Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОЛУИСТИНИ И СПЕКУЛАЦИИ ВИТАЯТ НАД ХИМКО

Ако някой иска да провери дали наистина притежава талант за разгадаване на ребуси, може да се заеме със случая Химко. С всеки изминал месец нещата около него, вместо да се проясняват, стават все по-мъгляви. Собствеността на капитала на врачанския торов завод претърпя толкова много метармофози, че е трудно човек да ги проследи. В намирането на отговора на въпроса в чии ръце е Химко се включи и съдът. Възможностите са няколко: приватизаторът му - американската компания Ай Би И Трейд, кипърската офшорка Ей Ви Ес Ти Трейдинг, Интер РАО България или нито един от тях. В момента обаче, в който предприятието бъде обявено в несъстоятелност, вече никакъв отговор няма да е необходим. Тогава синдикът му просто ще може да разпродаде неговите активи. Един от играчите с две лица еИнтер РАО БългарияОбявено за дъщерно дружество на руския енергиен гигант РАО - Обединени енергийни системи, то придоби на 21 февруари близо 4.6 млн. акции, представляващи 33.4% от капитала на Химко. Сделката стана на блоковия сегмент на фондовата борса срещу цена на акция от 1.98 лв., като сумата за целия пакет бе 9 млн. лева. Продавач бе кипърската офшорка Джагойл лимитид, а инвестиционният посредник, през който мина сделката - е Кепитъл Маркетс. На 23 февруари цената на акция на врачанското дружество на реалния пазар достигна 2.49 лв., след като само седем дни по-рано тя бе 0.80 лева. Във вторник и сряда (22 и 23 февруари) книжата на практика се търгуваха на ръба на дневното ограничение за движение на цената. И всичко това за предприятие в производство по несъстоятелност, оплетено в множество съдебни дела, чиято тройна счетоводна експертиза показва, че дълговете му са над 150 млн. лв., а активите едва достигат 43 млн. лева. Логична е надеждата, че с присъствието на руския енергиен гигант производството в торовия завод ще бъде възобновено, само че доколко оправдана е тя?Интер РАО България е регистрирано на 4 ноември миналата година, като капиталът му е разпределен между РАО Нордик Ой - Финландия (34%), британската компания Юнитрейд сървисиз (26%) и Консорциум Ново поколение (40 процента). Дружеството се управлява от руските граждани Андрей Верин, Роман Мирецки, Станислав Линецкий и Юрий Шаров, както и от гръцкия гражданин Андреас Черний. Според някои неофициални източници то се занимава единствено с доставката на въглища за ТЕЦ - Варна, няма никаква връзка с РАО - Обединени енергийни системи и в действителност собствеността на акциите на Химко не се е променила. Това упражнение на борсов език се нарича спекулация, а от гледна точка на делата, които се водят около завода - печелене на време. В уведомление до БФБ-София се казва, че новият акционер е избран за председател на управителния съвет на торовото дружество и по този начин поемало неговото управление. Химко обаче е в производство по несъстоятелност от началото на декември 2004 г. и правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му е предоставено на назначения за синдик Борис Борисов. При това положение единственото, което новият миноратарен (до момента) собственик може да направи е да предложи план за оздравяване на завода. Оздравителната програма пък съответно трябва да бъде одобрена от неговите кредитори. В съобщението, изпратено до фондовата борса, се споменава, че Интер РАО България има намерение да сключи споразумения с кредиторите и да възстанови производствената дейност на Химко. Между другото задълженията му към Булгаргаз и НЕК възлизат на 143 млн. лв. (40 млн. лв. към НЕК и 103 млн. лв. към Булгаргаз). Съвсем същите намерения имаше и тайнственият американски фонд който купи кипърските офшорки - Джагойл Лимитид и Ей Ви Ес Ти Трейдинг (собственици по едно време на 71% от капитала на врачанското дружество). На 18 октомври миналата година на борсата се получи съобщение от пресцентъра на Химко, в което се твърдеше за успешно приключване на преговори за продажбата на 70% от