала на гласуване бе подложен единствено проектът на правителството. А бе редно първо да се обсъди предложението на ВВС и ако депутатите решат, да орежат претенциите на магистратите. В крайна сметка бюджетът на кабинета на Симеон Сакскобургготски отново попадна в Конституционния съд и няма да е чудно, ако той реши същото, както и през 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във