Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОТАЙНОСТИТЕ НА СОФИЯНСКИ И НА СОФИЙСКИТЕ ИМОТИ

Хватката хем да замениш кон за кокошка, хем да спечелиш не е някаква извънземна магия, а просто майсторлък. Доказателства за възможните успехи в тая тънка материя дава една от многото имотни сделки, врътната от столичните общинари преди повече от шест години, която сега побърква служителите на Темида. Според заместник-кмета на София Венцислав Николов, отговарящ за нейните финансови и стопански проблеми, въпросната сделка била перфектно сключена, но прът в реализацията й сложил областният управител на столицата Росен Владимиров. Заради негов неправомерен управленски ход вече втора година се водели изключително трудни съдебни дела. Казусът е повече от любопитен. Заплитането му - банално. ЗавръзкатаВсичко започва от една обикновена докладна записка, подписана на 27 май 1997 г. от кмета Стефан Софиянски. С нея той уведомява членовете на Столичния общински съвет (СОС), че за реанимацията на порутените сгради на производствено-битовия комплекс, разположен върху общински парцел в местността Погребите в Борисовата градина, ще са необходими над 850 хил. щ. долара. От същата записка стават ясни още две важни неща. Първо, че реконструкцията на комплекса е повече от неотложна, тъй като той е трябвало да бъде адаптиран за нуждите на Столичната община във връзка с организирането на активна преквалификация на кадрите в процеса на въвеждане на паричен съвет и реформата в държавното и административно обслужване. Забележителен текст и респектираща нужда. По-съществена обаче е втората, при това лоша новина, поднесена от Софиянски - за реализацията на това стратегическо начинание в касата на столичното кметство нямало достатъчно пари. По тази причина градоначалникът предлага на минипарламента, предвид спешната ситуация, средствата да бъдат осигурени от външен инвеститор, срещу което той да получи общински имоти. Седем дни по-късно, на 3 юни 1997 г., общинските съветници гласуват решение под N35, с което възлагат на кмета да проведе преговори с потенциален инвеститор и да сключи с него договор за проектиране, реконструкция и строителство на обект Производствено-битов комплекс на Столичната община. Записано е също, че стойността на общинските имоти, които ще бъдат предоставени в собственост на инвеститора, ще е равна на направените от него вложения. Изрично е отбелязано, че оценката както на външната инвестиция, така и на бъдещия нов комплекс ще бъде определена от лицензирани независими експерти. Към решение N35 е приложен и приетият от СОС списък на девет общински имота с обща площ от почти девет декара, разположени в най-атрактивната част на престижния софийски квартал Лозенец - около едноименната правителствена резиденция. Тъкмо те, а не, да кажем, терени в крайни столични квартали като Обеля или Левски Г, са предвидени да бъдат предложени за избор на потенциалния партньор на кметството. СпазаряванетоКой е точно късметлията се разбира чак след година. Името му е посочено в решение N20, гласувано от съветниците на 27 април 1998-а, в което се казва, че те утвърждават сключения на 12 февруари същата година договор между кмета на Столична община Стефан Софиянски и частната фирма Деемекс ООД. Според този договор това дружество трябва да вдигне градежа на така необходимия на общината Производствено-битов комплекс, в който е планирано да закипи преквалификацията на общинските чиновници, за да бъдат научени как да работят в условията на Валутен борд.Интересното е обаче, че реалният и легитимен договор за строежа на приоритетния обект носи по-късна дата - 29 май 1998 г., и в него пише, че изпълнителят на задачата не е Деемекс ООД, а... МБК Къмпани ООД, регистрирано на 12 април 1994 г. в Софийския градски съд по фирмено дело N6923. Същият съдебен фирмен номер има и споменатото вече ООД Деемекс. Обяснението е повече от просто - междувременно дружеството е сменило името си. В тази операция няма нищо необичайно, като изключим малко озадачаващия факт, че през следващите няколко години тя твърде често се повтаря. Но за тази серия от прекръствания и промени в състава на съдружниците в МБК Къмпани ще стане въпрос по-късно.