Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОРОЧНИ ПАРИ

ДЪЛГОВЕТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ 1998 Г. НАСАМ НАРАСТВАТ СЪС СТРЕМИТЕЛНИ ТЕМПОВЕ - СРЕДНО С 25-30% НА ГОДИНАЗадълженията между фирмите в България преди година са надхвърляли брутния вътрешен продукт (БВП) на страната с над 1.3 пъти. Всеки в държавата е длъжник на някого. Хазната страда от това, че голяма част от дружествата не плащат данъци и осигуровки. Работниците протестират срещу закъснелите заплати. Фирмите се оплакват, че партньорите им бавят плащания, което не е новост от петнайсетина години насам. А през това време реалният сектор се върти в омагьосания кръг на верижната задлъжнялост, от който няма излизане.Добрата новина за бизнеса през миналата година дойде от Европейската комисия и тя бе, че в България има действаща пазарна икономика. Как стигнаха до този извод евроаналитиците не е ясно. Но е съвсем сигурно, че не само бившите държавни, но и мнозина от новосъздадените дружества у нас страдат от хроничен недостиг на средства (при това, въпреки вихрещата се кредитна експанзия на банките). Оцелелите бивши държавни мастодонти пък си играят на блато - в годишните им баланси са изписани огромни задължения към контрагенти и партньори и едновременно с това те са кредитори на други фирми. Те, от своя страна пък имат вземане-даване с трети дружества. По-жалкото е, че омагьосаният кръг на взаимната задлъжнялост не се свива. А е всеизвестно, че той пречи на бизнес ежедневието, затормозява производството и реализацията на продукцията, които и без това страдат от непрестанно свиващото се потребление. И как иначе, след като само за последните няколко години от България, легално и недотам, се изнесоха около милион души.Изследване на Българската стопанска камара (БСК) показва, че размерът на междуфирмената задлъжнялост към края на 2002 г. е 37.9 млрд. лева. Анализът се основава на годишните данни на националната статистика. Окончателните данни за 2003 г. ще бъдат съобщени от експертите на БСК до края на януари 2005 година. Тогава камарата ще представи и поредното си проучване за междуфирмената задлъжнялост. Според експертите, въпреки отпушването на банковото кредитиране явлението се задълбочава и дълговете между търговските дружества са над 45 млрд. лв. - значително повече от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавата, който за 2003 г. е 34.4 млрд. лева. Числата се отнасят до взаимните задължения на реалния сектор - производствени фирми, търговия, услуги и т.н. Финансовият сектор - банки, застрахователни, пенсионни дружества и др., не влиза в оценките.Застрашаващата тенденция от 1998 г. насам е, че дълговете на предприятията нарастват със стремителни темпове - средно с 30% на година. Това означава, че задълженията се възпроизвеждат, независимо от някои благоприятни промени в икономическата среда. Единствената положителна тенденция се е усетила през 2002 г., когато нарастването на задълженията пада наполовина (с около 12% спрямо 2001 година). Но през 2003 г. само просрочените задължения между фирмите вече достигат около 7 млрд. лева. Всъщност за голяма част от взаимната задлъжнялост е виновна държавата. Например непреведените или забавени бюджетни плащания към общините, Агенция Пътища и други не им позволяват да се издължат на частните си доставчици, подизпълнители, персонал... Държавата забавя и връщането на ДДС при внос. Възстановяването на депозитите на участниците в конкурси за възлагане на обществени поръчки и при други тръжни процедури закъснява с месеци. Несправедливото в случая е, че държавата не е подложена на санкции за това, че е неизряден платец.Потърпевшите секториАнализите показват, че около 75% от всички задължения са краткосрочни, като 86% от тях са междуфирмените - по схемата: една фирма дължи на друга, тя пък на трета и т. н. по веригата. Четиринадесет на сто са дълговете на предприятия от държавния сектор към фирмите от строителния бранш, транспорта, търговията, съобщенията, производството на храни и напитки, както и производството на метални изделия.Около 18.2% е частта на фирмените задължения към банките и останалите финансови институции. Но това все пак са т. нар. добри дългове, тъй като в повечето случаи те са взети с цел развитие на бизнеса. Над 15.2% от краткосрочните задължения са между свързани предприятия, 4.1% - са оборотните заеми, 29.7% са дългове към доставчици, 5.2% - към бюджета, 2.3% към персонала и 1.9% към социалното осигуряване.Според експертни оценки основният фактор за продължаващата декапитализация на предприятията отново е взаимната им задлъжнялост, която нараства със застрашителни темпове. Около 60% от всички задължения на дружествата за периода 1998-2003 г. са към доставчици и взаимносвързани икономически лица. Делът на задълженията към доставчици и клиенти в общия размер на фирмените дългове нараства от 29.2% (през 2001 г.) на 30.1% (през 2003 г.), което в абсолютен размер възлиза на над 2 млрд. лева. Неплатените суми за суровини, материали, горива и енергия са нараснали с над 5 млрд. лв., или около 2.2 пъти. Задълженията към свързани предприятия пък са скочили от 627 млн. лв. през 1998 г. на над 3.300 млрд. лв. в края на декември 2003 година.В същото време се подобрява дисциплината на стопанските субекти по отношение на бюджета. Нарастването на дълговете към хазната за периода (1998-2003 г.) е едва 8%, като делът им в общите задължения спада с 1.9 пъти.