Банкеръ Weekly

Banker Energy

Поглед назад във времето

Симеон Сакскобурготски и Милко Ковачев
S 250 58fc2bc4 2110 4c62 b4a6 843c76a6aa87
S 250 f46c4c19 889b 4101 9def 875b53b3b1c8

След общо три енергийни стратегии ето че на хоризонта се очертава и четвъртата. Малко или много е това за 26 години демократично управление, нека читателите сами да преценят. Ние може да кажем само, че всеки един от тези стратегически документи носи спецификите на своето време, както и на визията на съответните управляващи за ключовите проекти в сектора. Къде с грешки, къде с компромиси всяка от стратегиите задава посоки за развитие на българската енергетика и нейното бъдеще. Но във всеки един от тези документи личи една обща тънка червена линия -  България да следва политиките и ценностите на Запада - първоначално като кандидат, а след това и като пълноправен член на Европейския съюз.  

 

1999 г.  - СДС, сбогом на малките АЕЦ блокове 

Първият стратегически документ е изработен и приет по време на правителството на Иван Костов през 1999-а и се нарича "Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г.". Интересното е, че и тогава, както и сега, екологичните ограничения се сочеха като движеща сила за промените. В началото на 90-те години Европейският съюз започна активно да говори за обвързващи цели за намаляване на емисиите от парникови газове. A през 1997-а те станаха факт - подписан бе протоколът от Киото, с който Брюксел се ангажира да намали емисиите  вредни газове със 7 на сто. Затова и в документа бяха фиксирани два сценария за увеличаването на БВП спрямо 1997-а - основен и минимален. Успоредно се предвиждаха и много сериозни изменения в структурата на икономиката - намаляване на дела на индустрията до 24% от БВП през 2010-а, за сметка на услугите (58%), и по-висок ръст на износа в сравнение с вътрешното потребление. 

Далеч по-важно обаче беше зачеркването на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй". В стратегията е записано, че в периода 2001-2010-а плавно ще се увеличи делът на ТЕЦ (главно на местни въглища) за сметка на АЕЦ. Колкото до извеждането от експлоатация на 1-ви и 2-ри блок от АЕЦ "Козлодуй", предвиждаше се то да се компенсира чрез увеличаване на производството на електроенергия в "Марица- изток" с 60.5% - от 11.8 ТВтч (тераватчаса) през 1998-а на 19.5 ТВтч през 2005-а. Раздялата с 3-и и 4-и ядрени реактори към 2010-а пък трябваше да доведе до скок на електропроизводството в "Марица-изток" с още 8% - от 19.5 на 21 тераватчаса. Или за целия 12-годишен период се очакваше трите електроцентрали на комплекса да увеличат производството си със 78 процента.

Инак, основните акценти в стратегията от 1999-а бяха:

*разработване и приемане на нормативна база, хармонизирана със законодателството на Европейския съюз;

*провеждане на структурна реформа за пазарна ориентация в сектора, насочена към насърчаване на конкуренцията, приватизиране и преструктуриране на вертикално интегрираните енергийни компании - най-вече мастодонтите НЕК и "Булгаргаз";

*развитие на изследванията в енергийния отрасъл и технологично обновление;

*диверсификация на доставките на горива и оптимално използване на местните енергийни ресурси;

 *изследване и реализиране на потенциала за повишаване на енергийната ефективност и мерки за опазване на околната среда;

*осигуряване на необходимата степен на опазване на околната среда;

*привличане на чуждестранни инвестиции.

Основният  инструмент, разписан в документа от 1999-а, е Законът за енергетиката и енергийната ефективност, в който беше набелязано създаването за пръв път на независим секторен регулатор - Държавната комисия за енергийно регулиране. Структурната реформа пък трябваше да се проведе в два етапа: до 2001 и до 2010 година. В първата фаза се предвиждаше приватизация на голяма част от активите на НЕК -  ТЕЦ "Марица-изток 3", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе", както и редица ВЕЦ. На втория етап намеренията бяха НЕК да остане собственик само на АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и няколко ключови за енергийния баланс  хидроенергийни мощности.

 

2002 г. - НДСВ, голямата енергийна приватизация и авантюрата "Белене" 

През 2002-ра политическата ситуация вече бе по-различна. Правителството на Симеон Сакскобургготски зачеркна предишната стратегия и реши да пише нова - пак  до 2005-а, но я озаглави "Енергийна стратегия на Република България". Теоретично идеята на царистите беше да се отразят променените обстоятелства и новото виждане за енергетиката в няколко аспекта: 

*Тя се превръща от затворена система в част от динамично интегриращия се енергиен пазар.