неговите акции с въпросния американски инвестиционен фонд. За него се разбра само, че е свързан с химическата индустрия и енергетика и че възнамерява да сключи споразумения с кредиторите. Представители на НЕК и Булгаргаз заявиха, че са отворени към преговори и биха одобрили разумен и реалистичен оздравителен план, но и досега никой не им е предложил такъв. Оздравителна програма обеща да изготви и наемателят на активите на Химко - Индагро БългарияДруг е въпросът дали може да го направи. Според Търговския закон такова право имат длъжникът, синдикът, кредиторите, които притежават 1/3 от вземанията, акционерите, притежаващи най-малко 1/3 от капитала на дружеството, както и 20% от общия брой на работниците и служителите на длъжника. Наемателят, изглежда, е избрал да се превърне в най-големия кредитор на завода и сега води преговори за изкупуване на задълженията му от Булгаргаз. Другият вариант за него е да изчака приключването на делото по несъстоятелност и да закупи активите на предприятието от синдика. Индагро България нае мощностите на Химко на 8 декември 2004 г. - ден, след като Врачанският окръжен съд обяви неплатежоспособността му и откри производството по неговата несъстоятелност. Наемът, който компанията плаща, е 100 хил. лв. месечно. При сключването на договора от Индагро България декларираха, че ще инвестират в завода 50 млн.евро. Според неофициална информация днес той произвежда кислород и азот, а продстои да бъде възобновено и производството на амоняк. Това е първият пуск на мощностите на предприятието след повече от две години, когато Булгаргаз и НЕК прекратиха доставките си за него. Индагро България се е справило с този проблем, като е сключило договор за 10 години с дъщерното дружество на Газпром - Газекспорт. Индагро България е 100% собственост на Джовани Делконте, който притежава една от най-големите световни компании за производство и търговия с торове Индагро Женева. Някои публикации в пресата откриха дялово участие (чрез свързани лица) на Газпром, но пред репортер на в. БАНКЕРЪ представители на Индагро България отрекоха да има такава. Има още един кандидат, желаещ да изготви оздравителен план на Химко, и това е американската компания Ай Би Е Транс собственик на първоначалния купувач на врачанското дружество - Ай Би И Трейд. И тя щеше да преговаря с основните кредитори, но това може да стане само когато възстанови собствеността си върху завода. Тази тънкост очевидно е известна и на Ай Би Е Транс, та адвокатите й намесиха и политиката, за да придобият по-голям авторитет. Ай Би И Трейд приватизира 57% от капитала на Химко през лятото на 1999 г. за сумата от 1 млн. лв., а останалите акции, преди сделката на 21 февруари 2005-а, се разпределяха между кипърските офшорки Джагойл Лимитид и Ей Ви Ес Ти Трейдинг и множество дребни акционери. След няколко ловки маневри обаче украинският бизнесмен Юрий Литвиненко успя да придобие контрол върху предприятието. Делото за възстановяването на собствеността на американската компания върху акциите се води у нас от март 2002 година. То стигна до Върховния касационен съд, който трябва да се произнесе по него до броени дни. Все пак е необходимо да се уточни, че спорът между Ай Би Е Транс и кипърската офшорка Ей Ви Ес Ти Трейдинг е само за 37% от капитала на врачанското дружество, което направи възможно и прехвърлянето на акциите от Джагойл лимитид на Интер РАО България. Впрочем бъдещето на химическия завод ще е далеч по-ясно, когато приключи делото по неговата несъстоятелност То бе образувано през ноември 2002-ра по иск на Националната електрическа компания, към която не след дълго се присъедини и Булгаргаз, и мина през различни съдебни инстанции. След като на 7 декември миналата година Врачанският окръжен съд обяви Химко в неплатежоспособност и откри процедура за обявяването му в несъстоятелност, решението му бе обжалвано пред Върховния касационен съд. Сега остава за пореден път да се чуе неговата дума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във