Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Правителството каза "да" на спорната Национална здравна карта

На днешното си заседание правителството утвърди Националната здравна карта на България. Чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.

Документът е изготвен с участието на широк кръг представители на заинтересованите страни – здравни институции, общини, съсловни и пациентски организации. Според тях картата ще гарантира на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги. С нея е определена нуждата от лекари, зъболекари и специалистите от професионално направление „Здравни грижи“ в извънболничната медицинска помощ. Определени са също потребностите от легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност за всички области, както и необходимите високотехнологична медицинска апаратура и високотехнологични методи за диагностика и лечение.

Елемент на Националната здравна карта е и Картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя, местоположението и районите на обслужване на структурите за спешна помощ. В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Преди седмица Българският лекарски съюз обяви, че не подкрепя проекта за Национална здравна карта и настоява той да бъде върнат от Министерския съвет за доработване. Според членовете на съюза проектът за здравна карта в голямата си част не отразява становищата на комисиите за изготвяне на областните здравни карти.

В становището се казва, че  е недопустимо за пореден път да бъде демонстрирано пред обществото, че изпълнителната власт не е в състояние да формира издържана, стройна и аналитична политика в сферата на българското здравеопазване. В позицията са дадени примери за някои явни недоразумения в предложения проект - като например, за области Стара Загора (в града има медицински факултет), Ямбол, Пазарджик са предвидени 0 броя легла за дейности по урология. За област Сливен - 1 легло за съдова хирургия. За обл. Силистра - 0 легла за дейност по ортопедия и травматология. 

БЛС твърди, че проектът е изготвен изцяло от Министерство на здравеопазването, без да е разглеждан и съгласуван с всички членове на комисията и не е утвърден или приет от Националната комисия по същество. Членовете на организацията припомнят, че при изготвяне на областните здравни карти, областните комисии стриктно са спазили начина на изчисление по методиката за необходимия брой легла по видове дейности и нива на компетентност. От проекта за Национална здравна карта се вижда, че Здравното министерство е използвало данни и различна методика от публикуваната в Държавен вестник. Лекарите подчертават някои от разликите. Според методиката броят на леглата е 4 на 1000 жители, като е допустимо повишение с 10%, но не повече от 5,9 на 1000 жители.

От съсловната организация пишат, че е некоректно да се използват данни за съществуващи лечебни заведения с разкрити брой легла по видове и нива на компетентност към 31.12. 2016 г. при определяне на потребностите след 01.04.2018 г. В този период, голяма част от лечебните заведения са променили своята дейност - и като разрешение за дейност, и като ниво на компетентност, мотивират несъгласието си от БЛС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във