Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОТОПЪТ ЗАВЛЕЧЕ И ВЯРАТА В ДЪРЖАВАТА

Като заваля дъжд, та... петък, събота и неделя! Силно, бясно, ден и нощ. Валя, валя, валя - взе десет жертви, препълни язовири, завлече мостове, прекъсна пътища, магистрали и жп линии, парализира половината страна.Трагедията е пълна. По-трагичното обаче е, че... виновници за нея няма. Какво показва сухата статистика? Най-много средства ще погълне ремонтът на транспортната инфраструктура. Около 237 млн. лв. ще бъдат необходими за възстановяването на железопътната мрежа, която едва бе закърпена след пороите, заляли страната в началото на юли. От Министерството на регионалното развитие пък съобщиха, че за оправянето на републиканската пътна мрежа са нужни поне 130 млн. лева. В тази сметка не са включени пораженията върху Околовръстния път на София. Щетите от пороите върху ВиК-системите са оценени на още 5.3 млн. лева. От държавното дружество Напоителни системи проплакаха, че за възстановяване на засегнатите съоръжения са нужни около 25 млн. лева. Ако те не бъдат осигурени веднага, поразиите от следващите поройни дъждове ще бъдат значително по-големи. В земеделското министерство са изчислили, че са унищожени над 123 хил. декара земеделски площи и реколта на стойност 20 млн. лева. Според областния управител на Пловдив Гьока Хаджипетров щетите в района са за над 6 млн. лв., а кметът на Пазарджик Иван Евстатиев заяви, че само за възстановяването на разрушените от река Марица диги ще трябват 3.7 млн. лева. Пораженията върху засегнатите от бедствието общини тепърва ще се уточняват. Те със сигурност ще са в пъти по-големи от заделените от правителството 170 млн. лева.Всички тези цифри за пореден път доказват, че страната ни е неподготвена да се справи с подобно бедствие. Въпреки че през май и юли природата отправи на два пъти своето предупреждение, мерки за източване на язовирите, почистване на коритата на реките, за укрепване и ремонт на занемарените диги така и не бяха взети. Проверката на в. БАНКЕРЪ установи, че един от сериозните дефекти е, ченормативната уредбаза реагиране при подобни аварийни ситуации е крайно куца и практически не действа.Според Закона за управление при кризи, който е в сила от 1 март 2005 г.: Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната и включва планиране и превантивна дейност, прогнозиране развитието на кризите, ранно предупреждение, анализ на кризите и определяне на алтернативи за реагиране. В закона е записано още, че в подобни аварийни ситуации водеща роля имат централните органи на изпълнителната власт, които се подпомагат от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай - от Национален кризисен щаб. На хартия звучи добре, на практика обаче - не работи. Оказа се, че независимо от наводненията в края на май и началото на юли ведомствата, подчинени на министрите в оставка Николай Свинаров и Георги Петканов, все още не са разработили правилника към нормативния акт, без който той е неприложим. Едва на извънредното заседание на правителството във вторник (9 август), т.е пет дни след пороите, бе взето решение да се създаде Национален щаб за преодоляване на щетите от наводненията. Той щял да координира дейностите на министерствата на околната среда и водите, на финансите, на икономиката, на земеделието и горите, на здравеопазването, на енергетиката, на транспорта, на вътрешните работи, на отбраната и на културата за преодоляване на сегашната криза и превенцията от наводнения. Същия ден започна работа и кризисен щаб в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), оглавяван от заместник-министър Николай Куюмджиев. Логично е да попитаме защо тези структури не бяха създаден по-рано. Добре че инициативни хора като кметицата на Ихтиман Маргарита Петкова организираха доброволни отряди, които да спират прииждащите води. Единственият възможен отговор е, че на никого не му е дошло наум да го направи. Самият премиер призна този пропуск от парламентарната трибуна в сряда (10 август). Липсата на синхрон в случая е доста странна, тъй като в Закона за водите изрично е посочено, че оперативната защита при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, се ръководи от органите на Гражданска защита. Източници на в.БАНКЕРЪ обаче коментираха, че по време на кризата кой знае защо се е действало по министерско постановление от 1998 година.Не може при бедствие всеки да прави каквото си иска. По време на потопа в Ихтиман изтеглиха моторната ни лодка, за да я закарат в Елин Пелин и да демонстрират налична техника пред премиера. В същото време ние трябваше да спасяваме човек в реката. Рискувах живота на двама свои служители с гумени лодки, които лесно можеха да се обърнат в буйните води, възмущаваше се шефът на Национална служба пожарна и аварийна безопасност ген. Кирил Войнов. Разминаванията в действията обаче не спряха дотук. Основният проблем се оказаизпускането на язовиритекоито започнаха да преливат от поройните дъждове. Най-опасно се оказа положението около язовир Тополница. Проблемът обаче възниква, защото съоръжението е било твърде пълно още преди пороите. В него е имало 119 млн. куб. метра вода при максимален възможен обем 137 млн. куб. метра. Вследствие