Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОХАРЧИХМЕ НА ВЯТЪРА 200 МЛН. ЕВРО ОТ ЕС

Г-н Великов, очаква се в мониторинговия доклад на Европейската комисия, който ще бъде публикуван следващия вторник, България да отнесе сериозни критики за равнището на корупция. Нормално ли е това да се случва година преди евентуалното начало на членството ни?
- Не, разбира се. Но според мен има и сериозни причини да се стигне до една такава отрицателна оценка от страна на Брюксел за проблемите с корупцията на всички нива у нас. Свидетели сме на един радикален преход, на преобразуване на държавната собственост, което от своя страна води и до пораждането на редица корупционни практики. При посещението си в София в средата на октомври комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен каза, че през последните няколко години страната ни е получила помощ в размер на около 200 млн. евро за провеждане на съдебната и административна реформа. И въпреки това корупцията все още е толкова голяма. Затова си позволих от името на Комисията за борба с корупцията да попитам писмено премиера Сергей Станишев за какво точно са изразходвани тези 200 млн. евро.
В публикувания през изминалата седмица доклад на Центъра за изследване на демокрацията се твърди, че около 50% от дължимия към хазната ДДС се отклонява към частни лица. Наистина ли такива суми изтичат от бюджета?
- Цитираните неофициални цифри в споменатия доклад действително са впечатляващи. Аз не бих могъл да предположа дали се покриват напълно с официалните. Но дори и наполовина да са верни, то положението е много тревожно. Конкретно по темата за измамите с ДДС: Комисията за борба с корупцията реши да продължим започнатото от предходното Народно събрание. Както знаете, в началото на 2005 г. бе създадена временна анкетна комисия, която да разследва източването на ДДС от бюджета. Тази комисия представи доклад с конкретни мерки, които трябва да бъдат приложени. На заседанието си в четвъртък (20 октомври) в председателстваната от мен комисия бяха изслушани представители на Главна данъчна дирекция, на Агенция Митници и на Агенция за финансовото разузнаване. Това, което констатирахме, е, че изпълнението на набелязаните от предходния парламент мерки е незадоволително. Странното в случая е, че предложенията са дошли именно от цитираните по-горе ведомства, но впоследствие са били забравени. Ето защо Комисията за борба с корупцията взе решение да възложи на министъра на финансите Пламен Орешарски да подготви най-късно до края на годината доклад за практическото приложение на набелязаните мерки. Трябва да отбележа, че сред тях са и девет предложения за законодателни промени. Тези, които засягат данъчните закони, ще бъдат предложени на колегите от Комисията по бюджет и финанси, за да бъдат обсъдени паралелно с подготовката на бюджет 2006.
Неотдавна получихте от прокуратурата пакет от предложения за изменения в пет закона, които би трябвало да ограничат корупцията. Каква ще бъде тяхната съдба?
- Една от целите, които си поставихме, бе да работим активно за промяна в действащата нормативна уредба. В тази връзка потърсихме помощ от Върховната касационна прокуратура. Хората там се отзоваха и внесоха 19 предложения за изменения в пет закона - за концесиите, за обществените поръчки, за приватизацията, както и в тези за държавната и общинската собственост. Нашето желание е тези промени да бъдат гласувани максимално бързо. Така още на следващото ни заседание, което ще се проведе на 10 ноември, ще обсъдим текстове, с които да се въведат ясни критерии за апортирането на държавно и общинско имущество.
А как все пак ще контролирате изпълнителната власт?
- По единствено възможния - чрез парламентарния контрол. Предвиждаме да направим анализ на приетата през 2001 г. Стратегия за противодействие на корупцията. Разбрах, че правителството вече е обсъдило изпълнението й до този момент. Така че в известна степен ще бъдем улеснени. Намерението ни обаче е да се съсредоточим върху неизпълнените ангажименти през последните четири години. Моето мнение обаче е, че борбата с корупцията не трябва да се води кампанийно и за нея да се говори само като наближи публикуването на докладите на Европейската комисия.
Да, у нас започва да се говори за корумпирани служители само след като се случи показен разстрел...
- Странно е наистина, че проверките обикновено стават след дадено убийство. Преди то да се случи, заподозрените ведомства категорично отричат да има корупция сред служителите им. Впоследствие обаче се оказва, че са били известни както силовите структури, с които е работил определен служител, така и за други негови нерегламентирани действия. Затова и казах, че борбата с корупцията трябва да се води последователно, а не от време на време.
В тази връзка вашата комисия по какви сигнали работи в момента?
- Преди да ви отговоря на този въпрос, ще ви кажа, че сигналите, които получаваме ще бъдат обобщавани всяка седмица и съобщавани по време на заседанията. Сред тези, по които в момента работим, има няколко, които са от значимо обществено значение. Така например получихме сигнал за заместник-директора на Агенция Митници - че е предоставил неправомерно класифицирана информация на консултантите от Краун Ейджънтс. Това само по себе си не е корупционно действие, а ако се потвърди тази информация, ще представлява друг вид престъпление. Затова обаче Комисията по национална сигурност трябва да прецени дали дадената информация действително е класифицирана. Проверяваме също така един сигнал за нелегален трафик на маслини през Кулата. Имаме и един интересен случай в Разлог - за замяна на общинска земя с частна при фрапираща разлика в цените. Другият случай е за неправомерна продажба на общинска земя в Шкорпиловци. По него трябва да бъдат предприети незабавни действия, тъй като получих информация, че теренът е бил препродаден на трето добросъвестно лице, което затруднява проверката. Бяхме сезирани също така от една неправителствена организация, която е предложила на Министерството на държавната администрация проект за ограничаване на корупционните практики при кандидатстването за финансиране по европрограмите, но той не е бил разгледан. Бих споменал също така проверките за концесиите на мината край Крумовград и тази в Чукурово, както и приватизацията на дружества Средна гора ЕАД и Леспром ЕАД.
Като заговорихте за концесии, получихте ли вече от строителния министър Асен Гагаузов цялата документация по сделката с магистрала Тракия, която поискахте в началото на октомври?
- За съжаление все още не. Членовете на комисията постоянно ме питат същото. Въпреки че имах уверението на министър Гагаузов, че ще ни предостави цялата документация, засега това не се е случило. Ако забавянето продължи, аз ще го потърся в телефонен разговор или ще му изпратя повторно писмено искане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във