Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ТЪРПИМ СИВИЯ СЕКТОР

КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ПЛАЩА ПО-ВИСОКИ ОСИГУРОВКИ - ДА ФАЛИРАЙордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, пред в. БАНКЕРЪГ-н Христосков, нямаше ли алтернатива на идеята за въвеждане на минимални осигурителни прагове?- Въвеждането им се налага от факта, че сивият сектор в икономиката е много голям. Работодателите в него явно имат голям неосчетоводен паричен ресурс. От тези средства те изплащат възнаграждения на ръка. По този начин собственикът на фирмата влиза в комбинация с работника. Работодателят определено печели. Работникът също си мисли, че печели, защото плаща по-ниски данъци и лична осигурителна вноска. Но заради това, че се осигурява на по-нисък доход, той се обрича на по-малко обезщетение при настъпване на осигурителен риск. Например, ако взима 300 лв., но се осигурява върху 100 лв., когато се разболее, за цял месец ще получи само 80 лева. Не можем да търпим повече сивия сектор. Налага се да вземем мерки. Една от тях е въвеждането на минимални осигурителни прагове. Алтернативата й е договаряне на минимална заплата и адекватни на нея вноски на браншово ниво между работодателите и синдикатите. Често пъти това не може да се постигне. В секторите, където профсъюзите са слаби, осигуровките са ниски. Парадокс е, но има български фирми с над 20 млн. лв. годишен оборот, които осигуряват служителите си на 94-120 лева. Същевременно в същия отрасъл има фирми с чуждестранно участие, които осигуряват работниците си върху среден доход 500-600 лева. В кои сектори преобладава тази практика?- Традиционно в шивашката промишленост и в съвременни отрасли, като информационните технологии, в които синдикати все още няма. Програмистите се осигуряват върху минимална работна заплата при многократно по-високи доходи. Това се потвърждава от обстоятелството, че в държавния сектор има отлив и недостиг именно на такива специалисти. Затова предприехме действия за въвеждане на минимални осигурителни прагове. Ако се постигне споразумение на браншово равнище и то се спазва, няма да въвеждаме праговете.И днес съществува диференциран осигурителен праг. За наетите по трудов договор той е 100 лева. За самоосигуряващите се минималният осигурителен доход е 170 лева. Заетите в земеделието се осигуряват върху половин минимална работна заплата, като осигуровките се внасят в началото на следващата година, след като вече е събрана реколтата. Сега за работещите по трудово правоотношение няма да има един минимален праг, а 54. Това е предложението. Тези 54 минимални прагове ще са за различни групи професии в зависимост от характера на труда. Предложихме те да са 70% от средното възнаграждение в дадена група отрасли или професии.Предложенията ви обаче срещнаха и доста критики. Ако изключим детайлите (като начина на групиране по професии и браншове), проблемът е, че така се увеличава два пъти осигурителната тежест.- Вярно е, че минималните прагове, които предлагаме, са средно два пъти по-високи от минималната заплата. Смятаме, че това съответства на реалностите.Конкретните критики са основателни, защото винаги можеш да намериш недостатъци на такова предложение. И ние сме отворени както за намаляване на тези прагове там, където цената на труда действително е по-ниска, така и за промени в групирането на отраслите. Заявихте, че е по-добре предприятията, които не могат да плащат по-високите осигуровки, да фалират. Наистина ли мислите така?- Не е нормална ситуация, в която месеци наред не се изплащат заплати, а аванси се дават на ръка. Знаем фирми, които в продължение на пет години прикрито са изплащали възнагражденията на работниците си чрез командировъчни. Те съществуват на икономическата ни карта, но трудът в тях не се заплаща адекватно. По-добре е тези предприятия да фалират. В света на икономиката нищо не се губи. Ако съществува пазар за продукцията на тези фирми, някой друг, който е по-устойчив финансово, ще наеме на работа хората и ще започне да развива същото производство. Няма нищо жестоко в това да има санитарна сеч. От нея ще загуби по-лошият предприемач, а работникът ще спечели. Съгласете се все пак, че има много селища, в които безработицата е толкова жестока, че хората са съгласни да работят и за 100 лева. И те наистина получават толкова.- Това е така. Възможно е да съществува гъвкавост в друга посока - в продължителността на наемане на работната сила според сезонността на самата дейност. По този начин ще бъде избегната екстензивната заетост с минимално възнаграждение. Работодателите няма да разчитат повече на факта, че в определени райони има свръхпредлагане на работна сила и хората допълват доходите си с продукция от градината.Имате ли сериозни трудности с изпълнението на бюджета на НОИ?- До момента изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване върви добре. Има обаче един тревожен сигнал. Наблюденията ни върху икономиката показват, че доста предприятия започват да работят с намален капацитет. Очакването ми е, че след приватизацията на Булгартабак и БТК персоналът ще бъде съкратен. Възможно е това да доведе до намаляване на вноските и по-голям дефицит в НОИ. Но не мога да се ангажирам отсега, че ще се развие такъв сценарий.