Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОЛИТИЦИТЕ МЪЛЧАТ ЗА ПОСКЪПВАНЕТО НА ТОКА

Обяснимо е защо компаниите, които произвеждат, пренасят и доставят електроенергия до крайния потребител, са едни от най-богатите и най-влиятелните в света. Дори и неколкочасовите прекъсвания на тока като по правило предизвикват огромни проблеми и масова истерия (след токовите удари в САЩ, Канада и Западна Европа от последните две години през тази седмица без електрозахранване остана и многомилионна Москва). Да не говорим за зависимостта на банковите институции и международните борси от енергийните гиганти (най-красноречивият пример в този случай е фалитът на Енрон). Затова и отношението към тези фирми е доста по-специално. Така е и в България. Приватизацията на седемте електроразпределителни дружества срещу малко повече от 693 млн. евро бе обявена за една от най-важните сделки на сегашното правителство, а неприключилата продажба на трите големи електроцентрали е на път да предизвикашумен скандал - и вътре в страната, и зад границаНай-вече заради цените, на които частните вече централи ще продават произвеждания ток. У нас, както навсякъде по света, тези цени и условията на електропродажбите се регулират от държавата, тъй като едно от най-важните й задължения е да осигури нормалния живот на хората, обществените институции и промишлеността. Конкретно, що се отнася до електроенергията, това задължение се измерва с непрекъсваемите доставки, и то на социалнопоносими цени. Нашата държава обаче е на път да се размине с това си задължение. Засега нетолкова по отношение на сигурността на електроснабдяването, колкото поради цените на произвежданата и продавана електроенергия. Конфликтът започва от последната фаза на веригата производство - пренос - разпределение. В края на 2004-а в българското електроразпределение влязоха три големи международни компании: австрийската EVN, чешката CEZ и германската E.ON. Но фанфарите и хвалебствията за успешната сделка бързо стихнаха, заменени от пространни описания на лошото състояние на мрежите. Повечето от инсталираните кабели и съоръжения не са подменяни още от зората на електрификацията по нашите земи, в големите градове и курортите не достигат мощности, а загубите само по разпределителните мрежи са средно около 20 на сто (при 6-8% в Западна Европа). В малките градове и крайните квартали на София пък има сериозни отклонения от стандартното 220-волтово напрежение. По данни на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) около една седма от потребителите получават от ЕРП ток с напрежение доста под стандартното. Обикновено то е около 160 волта, което често срива компютърни системи и предизвиква изгарянето на електроуреди. На всичко отгоре са подменени едва половината от четирите милиона електромери. Другата половина стават само замузейни експонати и за... кражби на ток.Между 3 и 4 млрд. лв. трябва да се инвестират в мрежите на седемте електроразпределителни дружества, за да бъдат приведени към нормални технически параметри, заяви неотдавна заместник-председателят на енергийната регулаторна комисия Игнат Томанов. Според него обаче това не може да стане изведнъж, тъй като няма начин огромната инвестиция да не се отрази на крайните цени на тока. Че стойността на електроенергията в България ще върви нагоре, в. БАНКЕРЪ предупреждава отдавна. Независимо от уверенията на бившия енергиен и настоящ икономически министър Милко Ковачев в средата на 2004-а, че няма причина цените да се покачват след раздържавяването на електроразпределенията. Оказа се, че поскъпването е просто въпрос на време и единствената пречка на този етап са задаващите се парламентарни избори. След миналогодишния ценови скок ново увеличение на електроенергията за бита и индустрията малко преди вота нямаше да стане никак добре на управляващите. Затова и решаването на неудобния ребус бе отложено за далеч по-спокойната за политиците дата 1 октомври. Тогава със сигурност ще има ново увеличение, но негативите от него ще обере следващият кабинет. А междувременно новите собственици на ЕРП и ДКЕВР ще водят доста оживен диалог с колко точно да се пипнат цените.Чешката компания CEZ, която е собственик на електроразпределенията София, София - област и Плевен, иска токът, консумиран от клиентите й през деня, да е със средна цена 14.9 стотинки за киловатчас, при сегашна 17.4 стотинки. Предложението за нощната тарифа е 7.86 стотинки, при 9.3 стотинки днес. Само че чехите настояват да се въведе постоянна месечна такса електромер от 3.60 лв., както ида отпаднат евтините 75 киловатчаса - т.нар. първо стъпало, които в момента плащаме по 9.8 стотинки за киловатчас. Отмяната на първото стъпало ще оскъпи почти двойно електричеството за близо 30% от битовите потребители, вместващи се в тази квота, изчислиха енергийни експерти. Сходно е и предложението на EVN, която държи електроразпределенията в Стара Загора и Пловдив. Австрийците също искат да отпадане първото стъпало и месечна такса за електромер в размер на 3.60 лева. Предложенията им за дневна тарифа за бита са 15 стотинки, а за нощната - 9 стотинки. Единствено немската E.ON, собственик на електроразпределенията във Варна и Горна Оряховица, е съгласна да запази евтините 75 киловатчаса, но за сметка на това настоява цената на тока да скочи с 16 процента. Известни са, макар и неофициално, и инвестициите, които компаниите за готови на направят през следващите две години. За ЕРП Столично те са 118 млн. лв., за София - област 62 млн. лв., а за ЕРП Плевен - 66 млн. лева. E.ON е готова да вложи близо 160 млн. лв. в разпределителните мрежи на Варна и Горна Оряховица, а EVN - около 190 млн. в Пловдив и Стара Загора. Увеличението на цените е необосновано и смятам, че новите собственици на електроразпределителните дружества трябва да инвестират в ремонти и подобряване на качеството на електроснабдяването, каза през миналата седмица председателят на регулаторната комисия проф. Константин Шушулов. Но ако ЕРП продължат само с аварийните ремонти, нищо чудно в някой близък ден подстанциите в страната (повечето от които са над 60-годишни) да пламнат. Както впрочем това стана преди две години в Стара Загора.