Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВИМ ТОВА, ЗА КОЕТО КЛИЕНТЪТ ОЩЕ НЕ МЕЧТАЕ

20 май 2002 г., хотел Конкорд Де Лафайет в Париж. Една малка българска фирма за производство на спално бельо получава престижната награда Платинена звезда за качество от международната организация Business Initiative Directions (BID). Статуетката е връчена лично от нейния президент Хосе Прието. Сред наградените през тази майска вечер са и филиалът на Дискавъри в Мексико, производител на части за Боинг 707, и хотел Русия в Москва. За българите това е втората звезда. Две години по-рано - през октомври 2000 г., фирмата отново е наградена от ВID със Златна звезда в Женева. В колекцията й липсва само Диамантената звезда - най-високото международно отличие за качество не само на продукта, но и на мениджмънта.Ливия-М е производител на спално бельо и изделия за домашния интериор и е на пазара от 12 години. Всъщност имахме идея да правим нещо друго, а не точно спално бельо - признава президентът й Валерия Томова. - Фирмата ни беше замислена да извършва консултантски услуги, тъй като първото ми образование е психология и имах стаж като социален психолог в предприятие от леката промишленост. Започнахме с психологически проучвания, като първите бяха поръчани от радио Свободна Европа. После, случайно или не, поръчка за друг клиент свързва Томова със Сънитекс - Мездра - най-големия производител на тъкани за спално бельо у нас. Контактът с текстилния завод в началото е изключително труден. В него се произвеждат платове с разкошни десени, но уви, предназначени само за износ. В същото време българският пазар не познава нищо друго освен бялото хасе. По една щастлива случайност Томова и съпругът й притежават вноска от 3000 лв., кътани 15 години за соцавтомобил. Върнаха ни парите и без да му мислим, купихме с тях страшно много хасе от Сънитекс, спомня си Томова. И започват семейния си бизнес... като на шега. Но стъпвайки на пазара, с изненада установяват, че са единствените, които произвеждат бродирано спално бельо. Сега конкуренция имаме колкото щеш и слава Богу. Тя ни диша във врата и това ни стимулира, но за съжаление напоследък започнаха един по един да се топят. Екипът на фирмата нараства светкавично... до 30 шивачки в цеха и 12 служители в софийския офис, продавачки, шофьори и търговски пътници. Опитът й от дългите години пребиваване на границата между трудовия колектив и мениджърските проблеми подсказва на Томова идеята цехът да е базиран във Враца, за да е близо до производителя на тъкани, и да е достатъчно далеч от мениджърския екип в София. Да стоиш добре на пазара значи да се потопиш в него, да го познаваш. Като си близо до производството, късаш връзката с него. И затова и до ден днешен смятам, че търговският офис трябва да е в София. А на производството му трябва спокойствие, дисциплина и една матрица, защото за работниците е важно да са сигурни в задачата, която им се поставя. Вероятно този модел има своите предимства: Томова твърди, че през последните две години фирмата е имала едва три рекламации, и то за допуснати дефекти в тъканите, а не в шева. Вероятно вторичен фактор за високото качество е, че семейство Томови денонощно са свързани с работата - и физически, и емоционално - офисът на фирмата е на първия етаж, а те населяват третия. Тайната на успеха, според Валерия Томова, е да успяваш винаги да изпреварваш желанията на клиентите. Гледах онази вечер една пелена за еднократна употреба и разсъждавах, че това е ноу-хау. Ние трябва да изобретим такава материя, иначе някой друг ще се сети да го направи. Смятам, че трябва да започнем да произвеждаме и бельо за еднократна употреба, разсъждава на глас шефката на Ливия М и определя болниците като най-големите консуматори. После разказва една история за американския им консултант, който преди година-две ги учел, че всяко тяхно изделие трябва да е с текстилна марка, на която е изписано името на фирмата, нейният запазен знак и размерите на спалното бельо. Понякога ни вземат за аборигени. Ние правим това от десет години, въпреки че този регламент беше въведен у нас миналата година, възмущава се Томова и добавя, че сетивата на мениджъра непрекъснато трябва да са отворени за промените на пазара. Според нея това е и начинът да преборят конкуренцията. С нашите модели искаме да изпреварим всички европейски производители, които предлагат на московския пазар. Той е страшно труден и взискателен. Буквално всяка следваща поръчка от Москва трябва да е с нови десени и хиляди сложнотии, които никой досега не ги е правил.Като фирмен успех Валерия Томова определя не само доброто сътрудничество със Сънитекс, но и спечеленото доверие на Пощенска банка - клон Враца, откъдето неведнъж са теглили кредити за оборотни средства. Те отдавна ни наблюдават. Когато искаме заем от тях, ипотекираме там цеха, а Сънитекс ни става гарант. Иначе кой ще ни се довери на нас. Съвместно с банката Ливия М е на път да реализира един свой проект за разширение с нов цех (за 300 000 лв.), който ще е оборудван с капитонираща машина за олекотените завивки.Другата мечта на Томова е един ден да създаде дизайнерско бюро от двама човека, от които единият непрекъснато ще пътува, за да събира идеи, а другият ще рисува нови десени. То ще обслужва и индивидуалните поръчки. Смятам, че конфекцията не бива да се натрапва на хора с добри естетически критерии. Ние можем да правим и уникално, и бутично спално бельо за всеки клиент. В момента капацитета на фирмата е между 6 хил. и 10 хил. спални комплекта на месец. Заради стагнацията на пазара Ливия М изпълнява и поръчки на ишлеме и така поддържа цеха работещ. По този начин фирмата бяга от съдбата на повечето шивашки цехове у нас, които една седмица шият, а през останалото време работничките си стоят вкъщи. Ако моите шивачки дойдат след това с наранени от земеделска работа ръце, не мога да искам от тях прави тегели. Затова имам перфектни изпълнителки за поръчките от чужбина. Те пък са резултат от участието на фирмата в различни панаири и най-вече на традиционното представяне в най-престижния международен панаир за интериорен текстил в Европа - Хаймтекстил във Франкфурт. Там ние не просто сверяваме часовника си, а направо си ловим партньори. Единствената досега държавна помощ са поканите, които фирмата е получавала за участие в различни визити в чужбина на правителствено ниво. Смята, че големият и все още нерешен у нас проблем е липсата на държавна политика по отношение на нерегламентирания внос. И след като нелоялната конкуренция на евтини тъкани, които влизат у нас, не е ограничена, обяснимо е защо цената на родното производство е подбита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във