Когато говорим за дефицита на НОИ, трябва да бъдем прецизни. Някои хора като г-н Красен Станчев говорят за дефицит от 1 млрд. лева. Той бърка дефицита на фонд Пенсии и плащанията, които минават през НОИ и се покриват с трансфери от бюджета. Тези плащания, които са за сметка на хазната, включват 165 млн. лв. за здравно осигуряване на пенсионери, 140 млн. лв. за изплащане на семейните помощи по новия закон, 100 млн. лв. за социални и други пенсии, които не са свързани с трудова дейност. А дефицитът във фонд Пенсии, който се покрива от държавния бюджет с целева субсидия, е около 500 млн. лева. Това е програмиран недостиг, защото имаме плавно увеличаване на пенсионната възраст и тежко съотношение между работещи и пенсионери. Едновременно с това осигурителните вноски постепенно намаляват. През последните години социалното осигуряване направи немалко за бизнеса. Броят на работещите първа и втора категория труд, за които се плащат с 10 и 15 пункта по-високи осигуровки, намаля. Осигурителните вноски за тези работници минаваха в професионалните фондове, в които сега са акумулирани над 100 млн. лева. Тези средства са отклонени от социалното осигуряване. Те се инвестират от капиталовите пазари, но не се употребяват текущо. Това са пари за бизнеса. От 32 на 29% бяха намалени и осигурителните вноски за фонд Пенсии. Освен това размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се (170 лв. месечно - бел.ред.) бе върнат на нивото отпреди 30 септември 2001 г., без да се промени през цялата 2002-ра. В предишните години той се променяше, защото бе две минимални работни заплати. Затова не мога да се съглася с оценките на някои критици на НОИ за главоломно нарастващ дефицит и постоянно увеличаваща се осигурителна тежест на работещите. Това се потвърждава и от факта, че съществува дефицит във фонд Пенсии, но не и в НОИ. Предстои ви да информирате след месец всеки български гражданин дали е осигурен от своя работодател.- Всеки момент ще започнем да изпращаме писма на близо 3 млн. души, които са се осигурявали в НОИ за някои от осигурителните рискове. Дори, ако са внасяли пари само за един месец. Хората за пръв път ще получат такава справка тази година. Това е залегнало като начин за уведомяване в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Писмата ще бъдат получавани лично или от лице, което има генерално пълномощно. Без него те няма да се предоставят на нито един член на семейството. Ако получателят не бъде открит у дома, пощальонът му оставя бележка да потърси писмото си в най-близкия пощенски клон. В случай че до края на август някой не получи писмо от НОИ, може да направи справка в районното управление на института дали му е изпращан такъв документ. Какво ще се прави, когато се установи, че работодателите са внасяли осигуровки, но не са изпращали редовно в НОИ декларациите за осигурителни рискове?- Ако се окаже, че има повече сигнали за липсващи декларации за един и същ работодател, но на практика вноските са изплатени, веднага ще нанесем информацията в националния регистър. Проблемът с дълговете към НОИ е много голям. Преди две години положихте доста усилия да накарате фирмите да искат разсрочване на тези си задължения. Нямате ли усещането, че лихвата пречи за уреждането на тези сметки - тя е много по-висока от лихвата по отсрочените задължения към данъчните?- За разлика от данъците, осигуровките не са безвъзмездни плащания. От техния размер зависят придобитите осигурителни права. Ето защо вноските трябва да бъдат защитени от инфлационно обезценяване. В момента за работодателите е по-изгодно да просрочат задълженията си към НОИ, отколкото да получат кредит от банка, където лихвата е по-висока. Аз обаче няма да допусна да се превърнем в банкова институция. Изпадали сме в комичната ситуация предприятия да ни благодарят, че неплащането на осигурителните вноски им е позволило да си купят и въведат в експлоатация нова поточна линия например. Казвам им: да бяхте ни поканили на откриването.Прибягваме до този механизъм на плащане със закъснение, защото не искаме предприятието да загине и хората да останат без пенсионни и здравни осигуровки. От средата на 2000 г. имаме стабилизиране и дори намаляване на главницата по задълженията към НОИ. В момента неплатените осигурителни вноски са 366 млн. лв., а би трябвало заедно с лихвите да достигнат поне 400 млн. лева. Това означава, че просрочените главници намаляват. От тези 366 млн. лв. са разсрочени задължения за 150 млн. лева. Както се вижда, има интерес към уреждане на просрочените задължения. Случва се обаче няколко месеца, след като започне реализирането на погасителния план, фирмите да не са в състояние да го изпълняват и дори трупат нови задължения. Неотдавна отказахме да разсрочим дълга на военния завод Черно море - Варна. Изпълнителният му директор не можа да каже дали ще плати поредните вноски и какви са очакваните постъпления.Иначе е ясно, че не можем да си съберем дълговете изцяло.Разговора водиха Иванина Манчева и Силвия Николова

Facebook logo
Бъдете с нас и във