Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОДВИЖНИ ПЯСЪЦИ ПОД ЛИБИЙСКИТЕ КОНЦЕСИИ

Двайсет и пет годишният срок на предоставените на България концесионни права върху либийски нефт изтече на 15 март. Така страната ни пропусна шанса не само да предоговори клаузите от сключената през 1979 г. междуправителствена спогодба ЕСПА-80, но и да възстанови поне част от вложените в геоложки проучвания 200 млн. щ. долара. Не съм уведомен за изтичането на срока на концесиите, въпреки че имаме регулярна кореспонденция с либийската страна, заяви по този повод във вторник (15 март) министърът на икономиката Милко Ковачев. Той лаконично уточни, че предстои да бъде сформирана комисия за двустранно икономическо сътрудничество с Либия. Това било договорено на срещата му с посланика на Джамахирията у нас на 11 март. Ковачев подчерта, че една от темите, които ще разгледа комисията, ще е за правата на България по развитието и експлоатацията на нефтените находища в Либия. От пресцентъра на ведомството допълниха, че още в началото на март министър Ковачев е изпратил писма и до либийския министър на петрола и до президента на Националната нефтена компания, в които настоявал за среща, но отговор от двамата все още не е получен. Въпросът за злополучните нефтени концесии виси без отговор през последните 15 години. През септември 2003-а, след посещението на тогавашния заместник-министър на икономиката Никола Янков в Джамахирията, бе изготвен план за разрешаването на проблема, но до ден-днешен реално нищо не е свършено. Преди две години нещата около концесиите изглеждаха далеч по-оптимистично, тъй като либийската страна бе готова не само да удължи действието на споменатата българо-либийска спогодба, но и да преразгледа някои от клаузите в нея. От тогава се лансира и възможността България да търси стратегически партньор, с който да експлоатира находищата в районите на Мурзук и Гадамес, защото за разработката им са необходими още 300 млн. щ. долара инвестиции. Съдейки по сключения преди 25 години документ, либийската Национална нефтена компания и регистрираната в Либия Българска нефтена компания са имали правото да експлоатират залежите, разпределяйки си печалбата в съотношение 85 на 15 в полза на либийците. Но до добив така и не се стига, тъй като нашата страна не е изпълнила едно на пръв поглед елементарно условие - да представи технико-икономически доклад за количествата на запасите, съобразен със световните стандарти в петролния бизнес, макар че проучванията на находищата са приключили още през 1987 година. Нещата зациклят и поради друга причина. Либийците не са наясно кой всъщност държи правата върху нефтените концесии към днешна дата - държавната Булгаргеомин или частната вече компания Проучване и добив на нефт и газ? През 1981 г. това е бил Комитетът по геология и регистрираната в Джамахирията Българска нефтена компания. След закриването на държавното ведомство негов приемник става Геоком ЕООД, което обаче е ликвидирано през 1998-а със заповед на тогавашния министър на икономиката Александър Божков. Активите на дружеството, в това число и Българска нефтена компания, са прехвърлени на плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. През 2002 г., преди неговата приватизация, нефтената компания е извадена от активите му и е влята в капитала на Булгаргеомин. Всичко хубаво, но тези промени на собствеността не са били отразени според изискванията на либийското законодателство. За да се преодолеят правните и финансовите спънки, през 2003-а беше регистрирано ново дружество - Българска нефтена компания ЕООД, като страна по концесионния договор от 1980 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във