Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Пореден рестарт на мастодонта АЕЦ „Белене“. Докога ще се въртим в кръг?

Държавата започва процедура за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“. Да, това бе новина през далечната 2006-а, но сега през 2019-а е отново актуална. Колелото за този проект така се завъртя, че той пак е във възход, а дали ще има падение след това, е все още рано да се каже. Но злополучният опит при строежа на „Белене“ и неговите три първи копки не дава особени надежди, че четвъртият опит ще бъде успешен.

Ако някой е забравил, първата копка бе по времето на социализма, втората - при управлението на Симеон Сакскобургготски. Последната, при която бе избран и немски стратегически инвеститор, стана при  коалиционното правителство на БСП, ДПС и НДСВ с премиер Сергей Станишев. А при управлението на сегашния министър-председател Бойко Борисов проектът от „корупционен“ и „гьол за 800 млн. лв.“ еволюира до сегашната си форма. При все, че сегашното задание е трудно за разбиране и доста объркано за обикновения човек.

Краткото обяснение за поредния рестарт на строежа може да е: „България има оборудване за ядрни блокове, купено от руснаците с нежелание и след съдебен спор. Тези машини не стават за друго място или поне никой не ги поиска. Сега нека да дойде някой друг, не руски инвеститор, за да направи нещо с тях. Така и така сме дали няколко милиарда, нека да не ръждясват на Дунава“.

"Облечен" по същата кройка, но с няколко по-красиви фрази, проектът за „Белене“ отново намери място на страниците на официалния вестник на ЕС, този пък като покана към инвеститорите. Тя беше отправена от НЕК, като собственик на начинанието и от тук нататък започва да тече 90-дневния срок за търсене на стратегически инвеститор. Освен него, се дава възможност и на по-малки компании да участват в градежа с миноритарен пакат, както и на едрия бизнес да закупи електроенергия по дългосрочни договори.

Българската страна ще участва в проектната компания, експлоатираща АЕЦ "Белене", с апортна вноска на активите, в това число – лицензираната площадка, наличното оборудване, издадените решения, разрешение, лицензии и други документи.

Условията

В процедурата са заложени редица условия с намерението за максимална защита на имуществения интерес на българската страна. Тя, чрез НЕК ЕАД, си запазва правото на блокираща квота при вземането на решения по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в споменатата проектна компания. Поне така обясняват от Министерството на енергетиката. Иначе се предвижда изграждането на централата да се реализира на пазарен принцип, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и предоставяне на държавни гаранции.

Както "Банкеръ" вече писа, заявление за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, съответно за придобиване на миноритарно акционерно участие в проектната компания, могат да подават български или чуждестранни юридически лица, както и обединения от такива. Срокът, както казахме вече тече и е 90 дни. А индикативният срок за приключване на процедурата е 12 месеца, считано от датата на публикуване на сегашната покана в официалния вестник на ЕС.

Кандидатите

Преговорите на сегашния кабинет изглежда дават някакъв резултат, защото руската корпорация „Росатом“ проявява интерес да участва в проекта. Основен акционер във Втора атомна може да е и Китайската национална ядрена корпорация - CNNC. Представители на дружеството идваха няколко пъти в България и дори правиха оглед на ядрената площадка. Очаква се друг потенциален голям участник да е Корейската хидро и атомна енергийна корпорация - KHNP. Готови да участват като доставчици пък са американската фирма General Electric и френската „Фраматом“.

Казус на 30-годишен проект

Въпросът дали ни е нужна нова ядрена мощност виси в пространството вече над 10 години. Част от поддръжници на проекта са категорично за изграждането на централата, като базова мощност за нашата енергетика. Основните аргументите в тази посока са, че на България ѝ предстои затварянето на част от въглищните централи заради новите европейски изисквания за ограничаване на вредните газове, изпускани в атмосферата.  ТЕЦ-овете ни използват нискокачествени въглища, а почти половината от нужната ни електроенергия идва от един енергиен комплекс – „Марица Изток“. За да отговори на новите стандарти държавата трябва да инвестира милиарди за модернизирането на тези мощности. Сметката обаче и на частните фирми в подобна инвестиция трудно излиза.

Силно дискусионен е въпросът с цената на електроенергията от бъдещото съоръжение. По експертни оценки токът, произведен от „Белене“ ще е около 100-120 лв./мвтч – стойността е висока за българските енергийни стандарти, но в регионален аспект по борсите около нас цена от близо 60 евро/мвтч е напълно реалистична и продаваема. Това е и аргумент, че централата се строи не само, за да задоволи нуждите на българския пазар, но и за регионалния.

Още един аргумент в полза на строежа на нова АЕЦ е, че тя има подготвени всички разрешителни за изграждането ѝ, а Агенцията за ядрено регулиране може да издаде и окончателния лиценз до шест месеца. Което със сигурност ще бъде спорен момент, който тепърва ще предизвиква скандали.

Има ли смисъл от „Белене“?

Редица НПО-та и експерти до неотдавна бяха против по ред причини – висока цена, липса на пазар за електроенергията и инвестиции в други проекти. На този етап единствено зеленонастроените организации надигат глас срещу централата, както и част от експертите по зелена енергия.

През последните години изчезнаха и опитите да се противопоставя изграждането на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, за сметка на тези в „Белене“. В Козлодуй на теория е възможно да бъде построен нов блок, но процедурата за това трябва да започне отначало. Само процесът по лицензиране ще отнеме седем години. И то без да броим съдебните дела, които евентуално биха завели български и европейски противници на строежа.

Всъщност, преди десетина години уж големи специалисти но обясняваха, че АЕЦ „Белене“ ни е нужна, защото след 2012 г. няма да имаме достатъчно енергийни мощности и ще се наложи да внасяме ток. Както се вижда, сега това звучи крайно несериозна – днес България не само няма нужда от нови мощности, но и изнася за региона около 40% от произведения ток у нас. Разбира се, колко години напред ще се запази тази ситуация, не е много ясно. А и да не забравяме, че след най-много 30 г. ще бъдат затворени и сега действащите ядрени блокове.

Противниците на проекта също така смятат, че ще са необходими още милиарди левове за завършването на централата. Оценките показват, че към днешна дата това ще струва приблизително 20 млрд. лева . Апортната вноска на държавата не превишава 3 млрд. лв. А пък през зимата енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че идеята на правителството е да намери инвеститор, който би построил "Белене" на цена под 9 млрд. евро и за срок до 8 години. С всеки изминал ден тази задача става все по-трудна, но на фона на 30-годишния проект забавянето с няколко месеца си е направо незначително.

Facebook logo
Бъдете с нас и във