Цената на сделкатаВажното е, че в договора от 29 май 1998 г., под който стоят подписите на столичния кмет Стефан Софиянски и на тогавашния управител на строителната компания Мирослав Бориславов Петков, ясно е записано, че производствено-битовият комплекс трябва да бъде предаден на общината в напълно готов вид (с протокол-образец 16) в срок до 24 месеца от започването на строителството. Изпълнителят МБК Къмпани поема задължението да изготви работен проект на обекта до три месеца от подписването на договора, а да започне градежа - до десет дни от даването на строителна линия (по закон това трябва да стане до три дни след подаването на съответната молба, но този срок невинаги се спазва).Като отчитат обстоятелството, че фирмата МБК Къмпани е била избрана за партньор не на кой да е, а на софийското кметство, строителните специалисти смятат, че тя не е имала никакъв проблем най-късно през октомври-ноември 1998 г. да започне строителството на обекта. Което ще рече, че по същото време на 2000 г. той би трябвало да е предаден на общината. Лошото е, че и до тази есен това велико събитие все още не се е състояло и май изобщо няма да се състои. Въпреки че срещу задължението да проектира, реконструира и изгради за своя сметка битовия комплекс МБК Къмпани е получила твърде апетитни общински хапки. И то в аванс.От чл. на 9 на договора става ясно, че веднага след неговото влизане в сила общината е прехвърлила на фирмата правото на собственост върху следните имоти в Лозенец:* Парцел с площ от 760 кв. метра;* Парцел с площ от 725 кв. метра;* Двайсет стотни идеални части от парцел с площ 985 кв. метра;* Двайсет стотни идеални части от имот с площ 870 кв. метра.Останалите идеални части от двата имота изпълнителят е следвало да получи след реализацията на определени етапи от строителството на обекта. Тук е мястото да се отбележи каква е всъщност цената на цялата сделка. Забележителна е експертната оценка на изброените терени с обща площ от 3 340 кв. м, направена от независимата общинска фирма Софинвест ЕООД - едва 1.6 млн. нови лева. При положение че както през 1998 г., така и сега цената на квадратния метър земя в елитната част на Лозенец не е падала под 300 щ. долара. Впечатляващ е и фактът, че според оценката на Софинвест ЕООД стойността на бъдещия производствено-битов комплекс е почти идентична с тази на терените - 1.5 млн. нови лева. Явно никой не си е дал труда да пресметне колко апартамента, по 400-600 щ. долара квадратния метър, могат да се изградят върху почти три декара и половина. И дали с продажбата на такива жилища фирма, дала 1.5 млн. лв. за терена, няма многократно да си избие парите и за скромната инвестиция, и за градежа на апартаментите.Между впрочем точно такива обекти е изградила въпросната фирма МБК Къмпани на един от предоставените й от общината парцели. На бул. Джеймс Баучер в столицата, срещу билдинга на Енергопроект и досами сградата на Кинтекс, на 600 кв. м. застроена площ е вдигнала снага луксозна шестетажна кооперация, която с мезонетите на практика е осеметажна.Пито-неплатеноНяма нищо изненадващо, че вместо първо да си изпълни ангажиментът към общината и да й предаде производствено-битовия комплекс в Борисовата градина, който вече втора година е замръзнал на кота грубо строителство, МБК Къмпани е предпочела да се развихри на дарения й от кметството терен. За беда обаче в момента тя не може да се разпорежда с напълно готова кооперация на бул. Джеймс Баучер. Причината изясни пред в. БАНКЕРЪ заместник-столичният кмет Венцислав Николов. Според него нечестив удар през пръстите и на предприемачите, и на общинарите бил нанесъл областният управител на София Росен Владимиров. Веднага след встъпването си в длъжност през есента на 2001 г. той издал заповед, с която обезщетил отчуждени собственици с два от предоставените през 1998 г. четири общински имота на МБК Къмпани. Актът на Владимиров е напълно неправомерен, смята Венцислав Николов. С това си действие, твърди той, не някой друг, а областният управител на София Владимиров бил провалил иначе перфектната сделка между общината и строителната компания. Получава се така - пояснява заместник-кметът, - че ние реално плащане на МБК Къмпани не сме направили, защото обезвъзмездените от областния управител собственици сега твърдят, че всичко изградено върху терените, които са им върнати си е тяхно, макар че е построено от друг.