Голямата опасност ече новосъздаващите се фирми неизбежно влизат в омагьосания кръг на взаимната задлъжнялост, дори и да имат намерения да бъдат абсолютно коректни платци - както по отношение на своите партньори, така и към бюджета. Достатъчно е по веригата: суровини - доставчици - фирмени и производствени разходи, да има забавяне в плащанията от страна на крайните клиенти, за да стигне до разсрочване на задължения от коректната фирма и тя постепенно да затъне във финансовото блато.Експерти предупреждават, че е възможно банките, като кредитори от последна инстанция, да пострадат от задълбочаващата се декапитализация на реалния сектор. Ако междуфирмената задлъжнялост продължава да расте, дружествата ще започнат масово да просрочват обслужването на кредитите. А това ще доведе до големи загуби за банките и ще застраши финансовата стабилност в страната.АНКЕТАЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ ПОПАДАТ В КЛОПКАТА НА ВЗАИМНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ?Божидар Данев, председател на БСК:снимка 43294Разплитането на възела междуфирмена задлъжнялост няма да е никак лесно, защото става въпрос за комплекс от мерки. Проучванията на БСК показват, че 35% от фирмите у нас биха продали всяко просрочено вземане. В същото време само 20% от тях са склонни да търсят съдействието на съда, за да получат парите си от некоректни длъжници, т.е. те не вярват в надеждността и бързината на съдебната процедура. Част от разрешаването на проблема може да се постигне чрез въвеждането на института на частните съдия-изпълнители. По този въпрос съществува консенсус сред бизнес организациите, но все още проектът за промени в ГПК - в частта за съдопроизводството, трудно си пробива път през парламента.Друг начин за намаляване на проблема със задлъжнялостта е създаването на открита процедура за покупко-продажба на дългове. В момента експерти на БСК разработват ИНТЕРНЕТ-борса, която ще поддържа база данни за български и чуждестранни компании, които са готови да купуват или продават фирмени вземания. Те ще правят оценка на вземането и на състоянието на длъжника. Съществуват достатъчно фирми със свободен финансов ресурс, които биха проявили интерес към откупуването на такива дългове срещу придобиването, например на собственост върху активи на фирмата длъжник.За всички тези проблеми е необходимо да се потърсят адекватни решения, тъй като високият темп на нарастване на задлъжнялостта се превръща в основна бариера пред постигането на по-висок икономически растеж. Критично високото равнище на задлъжнялостта на предприятията намалява тяхната платежоспособност, увеличава се периодът на обращаемост на активите, фирмите формират негативен финансов резултат, а ефективността от дейността им намалява.Димитър Чобанов, Институт за пазарна икономика:снимка 45226Официалната статистика за задълженията в страната обхваща единствено банковите кредити и пропуска един много съществен елемент от вътрешния кредит. Това е междуфирмената задлъжнялост, която представлява значителна част от задълженията на българските фирми. До 2003 г. явлението се дължеше на липсата на достатъчно възможности на банково финансиране и на слабите възможности за привличане на капитали през фондовата борса.И към днешна дата е факт, че повечето български фирми нямат достъп до финансиране от международните пазари. То бе по-лесно за компаниите с чуждестранно участие, но доскоро и те не можеха да се възползват до голяма степен от това свое предимство.Другата, а може би по-съществена, причина за междуфирмената задлъжнялост е лошата събираемост на вземанията между отделните фирми. И тя се дължи на бавното и скъпо изпълнение на тези процедури от съда. Това води както до преки, така и скрити разходи за бизнеса и гражданите, и възпрепятства икономическия растеж. Доц. д-р Пламен Орешарски, финансист:снимка 43421Поддържането на сравнително високо ниво на взаимна задлъжнялост на предприятията определено е неблагоприятен фактор за стопанската активност. Но не би трябвало да се преувеличават мащабите на явлението, нито да се вещаят апокалиптични картини за икономическата среда. Вероятността от възникване на системна дългова криза в икономиката не е голяма. Забавените обороти на вземанията в компаниите водят до ниска финансова ефективност и до замразяване на работен капитал. Особено тревожни са фискалните и квазифискалните просрочия - неиздължените данъчни и осигурителни вноски и просрочените плащания към държавните монополи - като БДЖ, НЕК и др. Те представляват скрита форма на държавно субсидиране, с негативни ефекти както за частния, така и за публичния сектор.Георги Стоев, анализаторско звено на Industry Watch Group:снимка 38035По принцип не използваме показателя вътрешнофирмена задлъжнялост за оценка на стопанската динамика в България. Причината е проста: това е твърде общ показател, за да дава каквото и да е знание за икономиката. В него участват както задължения, които са оформени като инвестиции, така и текущи задължения, които могат да са показателни само за временни затруднения в някои сектори. Така че информацията, която се получава в макроикономически смисъл, е противоречива.Това, което има смисъл да се изследва - и то редовно - са задълженията на публичния сектор и търговските дружества с преобладаващо държавно участие. От този вид задлъжнялост произтичат фискални и макроикономически рискове. Друго, което има смисъл да се прави, е редовно докладване на задълженията на частните фирми към държавата. Неизменното участие на някои компании в подобен списък би следвало да се тълкува като държавна помощ по смисъла на българските закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във