Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОСЛАНИЦИТЕ НИ СЕ ОТЧЕТОХА ПРЕД НОВАТА ВЛАСТ

След сформирането на новия кабинет президентът Петър Стоянов свика българските посланици и представителите ни в международните организации на Дондуков 2 за синхронизиране на политиката. Привиканите в президентството шефове на дипломатическите мисии се отчетоха за дейността си както пред държавния глава, така и пред новия премиер Симеон Сакскобургготски и външния министър Соломон Паси. Половин час преди началото на официалната среща премиер и президент разговаряха на четири очи. По-късно същия ден висшите ни дипломати разговаряха и с членовете на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и с парламентарния шеф Огнян Герджиков.
Срещата беше продължение на миналогодишната инициатива, когато дипломатите се събраха при представителите на държавното ръководство. Целта на подобни събирания, според Петър Стоянов, е не само да се координират действията на държавните институции, но и всички посланици да имат общ поглед върху външната политика на България.
Сверяването на часовниците, разбира се, имаше и друга окраска. Преди всичко заради неотдавнашната смяна на властта у нас. Така дипломатите ни от 33 страни заедно с постоянните представители на България при ООН и международните организации във Виена, в Ню Йорк и в Женева се представиха официално на новото мнозинство.
Най-важните характеристики на българската външна политика трябва да бъдат приемствеността и предсказуемостта, настоя президентът. Въпросът обаче е как тази приемственост ще се изрази тази в кадрови план. Висшите ни дипломати се назначават с президентски указ, но по предложение на външно министерство. Едва ли някой се съмнява, че по-голямата част от сегашните шефове на дипломатически мисии ще бъдат сменени от новата власт, особено в страните членки на ЕС и НАТО, а пък и в Балканския регион. Причината е, че като представители на управлението в другите страни дипломатите са политически фигури. Посланикът ни в САЩ Филип Димитров заяви, че на срещата този въпрос не бил обсъждан Сред дипломатите ни нямало притеснение от евентуални рокади, допълни Димитров. Той наблегна на заявената от СДС позиция да съдейства на сегашните управляващи по основните приоритети в политиката, за да може България да стане страна, причислявана към Европа, а не към третия свят.
Основният извод след срещата беше, че няма да има промяна на външнополитическата линия. Участниците изведоха четири основни приоритета: България да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да поеме председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1 януари 2004 г., да получи покана за присъединяване към НАТО през 2002 г. и да се интегрира в ЕС.
Основна тема на разговорите е била и кризата в Македония и българската позиция по събитията в югозападната ни съседка. След срещата външният министър Соломон Паси отказа да конкретизира същността на политиката на страната ни по конфликта в Македония с мотива, че тя се решава в МВнР и в правителството. Новоназначеният ни посланик в Скопие Александър Йорданов заяви, че не се налагат сериозни промени в позицията на България по проблема. Много е важно да се проявява умереност и сдържаност, а не прекалена инициативност, добави Йорданов. Въпросът за кризата в Македония е част от нашата национална сигурност и е свързан с приоритета за членство в НАТО, подчерта Димитър Абаджиев от ОДС след разговорите между членовете на Комисията по външна политика с посланиците. Според него е необходимо България да продължи активната си политика за стабилизирането на региона и да не се крие зад гърба на НАТО.
Междувременно шефът на парламента Огнян Герджиков пренасочи към външния министър Паси въпрос на неговата предшественичка Надежда Михайлова, адресиран до премиера. Питането беше свързано с цялостната политика на правителството по кризата в Македония. Мотивите на Герджиков бяха, че Симеон Сакскобургготски не може да отговаря за всички въпроси към всички ресори на Министерски съвет и че въпросът трябва да се отнесе към външния министър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във