Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОРЕДЕН РУНД МЕЖДУ ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ПРИРОДАТА

Напоследък главният агроном, както шеговито застрахователите наричат природата, не е благосклонен към тях. Екипи от експерти по ликвидация на щетите вече цяла седмица са на огледи, за да установят пораженията от градушката, паднала над страната миналата събота. В районите на Хасково, Стара Загора, Нова Загора, Бургас, Попово, Монтана, Лом, Враца са пострадали житните култури, слънчогледът и царевицата, лозята и зеленчуците - домати, пипер, патладжани. Равносметката, която застрахователите правят по отношение на защитата на земеделски култури, показва, че в повечето от компаниите със сериозен пазарен дял изплатените обезщетения за такъв тип щети надхвърлят сумата на събраните премии от такива застраховки от началото на годината до края на май. Специалистите по земеделие твърдят, че не се помни досега такова измръзване на есенните култури и най-вече на ечемика, както през тази година. На площ от хиляди декари, между Търговище и Сливен и оттам до морето, няма нито едно оцеляло растение. От ниските температури (под минус 15 градуса), придружени с безснежна зима и силни северни и североизточни ветрове, ечемикът в България е измръзнал изцяло, а пшеницата - около 30-40 процента. Посевите са доста разредени и реколтата ще е слаба. Нормално трябва да има около 400-450 растения на кв. метър, сега те са с 30% по-малко. На този фон на застрахователите им предстоят тежки решения. Ще се плащат огромни обезщетения, тъй като относителният дял точно на есенниците в общия обем на застрахованите култури е най-голям. Но факторите, които влияят негативно върху крайния резултат за застрахователите, са значително повече. Постепенно намаляват обработваемите земи. От 42 млн. дка сега те са намалели до 36 млн. декара. А от тях във всички дружества са застраховани около 15-20 процента. Поради лоши климатични условия в предишни години и съответно - ниски добиви, голяма част от клиентите обедняха, част от кооперациите фалираха.Реалните разходи за засяването на един декар са около 50 лева. Най-често селските стопани сключват застраховките по принуда - за да получат целеви кредити или субсидии от фонд Земеделие или от банка.Застрахователната сума на декар по принцип се формира, като се вземат предвид размерът на отпуснатите субсидии за горива, семена и торове, разходите за труд и всички други разходи, свързани с добиването на реколтата. Тази година тя е формирана само от размера на отпуснатите субсидии и е около 35 лв. (с 30-40% по-ниска от реалната себестойност на зърното). Земеделците не можаха да заделят достатъчно средства за застраховка при продажбата на житото през миналата година, защото цената му беше твърде ниска (около 12-15 стотинки на килограм).Това означава, че при настъпване на застрахователно събитие обезщетението ще е до размера на ниската застрахователна сума и няма да е достатъчно за да се възстановят щетите на стопаните. Негативен е ефектът и върху застрахователите - намалява се размерът на събраните застрахователни премии. Единици са клиентите, които могат да си позволят да застраховат културите на реална стойност и да компенсират загубите си при евентуални щети. Не са малко производителите, които отдавна се занимават със земеделие, имат горчив опит, но все пак смятат, че са недосегаеми за природните стихии и не се застраховат. Един от основните проблеми в земеделието е кредитирането - заради високия риск за продукцията на отрасъла. Земеделските култури са изложени на природни (а и на злоумишлени въздействия), заради това банките неохотно дават кредити на селскостопански производители. Липсата на пари обаче кара производителите да спестяват от задължителните обработки. Ако се добави и недостатъчно торене, посевите стават неустойчиви и намаляват съпротивителните им сили срещу лошите климатични условия. Скъпи са и препаратите за растителна защита. Не всички фирми, които се занимават с техния внос, са лоялни към клиентите си. Има случаи, когато се внасят препарати с изтекъл срок на годност или са съхранявани при неподходящи условия и са загубили ефекта си срещу болести и вредители. Няма и съгласуваност в действията на земеделците - едни блокове са обработени, съседните не са и вредителите се пренасят безпрепятствено от едно място на друго. Всички тези недостатъчни грижи снижават и качеството, и количеството на добивите и съответно при щети застрахователите намаляват компенсациите. Най-голям дял - 35-40% от пазара на земеделски застраховки (есента на 2002-пролетта на 2003 г.), се пада на ДЗИ-Общо застраховане АД. Основно се застраховат есенници и те формират около 70-80% от премийния приход на дружеството от застраховката, който е 6 млн. лева. Застраховат се също слънчоглед, зеленчуци, тютюн. Най-рядко обект на защита са насажденията от царевица и цветята. Броят на сключените застраховки за тях тази година е колкото миналата, но премиите са по-малки заради по-ниските застрахователни суми на декар. За ечемика, който е унищожен на 100%, ДЗИ е изплатило около 1 млн. лв. обезщетения. Дружество Витоша до май е получило 845 хил. лв. премии по селскостопански застраховки, а са начислени обезщетения за 995 хил. лева. От тях вече са изплатени 781 хил. лева. Застраховките на есенни култури във Витоша са намалели спрямо миналата година, но на пролетните култури са повече .ЗПАД Алианц-България отчита общо увеличение на премиите от земеделски застраховки в сравнение с 2002 година. И тук са изплатени всички дължими обезщетения за поразените есенници - 1.7 млн. лв., за да могат стопаните от засегнатите райони да презасеят поразените площи. ЗПАД Алианц-България е единственото дружество у нас, което покрива риск Покълване на класа. Тази клауза влиза в действие, когато застрахованият не може да прибере пшеницата в резултат на обилни, продължителни дъждове. Отгледаното при такива условия зърно трудно се изсушава, не е годно за хляб, става само за фураж. Дружеството обслужва този риск от три години.В ЗК Орел отчитат ръст на премийния приход от 41% спрямо 2002 година. При премиен приход от близо 524 хил. лв. до май тази година са изплатени обезщетения в размер на над 851 хил. лева. Три екипа от експерти са направили спешни огледи на измръзналите култури и са обработили преписките, което е позволило на земеделците да започнат презасяването с пролетни култури (ечемик, кориандър, слънчоглед, царевица). За тях дружеството е продължило да носи застрахователна отговорност по полиците. Най-масово в Орел се застраховат есенници и слънчоглед, малко овощия и зеленчуци. Последните са специфични и трудни за оценка и хората не ги застраховат много. По програмата Сапард се застраховат млади неплододаващи насаждения и маслодайна роза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във