Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО ДЪРЖИ ПОПРАВИТЕЛЕН ПРЕД МВФ ПРЕЗ ОКТОМВРИ

Джералд Шиф, шеф на мисията на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Шиф, кога се очаква мисията на Фонда да пристигне отново в България?- Още не сме решили кога точно, но определено ще се видим преди края на октомври.

По кои въпроси постигнахте сближаване на позициите по време на разговорите с министър Велчев във Вашингтон?- С г-н Велчев обсъдихме отговора, който вашето правителство дава на нашето заключение, представено преди отпътуването ни от България на 27 септември. С други думи, разговаряхме по проблемите на фиска.

Засегнахте ли в разговорите въпроса за корпоративното подоходно облагане?- С министър Велчев сме единодушни, че трябва да разгледаме в детайли фискалната политика. Фондът държи на старата си позиция да не се въвежда нулева данъчна ставка за реинвестираната печалба, защото тя ще лиши бюджета от много големи постъпления. Смятам, че по този въпрос вече постигнахме голям напредък и отношението на българското правителство се доближава до нашето становище. Искам да ви кажа, че дори и страни, където вече е въведена такава мярка, се нуждаеха от дълъг период от време, за да решат как точно да се администрира данъкът, т.е. кое да се приема за реинвестиция и кое не. Предвиждаме да приложим схема, чрез която в бъдеще да е възможно да се събират и обсъждат идеи за най-ефективното осъществяване на подобна данъчна политика, така че тя да се изпипа във всеки един аспект.

Може би знаете, че в нашия Закон за корпоративно подоходно облагане има текстове, според които се облагат немалко фирмени разходи. Те не трябва ли да отпаднат?- Разходите за стопанската дейност трябва да се опрощават при облагане на корпоративната печалба. Понякога обаче не е напълно ясно дали направените покупки наистина са предназначени за бизнеса, или са за частните нужди на собственика. За да се освобождават от данъчно облагане бизнесразходите, те трябва добре да се дефинират в закона и да става напълно ясно с каква цел се правят.

При разговорите си с министър Велчев сближихте ли позициите си по въпросите, свързани с бюджетния дефицит, дефицита по текущата сметка и ръста на БВП?- МВФ не е променил позициите си по отношение на бюджетния дефицит. Не обсъждахме подробности за текущата сметка. Както и преди съм споменавал, очакванията ни са, че по отношение на икономическия ръст ще има забавяне. Той няма да намалее драстично, но темпото на растеж ще е по-бавно. Преди предвижданията ни бяха икономическият ръст да надхвърли 5%, докато сега очакванията ни са той да е между 3.5% и 4% от БВП.

Какви кредити, според вас, ще са необходими на България от международните финансови институции през следващата година?- Още трябва да разискваме с правителството този въпрос. Зависи от общата финансова политика и дефицита в платежния баланс на страната. Международната среда е променена и продължава да се променя. Всички прогнози се нуждаят от преосмисляне и нов анализ.

Уточнихте ли някои параметри от бюджета?- Както обявихме и при последното си посещение в България, бюджетният дефицит би трябвало да е около 0.75 на сто. Освен това с министър Велчев обсъждахме данъчната политика и приходната страна на бюджета. Нямаме различия по въпроса, че за да намалее разходната част, е много важно да продължи процесът на структурната реформа.

Бихте ли споделили оценките си за инфлацията през 2002 година?- Целта според нас трябва да бъде годишна инфлация от 3.5%, и тя е напълно постижима. Това обаче ще зависи до голяма степен и от цените на петрола, които са труднопредвидими. Ние например очаквахме, че те ще се повишат, а се получи точно обратното. Така че никой не може да каже какво ще стане по-нататък. От значение са и цените, които се определят административно - като тези на електроенергията, на отоплението, водата и така нататък.

Тяхното повишаване може да предизвика и вече предизвиква социално напрежение. Мислите ли, че е възможно на този етап те да бъдат задържани на сегашните си нива?- Да, наистина проблемът е много сложен поради социалния си аспект. Цените обаче трябва да бъдат приведени до нива, в които да се покриват производствените разходи на електро- и топлоенергийните дружества и водоснабдителните фирми. Не бива да продължава практиката за субсидиране на тези производители. По-скоро е необходимо да се въведе система, чрез която да бъдат подпомагани потребителите.

Разговора води Мария Чанковa

Facebook logo
Бъдете с нас и във