Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОКРАЙ АРМЕЙСКАТА ХРАНА ПАДАТ ДОБРИ БАКШИШИ

Няма майтап - напук на издънките в армейската реформа днешният български войник си остава велик. И то не само поради факта, че срещу заплащане рискува живота си в размирен Ирак. А и защото този представител на хомосапиенса се оказва... най-всеядният. Но което е не по-малко важно - от изхранването му се правят и добри печалби. За това поне говорят заявките на шестте териториални снабдителни центъра в страната, подопечни на Генералния щаб, за доставки на хранителни продукти с малка трайност. За целта през септември миналата година всеки един от началниците на споменатите центрове (базирани в София, Пловдив, Плевен, Сливен, Казанлък и в село Радко Дмитриево, Шуменско) обявява открита процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). През декември 2003-а търговете и в шестте центъра приключват, подписват се договори с победителите, а загубилите, верни на наложилата се у нас традиция, повеждат дълги съдебни битки, оспорвайки чистотата на състезанието.В конкретния случай залогът си заслужава главоболната работа. Всяка от поръчките съдържа по 44 позиции, включващи 63 различни вида хранителни продукти - като се почне от хляба, милинките, бисквитите, мине се през млечните продукти, месата, саламите, зеленчуците, туршиите и консервите и се стигне до подправките. Може и да е малко странно, но не липсват и алкохолните наслади за нашите армейци - бира, вино, та даже и бренди Слънчев бряг. Количествата на заявените продукти също са респектиращи. Общото тегло на хляба, заявен от шестте териториалноснабдителни центъра, възлиза на 4 061 000 кг, а бройката на по-дребните тестени изделия надхвърля 3 милиона. Млечните пък са малко над 3 млн. кг, месните - 1 688 419 кг, пилешките и рибните - 4.9 млн. кг, плодовете, зеленчуците, туршиите и подправките - близо 4.9 млн. килограма. Бройката на кокошите яйца е 4.9 млн., а напитките (безалкохолни, алкохолни, кафета и чайове) достигат 2 225 584 литра. Как да не се състезава човек за доставката на подобни количества благини? Та ако ще да е и само за хляба тип Добруджа, тъй като става въпрос за общо 4 млн. кг, необходими на военните поделения в страната. В момента средната цена на едро на насъщния е 0.65 лв. за килограм, което, умножено по 4 млн., прави над 2.3 млн. лева. Като се има пък предвид, че според браншовиците производствената цена на килограм Добруджа не надвишава 0.40 лв., печалбата от изпълнението на подобна поръчка хич не е за подценяване. Не е за подценяване и клаузата в сключените типови договориче доставната цена на различните видове хранителни продукти се актуализира периодично на всеки 15 дни между възложителя и изпълнителя.Излишно е да се напомня, че специално при хляба цената му през януари и февруари тази година достигна на едро стойности от 0.95-0.98 лв. за килограм. Затова са съвсем обясними завистническите атаки на конкуренцията към известната софийска фирма Нилана ООД (приватизирала столичните хлебозаводи в Княжево и Подуене) след спечелването на търга на Териториалния снабдителен център - София, за доставката на 736 хил. кг хляб Добруджа, плюс солидни количества кроасани, банички, кифли, милинки, козунаци... Още повече че съдружник в Нилана, притежаващ 31% от капитала й, е не кой да е, а изпълнителният директор на Агенцията Отдих и възстановяване към военното министерство Николай Георгиев Цонев. Същият, който през 1999 г. бе шеф и на управление Снабдяване към отбранителното ведомство. Пред в. БАНКЕРЪ той категорично заяви, че до миналата година Нилана не е печелила нито една поръчка за армията. Аз не мога да забраня на управителя на фирмата Николай Тапаров, който също като мен държи 31% в нея, да не участва в подобни състезания, само защото ще го свържат с моята персона, отсече Цонев. От своя страна Николай Тапаров уточни, че Нилана била първата фирма от бранша в България, разполагаща с интегрирана система за управление на качеството, сертифицирана по ИСО 9004, ИСО 2000 и стандарт 18001. Според Тапаров дружеството напълно основателно е класирано на първо място в търга за поръчката на софийския териториалноснабдителен център и на второ място в аналогичните търгове, проведени от центровете в Пловдив и Плевен. Управителят на Нилана твърди още, че нерядко обществените поръчки за доставка на хранителни стоки за нуждите на армията се печелят от недотам авторитетни фирми, без необходимия пазарен дял, опит в съответната област и производствен капацитет. Неслучайно, подчертава Тапаров, през 2002 г. гръмна скандал около инфекциозната епидемия в няколко войскови поделения, причинена от употребата на некачествени тестени изделия.Впрочем мнението на Николай Тапаров споделя и началникът на Генщаба Николай Колев. Преди месец и половина той заяви пред медиите, че армейски поделения се зареждат от гаражни фирмиОтделен въпрос е защо териториалните снабдителни центрове в страната, които са на пряко подчинение на Генералния щаб, допускат това? Запознати с процесите споделят, че от 2001 г. насам, когато бяха създадени центровете, победителите в конкурсите в повечето случаи са едни и същи, макар и неизвестни на масовия потребител компании. В тази връзка се споменава името на регистрираната в град Раковски Рея 96, избрана за доставчик и на хлебни, и на месни продукти. За същата фирма през миналата година се появиха публикации в пловдивската преса, че е санкционирана от инспектиращите органи заради лошите хигиенни условия на производство.