Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРАВЕТЕ АКТИВНА РЕКЛАМА НА ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ПРОДАЖБИ

БАНКИТЕ САМИ ТРЯБВА ДА ПРЕЦЕНЯТ КОЙ БИЗНЕС ИМ Е ПО-ИЗГОДЕНКалман Мижей, помощник-генерален секретар на ООН, пред в. БАНКЕРЪГ-н Мижей, от данните в последния доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) изглежда, че България е отстъпила от миналогодишните си позиции. Какви са причините за това?- България има стабилна позиция в класацията на индекса за човешкото развитие и не може да се говори за отстъпление. За 2002 г. от 173 страни тя е на 62-ро място (миналата е била на 57-о място от 162 държави). Освен това данните, необходими за изследването, се събират в продължение на две години, т.е. те са от 2000 година. Индексът за човешкото развитие представя дългосрочната тенденция, а не напредъка през текущата година. Той е съставен така, че да отразява важни дългосрочни структурни показатели. В него влизат три главни компонента: брутният вътрешен продукт на глава от населението, нивото на началното и средното образование, както и продължителността на живота. Последните два фактора не се променят значително през годините. Затова и индексът не може да се тълкува като представителен за постиженията на страната през тази година.Икономическите реформи през последните пет години не са свързани пряко с индекса за човешкото развитие и затова промяна в него може да се очаква няколко години след прилагането на дадени икономически мерки.Казвате, че БВП не е особено прецизна мярка за икономически анализи. Какво точно имате предвид и как слабостите на този показател могат да бъдат неутрализирани?- Слабостите не могат да бъдат избегнати. Брутният вътрешен продукт не е перфектен показател, но е един от най-добрите, които са измислени до момента. Същото се отнася и до индекса за човешкото развитие, който също не е съвършен. Това, което ние можем да направим, е да следим тенденциите и в двата показателя. БВП на глава от населението е много по-непостоянен, а пък ръстът на БВП в много по-голяма степен отразява краткосрочното развитие в дадена страна, отколкото показателят за човешкото развитие. Просто трябва да се познават ограниченията и на двата индекса. В БВП се получават някои изкривявания на данните. Например, когато се разруши една къща и после тя бъде построена отново, или пък, ако има война в Ирак и американската армия увеличи потреблението си, това ще доведе директно до нарастване на брутния вътрешен продукт. Но реално подобрение на самата икономика няма да има. В Източна Европа съществуват и други проблеми, свързани с измерването на БВП, тъй като структурата на икономиката преди прехода беше много по-различна от сегашната. Моето впечатление е, че статистическите служби не могат да измерят точно нивата на БВП от времето преди реформите и сега - по време на прехода. Има и още един фактор, който влияе върху БВП. Ако в дадена страна се увеличи сивата икономика, то допълнителната икономическа активност не може да бъде отразена въобще в данните за БВП и той обикновено е подценен. Това е много характерно за последното десетилетие на миналия век в Източна Европа. Една от вашите тези е, че България се намира в по-неизгодно географско положение в сравнение например с Полша и Унгария. Какво би трябвало да се направи, за да се избегне влиянието на този фактор - отдалечеността на страната ни от Западна Европа?- Трябва да преместите страната няколкостотин километра на Запад (смее се - б.а.). Но ако говорим сериозно, наистина през 90-те години географското положение на България се оказа злополучно. То беше съпътствано и с друг шок - разпадането на бившата съветска икономика, с която българската бе тясно свързана. Всичко това означава, че на страната ви са необходими много по-добри икономически промени, за да се постигнат същите резултати като в Чехия или Унгария - просто защото не сте така близо до западните пазари. На дневен ред са няколко големи приватизационни сделки, при които се залага на чуждестранните купувачи. Как би трябвало да привлечем тяхното внимание към страната ни? - Вие трябва да привличате инвестиции много по-усилено от страните в Централна Европа. Трябва да се конкурирате в нивото на заплащане, качеството на правната система и всичко останало. Освен това много важен фактор е състоянието на наличната инфраструктура и доколко страната ви е достъпна за инвеститорите по отношение на производствения процес.