Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОДКРЕПАТА ЗА БЮДЖЕТА СЕ ТЪРГУВА ОТ ПОЛИТИЦИТЕ

Емил Хърсев, управляващ съдружник на Хърсев и Ко, пред в. БАНКЕРЪГ-н Хърсев, как оценявате проекта на правителството за бюджета на страната за следващата година?- Най-общо казано - добър и предизборен. Защото вече са отстранени много от хроничните недостатъци на бюджетния процес от предишни години. Сега са налице доста ясно изразени цели и мотиви. Освен това с бюджета са представени и извънбюджетните програми. По тях на практика се разпределят държавни средства, макар те да идват от европейските фондове, по програми или от заеми, отпуснати на правителството. Бюджет'2005 е значително по-реалистичен и като оценка на приходите. Но, разбира се, е и доста щедър по отношение на разходите за държавната администрация.Правителството обаче засилва преразпределителната роля на държавата през бюджета. Точно обратната политика беше обещана още в началото на мандата на НДСВ-ДПС...- Винаги съм мислил, че абсолютният максимум, който е разумно да се преразпределя от държавата, не трябва да надхвърля една трета от брутния вътрешен продукт. Факт е, че българската държава присвоява прекалено голяма част от БВП през бюджета. Но това е проблем, с който трябва да се справи парламентът. Държавата се разпорежда и с парите от извънбюджетните сметки. Така че, ако прибавим и средствата от европейските фондове, които също са на разположение на властта, нейният дял в икономиката може да се окаже далеч над 50 процента.Доколко е оправдано да се наливат все повече и повече ресурси в нереформирани сфери като здравеопазване, образование...? Съществуват ли инструменти, с които да се избегне тази бюджетна примка?- Не могат да се правят икономии по тези бюджетни пера. Държавата отдавна е длъжник тъкмо на тези сектори. Те са и най-пострадалите сфери на българската обществена система в годините на прехода. Образованието, науката, културата бяха направо орязани и обявени за излишни, като нещо, което не става веднага за ядене. Проблемът е по-скоро в търсенето на ефективност при разпределението социалните разходи. А такава твърде често направо отсъства. Примерно, огромни издръжки се отреждат на институции, които имат чисто представителни функции. За сравнение, само Правителствена болница има издръжка колкото цялото Министерство на финансите. Ясно е, че този лечебно-спортен комплекс в центъра на София е за престижно потребление на властта. Докато много по-малко пари са отредени на лечебни заведения, които се използват от населението. Излиза, че властта си създава сериозни луксове - нещо, което в началото на 90-те всички критикувахме здраво. В момента в пъти са надхвърлени всички възможни бройки на луксозни автомобили, охрани и др., в сравнение с времената на Тодор Живков. Определихте бюджета като предизборен. Кои от финансовите разчети на кабинета са ориентирани към наближаващите парламентарни избори?- Просто календарът на политическия живот отчита наближаващите избори. Това е факт, а не моя констатация. Нормално е разчетите да се правят така, че да привлекат максимален брой симпатизанти на страната на управляващото мнозинство. Между другото това се случва във всяка нормална държава.Според вносителите, новост в бюджет'2005 е предоставянето на две прогнози за икономическия ръст - 5% и 5.5%, в зависимост от движението на цените на петрола на международните пазари. - Винаги е имало различни сценарии за развитието на бюджетните показатели. И се е държала сметка за кризисните варианти, както и за възможните критични развития на бюджетите. Друг е въпросът, че тези сценарии не са били представяни пред парламента. Наличието на двете прогнози този път доказва, че процедурата наистина е прозрачна, защото е показана и бюджетната структура.Иначе по-високият икономически ръст е функция на данните от статистиката. Прогнозите наистина се правят на базата на постигнатото и това е реалистично. Ако Министерството на финансите беше прогнозирало по-нисък ръст от реалните очаквания на бизнеса и на анализаторите на пазара, веднага щяха да се появят подозрения, че така се укриват бюджетни доходи. Това се правеше най-вече в периода 1998-1999 година. Тогава разминаването между бюджетните прогнози и очакванията на икономистите бяха много съществени - с около една трета. Докато към този момент прогнозите за 2005-а изглеждат адекватни като ръст на икономиката.Само че совалките за политическото съгласуване на бюджетните параметри, както стана ясно, са доста безрезултатни. Основателни ли са аргументите на опозицията срещу бюджета?- Във всяка страна гласуването на бюджета е най-сложният политически акт през годината, тъй като изисква мнозинство. Подкрепата за бюджета, грубо казано, се търгува от политиците. Всяка партия има своите приоритети и се стреми да ги постига през бюджета. Така че съгласуването е нещо полезно. Далеч по-лошо е, ако една партия сама определя финансовите перспективи в държавата, водена от собствените си интереси. В България през последните десетина години сме имали едноцветни правителства и тогава процесът на съгласуване беше позабравен. Нито сме постигали национален консенсус по параметрите на бюджета, нито пък е имало коректив при определянето на бюджетните параметри. Защо в последния момент бяха дадени 38 млн. лв. на Министерството на земеделието? Не можеше ли управляващите да се разберат предварително, за да се избегне прекрояването на разходите?