Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИТЕЛСТВОТО БЕ МАЙКА ЗА ЕДРИЯ И МАЩЕХА ЗА ДРЕБНИЯ БИЗНЕС

Рангел Чолаков, председател на Националната занаятчийска камара, пред в. БАНКЕРЪНавръх Петровден (29 юни) българските занаятчии честват общия си празник. По този повод между 27 и 30 юни Националната занаятчийска камара (НЗК) организира тържества в Бургас. Там ще се проведат изложба-базар, дискусионни форуми, празнични шествия и ще бъдат връчени свидетелствата на неотдавна дипломирали се майстори. Камарата е конституирана по Закона за занаятите на 14 декември 2002 година. Неправителствената организация води регистрите на занаятчийските предприятия в страната, защитава техните групови интереси и участва в администрирането на обучението в професионалните учебни заведения. Председател на настоятелството на НЗК от самото й учредяване е Рангел Чолаков. Г-н Чолаков, защо българските занаятчии честват Петровден като професионален празник?- Защото двамата Свети апостоли Петър и Павел са покровители на доста занаяти и занаятчии. Поради това, по решение на общото събрание на камарата, техният ден бе провъзгласен за наш официален празник. От година на година той става все по-масов и ние като ръководство не може да не сме доволни. Има ли специален ритуал при честванията?- Различните гилдии имат свои ритуали и традиции, които датират от по-стари времена. Нашата цел е те да се съхранят или евентуално възродят. Обменяме опит и с професионални сдружения от други държави, с които сме в добри отношения. Като ръководство на камарата за нас сега е важно в деня, в който всички са заедно, не само да празнуваме, но и да свършим една важна работа. Във връзка с предстоящото присъединяване към Европейския съюз членовете ни трябва да получат информация за проблемите, които ги очакват в общия пазар. Затова непосредствено преди Петровден в Бургас ще се състои първата среща на ръководството на камарата с представители на пет браншови организации. На 28 юни ще се дискутират проблемите на фризьорите, козметиците, на занимаващите се с фина механика и оптика, на собствениците на автосервизи и на сервизи за електронна техника. Точно, ясно и конкретно ще им бъде разяснено всичко, което Евросъюзът очаква от тях, за да могат спокойно да продължат да правят бизнес и след 2007 година. Срещата е първа по рода си. След нея ще организираме такива и за останалите браншове. За съжаление от 1998-а досега никой не обясни на собствениците на занаятчийски предприятия какви ангажименти се поемат и какви са сроковете за тяхното покриване. В този смисъл датата 28 юни е много важна. Колко са занаятчиите в България?- В момента регистрираните регионални камари са 25 с над 10 000 занаятчийски предприятия. Отделно наши членове са още около 18 000 майстори, упражняващи самостоятелно занаят. Кой е най-сериозният ви общ проблем сега?- Съществува една аномалия. Данните на статистиката показват, че сферата на услугите формира около 64 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време очакванията на камарата са, че след 1 януари 2007-а именно върху тази сфера ще бъде оказан най-сериозният натиск. Има достатъчно основания да се предвиди подобен развой. На първо място, глава Малки и средни предприятия бе затворена без преходен период. Още в първия ден от членството ни българските занаятчии трябва да работят така, както го правят западните им колеги. Особено трудно ще е на тези зад т.нар. червена линия, касаеща дейностите, свързани със здравето и безопасността на хората - козметика, разкрасяващи процедури и т.н. Там мерките са жестоки, критериите на общността са обемисти и трудни за изпълнение. Освен това хората не знаят с какъв финансов ресурс е необходимо да разполагат, за да удовлетворят критериите. Независимо от бума на кредитирането в държавата той не се отнася до малките занаятчийски предприятия. В контекста на приетото споразумение за капитала Базел 2 техният достъп до свежо финансиране ще става все по-труден. Точно такива са проблемите в Полша. След влизането в ЕС лихвите по кредитите там паднаха много, но драстично се ограничи и броят на фирмите, имащи достъп до тях. Голям е и проблемът с квалификацията на работната сила. Последната тема е много болна в България и е свързана с нуждата от радикална промяна в системата за професионалното образование. Търсим аналогии и помощ от нашите партньори в Европейския съюз, за да видим с какво те могат да ни бъдат полезни, да почерпим опита им и да предотвратим очертаващите се негативни събития.Думите ви и предстоящата среща в Бургас не идват ли твърде късно - в момент, когато всичко по присъединяването изглежда вече решено?