Създадената ситуация била изключително сложна. От две години по случая се точели заведените от общината съдебни дела срещу акта на Росен Владимиров, станал причина за провала на сделката между общината и строителната фирма. Странното е, че заместник-кметът Венцислав Николов не коментира причината, поради която МБК Къмпани не е успяла да се справи с ангажиментите си по договора от 1998 г. и да завърши двугодишното строителство на злощастния обект ако не до есента, то поне до края на 2000 г., или дори до към пролетта на 2001-а. Тогава ерата на новото време все още не бе настъпила и Росен Владимиров го нямаше на хоризонта като областен управител. Общината не е имала никакъв проблем да си защити интереса. Заради бавните темпове на градежа е можела да развали договора или пък да усвои учредения от МБК Къмпани залог в нейна полза. Още повече че той съвсем не е символичен, а представлява 49% от капитала на строителната фирма изпълнител. По време на сключването на договора той е бил само 5000 нови лева, но след многократните метаморфози на дружеството в момента капиталът му е вече 5 млн. лева. Възниква основателният въпрос на какво се дължи твърде толерантното отношение към неизправния партньор на кметството? Фирмените метаморфозиОтговорът може би се крие в това кой е всъщност той. Така че идва ред на споменатите вече многобройни промени както в имената на строителната компания, така и в състава на нейните съдружници. Хронологията е повече от любопитна. Както бе посочено, Деемекс ООД, прекръстено на МБК Къмпани, е регистрирано през април 1994-а. Тогава съдружници в него са Недялко Ангелов Младенов, Мирослав Бориславов Петков, Емил Любчов Костадинов и Емил Викторов Недялков. Според Държавен вестник от 28 ноември 1997 г., в Деемекс ООД са заличени съдружниците Емил Любчов Костадинов и Недялко Ангелов Младенов, а то се управлява и представлява от Мирослав Бориславов Петков. Пак в Държавен вестник, но от 9 декември 1997 г., се обявява, че в Деемекс се вписва нов съдружник - МБК - груп. На 8 юли 1998 г. в Държавен вестник пък е публикувано официалното съобщение, че Софийският градски съд е вписал ново наименование на Деемекс - МБК Къмпани ООД. Рокадите във фирмата съвсем не свършват дотук. От брой 7 на Държавен вестник с дата 25 януари 2000 г. става ясно, че МБК Къмпани е преименувана на М и С строителна компания ООД и е вписан нов съдружник - небеизвестният бизнесмен от т.нар. кръг Олимп Славчо Боянов Христов. От фирмената разпечатка на компютърната база данни Делфи пък е видно, че на 21 юли 2000 г. Славчо Боянов Христов е излязъл от дружеството. На 23 юни 2003 г. същото е сторил и управителят на фирмата Мирослав Бориславов Петков. На същата дата са се случили още няколко важни неща. Извършено е поредното прекръстване на дружеството - новото му име е Нортън Билдинг Къмпани ЕАД. В него са вписани и нови съдружници. Това са юридическите лица Нортън Пропърти Дивелопмънт, регистрирано в САЩ, Морстън Интернешънъл Инвестмънтс Лимитид, с регистрация на Вирджинските острови, и Дироком Интернешънъл Лимитид, регистрирано на същите екзотични офшорни острови. От 23 юни тази година строителната фирма Нортън Билдинг Къмпани, освен с ново име и нови собственици, се сдобива и с нов управител - Климент Наумов Климентов, както и с нова адресна регистрация в София, на ул. Филип Кутев 2, община Лозенец. Последният известен адресПрез тази седмица репортер на в. БАНКЕРЪ посети посочения адрес. Той се намира в района на кв. Хладилника, на две крачки от Мототехника. Оказа се, че на ул. Филип Кутев 2 освен един автосервиз в няколко западнали бараки се помещава и... БКС Лозенец - едно от множеството битово-комунални стопанства към общините в страната. Служители на това дружество заявиха, че на същия адрес действително се водела фирмата Нортън Билдинг Къмпани, но собствениците рядко се вестявали в офиса. Това озадачаващо уточнение стана причина да проверим съдбата на споменатото БКС Лозенец. Така се разбра, че на 3 октомври 2000 г. 70% от капитала на общинското предприятие БКС Лозенец са продадени от Столичната агенция за приватизация на Бул Билдинг ООД. Срещу 340 хил. лв. купувачът се е задължил в следващите три години от сключването на сделката да инвестира в предприятието 230 хил. лева. Случайно или не, управител на Бул Билдинг е споменатият вече Мирослав Бориславов Петков, който до юни 2003 г. е бил шеф на МБК Къмпани, получила новото име Нортън Билдинг Къмпани.Мирослав Петков (който през миналата седмица репортерът на в. БАНКЕРЪ не успя да открие в неговия фирмен офис на ул. Филип Кутев 2) е и в директорския борд на приватизираното БКС Лозенец. Има ли топла връзка между всичките тези фирми, свързани по един или друг начин със софийската община и нейните апетитни имоти - един Господ знае! А въпросът е Софиянски дали ще си каже?

Facebook logo
Бъдете с нас и във