Сега привличането на чуждестранните инвестиции е затруднено от още един фактор - състоянието на самата икономика. То е съвсем различно от средата на 90-те години, а тенденциите са обърнати. Можем да сравним приватизационните сделки в телекомуникационния сектор. В Унгария, където пазарът е малко по-голям от този в България, през 1994 г. 30% от унгарския телеком бяха продадени за 900 млн. щ. долара, което ще рече, че цялата компания бе оценена на 3 млрд. долара. След продажбата крайният купувач Дойче телеком инвестира в МАТАВ общо 4 млрд. щ. долара. Това беше през 90-те години, когато телекомуникационните компании бяха много ликвидни (бел. а. - имаха много средства). Сега не е така. Много жалко е, че приватизацията в България не бе направена по-рано, както можеше да стане. Предишното правителство не продаде БТК, а сега за него ще получите много по-малко пари. Сумата от 200 млн. долара е много ниска. Но трябва да се има предвид също, че страната е по-отдалечена географски от Унгария, което се счита за по-голям риск. Вижте кредитните рейтинги на двете държави - българският е ВВ+, а унгарският - А-. Освен това паричните постъпления на телекомуникационните компании като цяло намаляха. Факт е все пак, че БТК можеше да бъде оценена четири-пет, че и повече пъти по-скъпо, отколкото сега.Според вас по-добре ли би било, ако се изчака с продажбата на БТК?- Много е съмнително, когато някой чужденец дойде тук за два дена и започне да прави оценка на такива специфични правителствени решения, така че аз не бих го направил. Не знам подробностите и не мога да гадая.Предстои приватизацията на последната държавна банка - бившата спестовна каса, към която унгарската О Ти Пи Банк проявява интерес. Каква може да е примамката, за да се привлекат повече качествени инвеститори?- Предполагам, че трябва да се направи много активна реклама на продажбата пред потенциалните чуждестранни инвеститори. Има добри кредитни институции, специализирани в банкирането на дребно, включително и О Ти Пи. Такива са и Ерсте Банк, която закупи много банки в региона, Ай Ен Джи, ЕйБиЕн АМРО. Според мен би трябвало да има голям интерес към Банка ДСК. Как може да се стимулира финансовият сектор, за да съдейства в по-голяма степен за икономическия растеж и подпомагането на стопанската дейност?- Доколкото знам от докладите на международните финансови институции, кредитирането на реалния сектор тук се увеличава. Мисля, че банките много добре знаят какво да правят. Те преследват своя икономически интерес и ако кредитирането на икономиката им носи печалби, те кредитират. Правителството трябва да осигури конкурентна среда, така че банките да се борят активно помежду си за пазара. Освен това колкото повече реномирани международни банки има (на унгарския пазар например присъстват ЕйБиЕн АМРО, Ай Ен Джи, Джи И Капитал Банк), толкова повече чуждестранни инвеститори привличат те самите. Не мисля, че трябва банките да се заставят да правят каквото и да е за реалния сектор. Но това което международните финансови институции като Международната финансова корпорация, ЕБВР, като ПРООН могат да направят, е да стимулират малките предприятия чрез финансиране и микрофинансиране. Когато бяхте съветник на президента на Националната банка на Унгария, сте му препоръчали да не се преструктурира унгарският външния дълг. Българското правителство неотдавна предприе операции по преструктуриране и разсрочване на брейди дълга. Ако бяхте съветник у нас, бихте ли подкрепили тази сделка?- Не мога да коментирам политиката на българското правителство по управление на дълга, тъй като трябва да съм много по-добре запознат с икономическата политика на страната. Това е много деликатен въпрос, но мога да ви кажа защо през 1990 г. не посъветвах гуверньора на централната банка, а чрез него и министър-председателя на Унгария, да се преструктурира външният дълг. След анализ на структурата на унгарския дълг решихме, че предприемането на такива операции ще ни струва много скъпо. Освен това преценихме, че икономиката на Унгария има голям потенциал и за нея няма да е проблем да се справи с обслужването на дълга. Пък и страната ни имаше много добра репутация пред международните финансови организации. Трябваше да има много сериозна причина за да изложим тази репутация на риск, като предприемем действия по преструктурирането на дълга. При такива сделки е необходимо много точно да се изчислят всички ползи и недостатъци. Много хора ни съветваха преди 12 години да разсрочим дълга и аз бях готов да го направя. След проведения анализ обаче разбрах, че това не е оправдано. Една от причините бе, че имаше много притежатели на облигации, а в този момент не беше никак лесно да се разсрочи дълг с толкова много облигационери. Решението да не разсрочваме дълга имаше положителен ефект за Унгария.

Facebook logo
Бъдете с нас и във