- Най-важната задача, която Законът за занаятите постави на регионалните камари, бе да се справят със сивия сектор. В закона изрично беше записано, че всеки, който извършва стопанска дейност като занаятчия, трябва да регистрира дейността си, а на камарите бе предоставено воденето на тези списъци. Дотук добре, но оттук нататък почва лошото. Държавата все пак остави възможност на недобросъвестните да се промушват. Нормативният акт разреши на тези, които регистрират търговска фирма, да не регистрират занаятчийската си дейност, въпреки че я извършват. И изведнъж се оказа, че освен майстор фризьор, има и търговец фризьор или търговец козметик. Тази двойнственост и този шанс за лавиране се използва умело от мнозина. Добрата новина е, че с присъединяването ни към Евросъюза вратичката ще бъде затворена. Освен това за изминалите години от действието на закона държавата изработи такава данъчна политика, че принуди огромната част от занаятчиите да предпочетат сивия сектор. Нашите наблюдения са, че тези 10 000 регистрирани предприятия и 18 000 майстори са около десет на сто от общата професионална маса занаятчии. Има браншове, в които между 60 и 70 на сто от заетите не плащат данъци и са практически извън закона. Тези хора провеждат изключително нелоялна конкуренция спрямо всички, които се опитват да пригодят дейността си към европейските изисквания. Ситуацията е много сложна, защото последните търсят и теглят кредити, а някъде от тъмното дебнат техни колеги, които предлагат по-ниска себестойност на продукта. Така те поставят на изпитание бизнесът и дори съществуването на легалните занаятчии. Давам ви най-простия пример. Според статистиката в България има между 30 000 и 37 000 автосервиза. През 2003-а са подадени точно 2659 патентни декларации за извършване на автосервизна дейност. Не са ли наясно с тези проблеми държавните институции, с които взаимодействате?- Многократно сме го обяснявали, но в крайна сметка това винаги се е оказвало без резултат. Правителството се отнесе повече от добре към средния и едрия бизнес, чийто корпоративен данък падна от 39 до 15 процента. В същото време то бе направо мащеха за малките предприятия, чийто патентен данък спрямо 2001-ва се увеличи с 30 на сто. В сектора на козметиката и фризьорството увеличението дори бе по-голямо. Прие се облагане на работно място, което за мен е един срамен критерий в момент, в който се бориш за намаляване на безработицата. Като цяло мисля, че кабинетът се опита да освободи терен за едрия бизнес и го направи за сметка на дребния. И както се вижда, до голяма степен успя. Смятам, че това е лоша политика и един ден България ще плаща луди пари, за да открива по изкуствен начин микропредприятия.В този смисъл най-отговорно заявявам, че от създаването си през 2002 г. досега Националната занаятчийска камара и регионалните занаятчийски центрове виждаха в лицето на изпълнителната власт повече неприятел, отколкото партньор. През първите години от работата си занаятчийските структури бяха принудени да се грижат повече за собственото си оцеляване, отколкото за по-важните и сериозни неща. Давам още един пример. По закон, след като беше създадена, се предвиждаше националната камара да получи от правителството сграда от публичния държавен фонд. Областните управители пък трябваше да решат проблемите на местните структури. За съжаление едва пет-шест регионални камари - в Пловдив, Габрово, Русе, Враца, Варна и Бургас - получиха подкрепа за институционалното си укрепване. Останалите не срещнаха почти никакво разбиране от страна на държавата. Ако общинските съвети и кметовете по места не бяха взели работата присърце, на практика и досега, години след приемането на закона, нямаше да има функциониращи професионални занаятчийски структури. Подобна е съдбата и на националната камара. Тя се помещава в т.нар. Чирашко училище в София, строено между 1922 и 1926 г. с доброволния труд на занаятчии и майстори. През 2003-а то ни бе предоставено с договор от Министерството на образованието и науката. Повече от две години чакахме Министерският съвет и по-специално министър Церовски да ни даде документ, с който да ни разреши да го стопанисваме и управляваме. И когато най-накрая очаквахме положителния резултат, само за десет дни Церовски прокара през кабинета решение, че сградата се предоставя на гимназията за приложни изкуства. Не ме разбирайте погрешно, хората там сигурно също имат нужда от сграда. Питам се обаче защо точно тази, на която 27 години не бе правен никакъв ремонт и в която ние вложихме около сто хиляди лева собствени средства, плюс пари от ЕС, за да подготвим национален център за занаятчийско обучение в страната? Сигурен съм, че в София има поне десет нефункциониращи училища, които са били закрити преди време и които щяха да са по-подходящи за нов дом на училището за приложни изкуства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във