Срещу поскъпването се обяви и енергийният министър Мирослав Севлиевски. Не виждам причина на този етап цените на електроенергията да бъдат увеличавани. Смятам, че е необходимо новите собственици да приложат познатите практики да предоставят нови услуги на потребителите, отбеляза Севлиевски, без да обясни какви ще да са тези нови услуги. Съзнателно или не,и министърът, и шефът на регулаторната комисия пропускатче за подобряване на снабдяването и за новите услуги са нужни пари. Освен това в договорите за продажбата на електроразпределителните дружества е записано, че до края на 2006 г. купувачите им трябва да подменят електромерите и да изкупят трафопостовете. Същевременно регулаторната рамка, приета от ДКЕВР и залегнала като ангажимент на българската страна в същите тези договори, гарантира на новите собственици на ЕРП норма на възвръщаемост на собствения капитал от 12% срещу направените вложения. Изходите от този омагьосан кръг на теория са два - повишаване на продажната цена на електричеството за крайните клиенти или намаляване на тарифите, по които НЕК продава на електроразпределенията. Реализирането на втория сценарий обаче предполага преносната компания да продава на ЕРП по цени, доста по-ниски от тези, които плаща на производителите. Което много бързо ще вкара НЕК във фалит. Колкото пък с цената, плащана от предизборно ухажваните потребители, тя и сега не е особено тънка. От 1 юли миналата година електроенергията поскъпна средно с 10 процента. Евтините 75 киловатчаса оцеляха, само че цената на консумирания над тях ток се увеличи с 13.51 на сто. Дневната тарифа стана 17.4 стотинки, а нощната 9.3 стотинки за киловатчас (без ДДС). Така днес стойността на електроенергията в България е сред най-високите не само в Европа, но и в света и при съотношението цена на киловатчас-средна работна заплата водим убедително във всички световни класации. Според договореностите с МВФ и Световната банка от 2002-ра средната цена на тока за населението в страната уж трябваше да достигне 3.5 щ. цента за киловатчас (без ДДС), а в момента тя е 6.1 евроцента. При това положение единственият вариант, измислен от сегашните управници в битката им за нов мандат, остават тарифите средно напрежение, т.е. тези за стопанските потребители.Аргументите на ДКЕВР вече са готови- цените на електроенергията за стопански нужди не са променяни от три години, а и според регулаторната комисия над 10 хил. битови абонати само в София са станали фирми, за да ползват по-евтин ток. Средната продажна цена на електроенергията за промишлеността сега е 8.5 стотинки и по неофициална информация подготвяното поскъпване ще е тристъпално, като търсеният ефект е крайно увеличение от 50 процента.Цитираните сметки на практика отчитат поскъпването само от електроразпределителните дружества. Но продажбата на трите централи в Русе, Варна и Бобов дол, както и планираното изграждане на АЕЦ Белене ни гарантират и нов ценови шок. Дори нормата на печалба, която ТЕЦ-овете ще могат да начисляват след приватизацията, да е под 12% върху инвестирания в сделката капитал (колкото при ЕРП), само тя ще увеличи поне с 10% цената на произвеждания от тях ток. Още по-сериозно поскъпване ни очаква отдългосрочните договори за изкупуване на електроенергиякоито ще бъдат подписани при продажбата на централите. Според принципите за регулиране на електропроизводствените мощности, одобрени от ДКЕВР, ТЕЦ Варна и ТЕЦ Бобов дол ще сключат с НЕК петгодишни контракти за разполагаемост (електрокомпанията ще им плаща да поддържат мощностите си в готовност плюс малък процент печалба). Тези разходи ще бъдат калкулирани в таксата за пренос на тока по мрежата и така ще се разпределят пропорционално между всички потребители в страната. С ТЕЦ Бобов дол НЕК ще подпише допълнително и дългосрочен договор за изкупуване на 2 млрд. киловатчаса годишно, произведени от местни въглища.Какви цени точно ще залегнат в дългосрочните контракти ще се разбере през октомври, когато Комисията за енергийно и водно регулиране одобри новите тарифи на тока, обясни неотдавна председателят й проф. Шушулов. Със сигурност обаче купувачите на електроцентралите ще ги знаят още при подписването на сделките. По груби сметки договорите за разполагаемост ще повишат цената на електроенергията за крайните консуматори средно от 7.5 до 10% през всяка от петте години на тяхното времетраене. По този начин още през следващия отоплителен сезон само заради тези договори домакинствата ще плащат не по 17.4 стотинки за киловатчас през деня, а по 19.14 стотинки. А нощният ток от 9.3 стотинки ще стане 10.23 стотинки. И още нещо - след сегашното октомврийско увеличение, от 1 октомври 2006-а ще отпаднат евтините 75 киловатчаса. Не е справедливо второто стъпало да субсидира първото, тъй като това е кръстосано субсидиране. А от пазарна гледна точка то не отговаря на изискванията на Световната банка, подчертава проф. Константин Шушулов. Само че кой средностатистически потребител ще го стоплят подобни умозаключения, когато сметката му за отопление надхвърли една трета от доходите му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във