Рея 96 ООД е собственост на Кънчо Милков Луков и Йовко Яков Стойков, които държат по 50% от капитала на дружеството.Друга предпочитана от териториалните снабдителни центрове фирма е Панда, притежание на едноличния 34-годишен софийски търговец Ивайло Николов Пандов. На него от четири години му излизал късметът да доставя зеленчуци за българската армия. И то въпреки че, според конкурентите му, не отговарял на изискванията, посочени в обявите за обществените поръчки - не разполагал със специализирано оборудване и прочие селскостопанска техника, необходима за отглеждането на зеленчуци. Изобщо из армейската кухня вървят нечестиви приказки, че любимците на териториалните снабдителни центрове са приближени на бивши и настоящи военни. И което е доста по-тревожно, че за да се спечели поръчката за всеки от т.нар. лотове, с посочените в тях шест вида изделия (тестени, млечни, месни, пилешки и рибни, плодове и зеленчуци, напитки), борещият се за първото място трябвало да се бръкне с 30-40 хил. лева. Такава била тарифата на комисионите, които се вземали. Но да не обръщаме внимание на подобни злонамерени слухове, доказателствата за които се крият някъде в зоната на здрача. Да оставим настрана и темата доколко реално се изпълняват изискванията за качество и категоричното мнение на специалистите от Централната военна хигиенна инспекция към Военномедицинска академия - че войниците у нас се хранят с ерзацпродукти и дори с такива с изтекъл срок на годност (поради което гастроентерологичните заболявания в армията се увеличават). Не можем да не отбележим обаче друго съществено условие към хранителните доставчици. В методиката за оценка на техните оферти изрично е посочено, че: Не се присъждат точки за предложени цени на всеки продукт от лота, които са по-ниски от 10% от усреднената цена на Системата за аграрно-пазарна информация (САПИ) за страната към датата на разглеждане на предложенията. Както се казва, дотук добре. При разглеждане на предложенията средната цена, посочена от САПИ, да кажем на килограм белено трупно свинско месо, може да е 4.65 лева. Не по-ниска от 10% от нея е цената, равна на 4.185 лева. Само че неизвестно защо армейските оценители са решили да работят само до втория знак след десетичната точка, закръгляйки цифрата към по-високата стойностТоест, ако един кандидат е предложил 4.185 за кило свинско, ще му запишат, че е оферирал цена от 4.19 лева. Но по този начин той ще се изравни с всеки друг, посочил точно 4.19 лева. Няма много логика в тази опростена математика на военните възложители и за това, че 4.19 лв. не са с 10%, а с 9.99 по-малко от 4.65 лева. Така, освен всичко друго, те с лека ръка ощетяват и бюджета, плащайки по-висока цена - все пак едно е да умножиш 4.185 лв. по един милион и кусур (колкото са килограмите на заявеното месо) и съвсем друго, ако този милион и нещо се умножи по 4.19 лева.Аналогично стоят нещата с всички видове хранителни продукти, с изключение само на цените на кокошите яйца. И при сериозните количества от стоки, които фигурират в заявките на шестте териториални центъра, снабдяващи армията, всеки сам може да се ориентира колко струват безобидните на пръв поглед закръгляния. Според юристи този номер на практика си е жива подмяна на офертите. Коментирайки тръжните документи (които с изключение на количествата стоки, посочени в тях, са абсолютно еднакви за всички поръчки), правистите забелязват и други отклонения от правилата на играта определени в ЗОП. На първо място ги озадачава заобикалянето на чл.10, ал.1 и ал. 5 от нормативния документ. Там пределно ясно е записано, че информацията за планирани обществени поръчки, чиято стойност надхвърля 1 млн. лв. (точно такива са тези на армейските снабдителни центрове), трябва да бъде публикувана в Държавен вестник до 31 март на годината, през която ще се провежда съответната процедура. В случай че възложителят не изпълни това свое задължение, законът му позволява да пусне информацията за поръчката и по-късно, но с изричното условие, че едва 30 дни след огласяването й може да вземе решение за откриване на процедурата. Шефовете на шестте центъра смело са прескочили всички тези изисквания и през септември миналата година, без изобщо да са си дали труда да публикуват задължителната предварителна информация, директно отправят чрез Държавен вестник покани към потенциалните кандидати за участие в състезанията. Толкоз. По най-простия и безпардонен начин заклинанията за публичност и прозрачност на ЗОП са пратени... на кино. Процедурите са претупани бързо и акуратно, като цялата галимация около тях приключва за по-малко от три месеца със сключване на договори, оспорвани сега пред съда. За капак срокът за изпълнението им - доставката на хранителните продукти за войсковите поделения, е тригодишен. Което означава, че са нарушени още веднъж както изискванията на ЗОП, така и тези на Закона за устройство на държавния бюджет. И двата нормативни акта не позволяват обществени поръчки за повече от една година. Такива могат да се сключат само по решение на Министерския съвет, и то по негова нарочна програма, получила преди това одобрението на парламента. В случая с армейските центрове подобно нещо няма. А дали пропуските в проведените от тях процедури са плод на случайна некомпетентност, би трябвало да кажат от ведомството на отбранителния министър Николай Свинаров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във