Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОГРЕБАХА 7 МИЛИОНА ЛЕВА В КРЕМИКОВСКАТА ШЛАКА

На табаните на Кремиковци, където се изхвърля шлаката на металургичния комбинат, се издигат полуготови железобетонни конструкции. Не са много хората, знаещи, че това са недовършените сгради, в които е трябвало да бъде монтирана закупената от Екотехнологии ООД инсталация за преработване на изхвърляната от комбината червена пръст. Още по-малко са тези, които са наясно, че в тази инсталация са загробени около 7 млн. сегашни лева. Тях екофирмата дължи на обявената в несъстоятелност през юли 1997 г. Банка за земеделски кредит. Екодружеството е рожба на амбициозен проект за преработване на шлаката от Кремиковци. Целта е от нея да се извлича желязо, което да отива обратно в комбината и в същото време да се рекултивира земята, на която се изхвърлят отпадъците от производството му. Това пише и в предмета на дейност, записан в съдебната регистрация на Екотехнологии ООД, създадено през 1992 г. и управлявано от Иван Генев. Съдружници в него са Кремиковци АД, ЕТ Иван Генев, германската фирма Ерих Фридрих Бетайлигунгс и консорциум Балкан ООД. Управляваната от Атанас Тилев БЗК финансира проекта за преработка на шлакатакато отпуска на екофирмата заем от 1.5 млн. г. марки и издава банкова гаранция за общо около 4.4 млн. лв., с която обезпечава дълга й към германската Байрише Ферайнсбанк. В замяна на това БЗК и фирмата на Тилев Дару Метал стават съдружници в Екотехнологии на мястото на консорциум Балкан. Така шефът на банката се опитва да се намести в един перспективен, по неговата преценка, проект. При това Тилев не плаща от собствения си джобтъй като банката получава 1.5 млн. г. марки целево рефинансиране от ДФРР.Става дума за бившия вече Държавен фонд за реконструкция и развитие, чиято цел бе да отпуска през банките заеми за големи инвестиционни проекти. Много от неговите пари потънаха във фалиралите кредитни институции и случаят с БЗК и Екотехнологии е само брънка от веригата неуспешни финансови операции на ДФРР. През 1999 г. фондът бе закрит, а отпуснатите от него и несъбрани кредити бяха прехвърлени на Агенцията за държавни вземания.С получените от ДФРР 1.5 млн. г. марки през лятото на 1995 г. БЗК отпуска кредит на Екотехнологии и получава по него уникално обезпечение - 22 хил. т скрап. В случая обаче не става дума за старо желязо, а за шлаката, която би трябвало да се преработва от бъдещата инсталация. Заемът за екофирмата е само част от финансирането, което й е необходимо, за да закупи от Германия и да монтира съоръжението за преработка на шлаката. То е произведено от кьолнската фирма КХД Хумболд Ведаг и за да го получи, българското дружество взема кредит от 4.4 млн. г. марки от Байрише Ферайнсбанк (в средата на 2000 г. тя се обедини с Байрише Хипотекен унд Вексел Банк и от този брак се роди Хипоферайнс Груп). Заемът е застрахован в германската агенция за застраховане на експортните кредити Хермес, а през август 1995 г.БЗК издава гаранция в полза на Байрише Ферайнсбанк Според условията в нея, ако Екотехнологии просрочи погасяването на кредита, отпуснат й от баварците, те ще си търсят парите от БЗК, а тя на свой ред ще се превърне в кредитор на екофирмата. Точно това се случва две години след финансирането на проекта. В началото на 1996 г., затисната от огромния брой лоши кредити, отпуснати от Атанас Тилев и от неговия предшественик Янко Янев, БЗК затъва във финансово блато. Тя не разполага с достатъчно средства, а клоновете й ежедневно са щурмувани от клиенти, които си искат парите. Тилев се опита да намери ефектен изход от ситуацията, като предложи акциите на банката на СДС. След като офертата му бе отхвърлена, не му остана нищо друго освен да ги прехвърли на Централната банка... за 1 лев. Но и БНБ не успя да спаси БЗК. През юли 1997 г. съдът я обяви в несъстоятелност.В средата на 1996 г. Екотехнологии спира да погасява кредита от 1.5 млн. г. марки, отпуснат й от БЗК, а последното плащане към Байрише Ферайнсбанк е през декември 1997 година. В средата на февруари 1998 г. германската банка уведомява с факс тогавашната синдичка на БЗК Татяна Стефанова, че екофирмата й дължи над 4 млн. г. марки, които не погасява, и предявява претенциите си по гаранцията към вече обявената в несъстоятелност банка. Следва близо година и половина кореспонденция между БЗК и Екотехнологии, в която банката настоява фирмата да плати дълга си. Екобизнесмените пък го увъртат, като обясняват, че инсталацията едва ли не е пред пускане, и предлагат да се състави програма за погасяването на задълженията им към БЗК. Те явно забравят, че когато една банка е фалирала, всичките й вземания стават незабавно изискуеми. През октомври 2000 г. Татяна Стефанова - синдичката наБЗК, иска от Софийския градски съд да обяви фирмата в несъстоятелностМесец по-късно съдийката Лилия Илиева приема представените от адвоката на банката Люба Клисарова доказателства, назначава съдебно-счетоводна експертиза и отлага делото за февруари 2001 година. Експертизата завършва със заключението, че Екотехнологии има достатъчно активи, за да покрие задълженията си. Чрез адвокат Клисарова синдичката Стефанова настоява за тройна съдебно-счетоводна експертиза. Тя е предадена през май 2001 г., а изводите в нея са коренно различни от тези, които са представени на съда през февруари. Според новата експертиза задълженията на Екотехнологии надхвърлят вземанията й с 2.29 млн. лева. В края на 2001 г. общият размер на задълженията на Екотехнологии към БЗК набъбва до 7 млн. г. марки (7 млн. нови лева). Но това явно не стряска фирмата.Съдебната епопея продължава и след смяната на синдичката Татяна Стефанова, която през октомври 2001-ра е освободена от тази длъжност и на нейно място е назначена Иглика Логофетова. Не е ясно какви ще бъдат резултатите от съдебния маратон, но е факт, че 7 млн. лв. на БЗК са погребани в шлаката на Кремиковци и едва ли някой ще може да ги изрови оттам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във