*Основен ориентир ще бъде конкурентоспособността на сектора както на регионалния балкански, така и на бъдещия интегриран европейски енергиен пазар.

*Усилията в посока на конкретно, надеждно и съобразено с изискванията на околната среда енергоснабдяване ще са успешни само ако са придружени от мерки за оползотворяване на високия потенциал за енергийна ефективност.

*ДКЕВР е необходимо да заеме полагащото й се доминиращо място сред енергийните институции чрез активност при създаване и прилагане на регулаторни и пазарни правила и структури. 

На практика  обаче в документа няма и ред кои ще са мощностите, които ще задоволяват потребностите ни от ток, природен газ и въглища. Разписано беше, че решенията за изграждане на нови централи ще взема свободният пазар. Ефективната и неизкривена конкуренция пък трябваше да доведе до по-добро обслужване на населението. А докато пазарът стане факт и се появи истинската конкуренция, висшите държавни чиновници ще продължат  да определят цените на тока и парното. И традиционно, оправдавайки се с наследството от предишните управници, които дълго запазили тарифите непроменени, царските хора набързо изравниха сумите, плащани от населението за ток и парно, с разходите за тяхното производство. Това стана с три 10-процентни увеличения през всяка от годините до 2004-а. 

Основният икономически инструмент в стратегията от 2002-ра за енергийния сектор бе приватизацията. Правеха се сметки тя да започне от електроразпределителните дружества още в периода 2002 - 2003-а. След което да продължи с всички производствени централи, а и с предприятията в останалите сектори - по документа 77 от всичките 104 дружества в отрасъла. НЕК пък го чакаше ново преструктуриране, което да раздели дейностите му като преносно предприятие, оператор на централи, търговец на едро и системен оператор.  

В стратегията на НДСВ се загатваше и за изграждането на нови ядрени мощности, за запазване на дела на ядрената енергия в общия енергиен баланс на страната, с което на практика се направиха първите стъпки към авантюрата "Белене". Последиците от която се усещат и до днес. 

 

2011 г. - ГЕРБ и споменът за голямата газова криза

На власт дойде първото правителство на ГЕРБ. Голямата енергийна приватизация вече бе минала. Изминали бяха почти десет години от приемането на предишната стратегия, чийто хоризонт на действие изтече още през 2005-а. Като част от ЕС България трябваше стриктно да се съобразява с неговите политики и изискванията за либерализация на сектора. Газовата криза от 2009-а пък показа уязвимостта на държавата от прекъсване на външните енергийни доставки. 

В стратегията на ГЕРБ, която продължава да действа и до днес, са очертани пет основни приоритета - гарантиране на сигурността на доставките на енергия, достигане на целите за възобновяема енергия, повишаване на енергийната ефективност, развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.

Най-сериозен акцент бе поставен върху диверсификацията на източниците на природен газ. Става дума за изграждане на терминали за втечнен и за сгъстен природен газ, ускореното строителство на реверсивни връзки с Гърция, Турция, Сърбия и Румъния, разширение на съществуващото газово хранилище в Чирен и изграждане на ново хранилище в Галата.

"С оглед гарантиране на енергийна независимост държавата, при строго спазване на екологичните изисквания, активно ще подкрепя развитието на нови находища на природен газ, в това число, но не само шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море. Друг приоритет ще е работата по Южния газов коридор за доставки на природен газ от източници от Каспийско море и Близкия изток. За целта Европейската комисия и държавите членки трябва да работят съвместно с партньори като Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Ливан, Сирия, Йордания с общата цел за бързо осигуряване на твърди ангажименти за доставка на природен газ и изграждане на газопроводи", се казва още в документа.

Пет години по-късно от всички тези проекти имаме единствено интерконектор с Румъния, който бе официално открит преди дни. В сферата на добрите намерения е и разписаното развитие и разширяването на битовата газификация. "Сега едва 1.5% от българските домакинства използват синьо гориво. Увеличаването на този процент до 30 през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до над един милиард лева спестени разходи за енергия на домакинствата", пише в стратегията от 2011-а. Към 2016-а 75 000 български домакинства - или около 3%, ползват природен газ за отопление, докато в същото време този дял в държавите от ЕС е средно 30 на сто. 

За ядрената енергетика почти нищо не се казва - "Ще отстояваме позициите си пред европейските институции за запазване и увеличаване дела на ядрената енергетика в страната, чрез максимално удължаване на експлоатационния срок на блокове 5-и и 6-и на АЕЦ "Козлодуй", както и изграждането на 2000 мегавата нови ядрени мощности". Дали се има предвид АЕЦ "Белене" или блокове 7 и 8 в АЕЦ "Козлодуй", така и не се казва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във