- В случая става дума за разпределяне на бюджетни кредити за сфера, която храни около 25% от българското население. Тук включвам не само пряко заетите, но и всички онези, които работят в селското стопанство и се изхранват от него. Съгласете се, че 38 млн. лв. е съвършено смехотворна сума за този отрасъл. Както и да се коментира тази помощ, България си остава една от малкото държави в света, която практически е престанала да подпомага един традиционно субсидиран отрасъл. Не съм съгласен и с коментарите, че парите са отпуснати накрая. Бюджетният процес преминава през различни етапи и именно сега е моментът на утвърждаване на различните разходи. В условията на представителната демокрация корекциите се правят след внасянето на бюджета в парламента, а не преди това. Чуха се мнения, че бюджет'2005 използва матрицата на своите предшественици и отсега се оформя излишък от порядъка на 700-800 млн. лв. за следващата година...- Не мисля, че тези сметки са много точни. Числата не могат просто да се хвърлят във въздуха, без да се обяснява ясно по какъв начин са пресметнати бъдещите излишъци. Нормално е във всяка бюджетна прогноза да има около 10% резерв. Но това не прави 700-800 млн. лева. А и излишъкът се формира от по-високи приходи, което го различава от резерва. Възможно е някой да очаква, че догодина България ще направи 10% ръст на БВП и тогава излишъкът ще е 1 млрд. лева. Бих се радвал това да се случи, но едва ли е реалистично да очакваме двоен ръст на икономиката. Вярно е, че в предишни години бюджетните прогнози се правеха с по-ниски стойности от очакванията. Мисля си обаче, че сега не става дума за това. Естествено, кьорфишеци може да хвърля всеки, колкото си реши. Но това са само опити с икономическа псевдологика да се дърпа чергата на управляващите, защото все пак идват избори.Като анализираме числата в българския бюджет, какви са шансовете на управляващите да спечелят достатъчно избиратели?- Мисля, че на този етап успяват в надпреварата за симпатизанти, и слава Богу - не се престарават. Засега правителството не се подвежда с прекомерни харчове. Един анонс за намаляване на ДДС например би повлиял върху доходите на всички, макар и след около 6-7 месеца. Виждаме обаче, че отношението към бюджета е внимателно, а не прекалено оптимистично и предизборно. Това означава, че сегашната управляваща коалиция е решила да запази позициите си във властта. И се гласи наистина да изпълнява разчетите си през цялата следваща година, но не и да злоупотребява с тях.Реалистична ли е прогнозата, че инфлацията през 2005-а ще достигне 3,6% на годишна база?- България е нетен вносител на всички петролни продукти, които се ползват в страната, и това се отразява на цените на останалите суровини. Но едва ли ще има скок с нови 25% на цените на петрола. Въпреки че теоретично е възможно при подобен внос на инфлация действително да има значителни отклонения от прогнозата. Достатъчни ли са предвидените данъчни намаления? - Данъчните намаления никога не са достатъчни. Мисля, че бюджетът можеше да понесе по-сериозни редукции на някои от налозите. Ако се тегли чертата, сега реално намаление на данъците няма. Някои наистина са по-ниски, но това се компенсира с увеличените ставки на други - най-вече акцизите. И това се обяснява с едностранчивата фискална хармонизация с Европа. Само че България е във Валутен борд и е нормално бюджетът да е притеснен, за да могат да се посрещнат всички разходи. Освен това, ако си позволим да надвишим дефицита, ще се окажем в позицията на наказан ученик. Което ще се отрази негативно и на рейтинга на страната, като една стабилно затягаща коланите и реформираща се икономика, принудена да осъзнае своите бюджетни ограничения.В бюджета е предвидено сериозно увеличение на капиталовите разходи - с около 21 процента. Очевидно кабинетът смята предизборно да налива повече пари в инфраструктура. Премиерът дори увери, че строителството на Дунав мост 2 започва от догодина. Как гледате на тези заявки? - Много се притеснявам от инвестиции, които са с недоказана възвръщаемост. Случаят с Дунав мост 2 е точно такъв, тъй като няма данни за увеличаване на транспортния поток в това направление. Така че това мероприятие има по-скоро показан характер. Има и още много безсмислени и непазарни проекти - примерно строежа на магистрали и отдаването им на концесии на една трета от цената. Да не говорим за продажбата на БТК, която преди това глътна огромен ресурс. Докато по отношение на АЕЦ Белене инвестициите определено са оправдани, защото една четвърт от нетния ни износ е на електроенергия. Всичко това не са ли проблеми, по-скоро свързани със слабата икономическа политика?- Не мисля, че икономическата политика е слаба. Тя по-скоро няма фокус, прекалено е пасивна. Всъщност и бюджетната политика е пасивна, но това е добре. По отношение на бюджета консервативността е нещо положително. В икономическата политика обаче пасивността не е печелившата стратегия. Факт е, че българските правителства (и сегашното не прави изключение) активно работят за интересите на чуждестранния капитал в страната, като не се интересуват от съдбата на нашите производители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във