на дъждовете на 5, 6 и 7 август в язовира са се влели още около 140-145 млн. кубика, твърдят от Напоителни системи. Тепърва ще се уточнява изправни ли са били изпускателните съоръжения и доколко ръководството на водното съоръжение си е свършило работата както трябва. Аналогична ситуация се получи и при язовир Огняново, който затлачи Елин Пелин, Нови Искър, Гниляне, Изгрев, Чепинци, Кубратово, Негован, Световрачене, Долни Богров и затвори магистрала Хемус. Съоръжението се стопанисва от металургичния комбинат Кремиковци. Неговите мениджъри обаче отхвърлиха възможността водата от язовира да е причина за наводненията. Любопитното е, че в пресъобщението, което разпрати комбинатът, липсва информация дали е била изпускана вода от язовира и в какви количества. Според експерти обаче обемът на съоръжението е около 32 млн. куб. м и при тази интензивност на валежите няма начин високата вълна да не запълни капацитета му. Очевидци твърдят, че огромно количество вода от него се вляло в река Лесновска, която е скъсала две диги - при Чепинци и Долни Богров.Ползвателите на двата язовира не са информирали навреме компетентните органи, че съоръженията се препълват от проливните дъждове. По закон МОСВ трябва да следи за контролните обеми на язовирите, които обаче се задават за всеки месец, в зависимост от заявленията на водоползвателите (ВиК-дружествата, големи предприятия, напоителните системи). Пред в.БАНКЕРЪ източници от министерството заявиха, че не е било възможно да се прогнозира по-рано с колко валежите ще повишат нивото на водата в съоръженията, тъй като не са разполагали с точни метеорологични прогнози. Експерти пък обясниха, че ландшафтът около двата язовира допуска дори при малко увеличение на нивото на водата да бъде потопено огромно количество земя. Затова, след като са отчели, че нивото на язовирите се покачва, ползвателите на Тополница и Огняново е трябвало да уведомят съответните басейнови дирекции в екоминистерството и поделенията на Гражданска защита.Това обаче не бе направено и цяла България видя резултатите. За трите дни на проливни дъждове само от НЕК са информирали басейновата дирекция в Плевен за изпразване на язовир Етрополе през ВЕЦ Петрохан. А при липсата на обобщена информация много трудно могат да се вземат адекватни мерки.Ако се гмурнем още по-дълбоко в причините за потопа, мракът се сгъстява. Близо20 години не са обновявани язовирните стении диги. Изключение правят единствено водните съоръжения, собственост на НЕК, чрез които се произвежда електроенергия. По закон собствениците на всички близо 3600 язовира в страната са задължени да почистват руслата на реките на 500 метра след язовирната стена. Оттам нататък отговорността е на общините, които по традиция се оправдават, че парите в бюджетите им не стигат за тези дейности. Ако към това прибавим и липсата на система за ранно предупреждение, както и на канализация в повечето от потопените селища, като че ли парченцата от апокалиптичния пъзел се напасват изцяло. На този фон несериозно прозвучаха оправданията на министъра в оставка Долорес Арсенова. Подопечното й ведомство било отпуснало досега 12 млн. лв. за изчистване на руслата на реките в 51 селища в страната и още близо 70 млн. лв. за потягане на ВиК мрежата в 170 населени места. Арсенова обаче не казва какво точно е свършено в двата месеца след първите наводнения, които заляха страната. За сметка на това обещанията за бъдещите мерки бяха повече от щедри: проверки за техническото състояние на водните съоръжения и бързи ремонти, където се налага. Планирали се и инспекции на проходимостта на речните корита, както и изграждане на система за ранно предупреждение на населението и какво ли още не. Както се казва - след дъжд качулка. И видимо и в момента нищо не се прави, за да посрещнем подготвени валежите, прогнозирани за 20 август. А за беззащитното гражданство остава да се моли Богу да не са така проливни. Защото държавата никаква я няма. Из Закона за водите:Чл. 10. (1) Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от:1. министъра на регионалното развитие и благоустройството - за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места;2. министъра на земеделието, горите и аграрната реформа - за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените местаЧл. 141. Собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигурят с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейностЧл. 145. При опасност от наводняване, предизвикано от преминаване на големи водни количества вследствие на непредвидими обстоятелства, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната басейнова дирекция може да нареди на съответния водоползвател да извърши необходимите работи по бреговете на водните обекти независимо от вписаните в разрешителното условия, ако няма друга възможност за предотвратяване на вредните последици.Чл. 187. (1) Министерството на околната среда и водите контролира проектните параметри на водностопанските съоръжения и системи, елементи от които са комплексните и значими язовири, състоянието на контролно-измервателните им устройства, състоянието на мрежите за количествена и качествена характеристика на водите

Facebook logo
Бъдете с нас и във