Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОДХВАНАХА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕТО

Само 8% от членовете на академичната общност смятат, че нивото на висшето образование у нас е добро, показват последните проучвания на Съюза на учените в България. Останалите 92% са единодушни, че в дъното на сегашния упадък са неефективните методи за оценка и контрол върху качеството. По всичко личи, че първата сериозна стъпка в тази насока ще е новата кампания за акредитиране на висшите учебни заведения. Ръководствата на всичките 26 университета с изтекли институционални акредитации са подали документи за започване на нова процедура, потвърди за БАНКЕРЪ председателят на Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) проф. Иван Панайотов. Сред чакащите са УНСС, Медицинска академия - София, НАТФИЗ, Стопанската академия в Свищов, Националната спортна академия и Великотърновският университет. Необходимите нормативни документи вече са готови, остава само Министерството на финансите да одобри таксите, които ще се събират от вузовете. Според Панайотов реално процесът ще започне на 10 март. За разлика от предишните такива процедури, сега няма да се оценяват всички специалности поотделно, а цялостните професионални направления. Това ще е програмната акредитация. Успоредно с нея ще се прави и институционална - за университета като цяло.Преди да започне акредитирането, учебните заведения ще трябва да си направят самооценка и да посочат доколко покриват новите критериите на НАОА. Понеже вече са доста по-строги, не е изключено някои университети да получат по-ниска оценка от досегашната и съответно - по-краткосрочна акредитация. Онези, които бъдат оценени като много добри и добри, ще бъдат инспектирани повторно едва след шест години. Акредитацията при оценка задоволителна ще важи само три години. А учебните заведения, получили двойка, ще бъдат задължени да осигурят на студентите си възможност да си продължат обучението. От Националната агенция за оценка уверяват, че новите им критерии са насочени предимно към качеството на учебния процес, а не само дали се спазват базовите държавни изисквания. При предстоящите инспекции ще се проследяват няколко отделни компонента: преподаването, провеждането на научни изследвания и начинът, по който се управлява висшето училище. Експертите ще проверят внимателно и професионалните качества на преподавателите, участието им в образователни конференции и евентуалното посещаване на курсове за повишаване на квалификацията. От студентите ще се събира информация кои професори водят редовно лекциите си и кои - не.Въвежда се и специална скала, по която ще се оценява активността на университетите в изследователската дейност. Тя ще отчита колко изследвания се падат на преподавател с трудов договор. Засега обаче показателят ще има най-слабо влияние върху крайната оценка, защото повечето вузове все още не използват пълноценно възможностите си в тази насока. От 20 хиляди преподаватели в страната едва четири хиляди се занимават с научни изследвания, отбелязват от Съюза на учените. Колкото до управлението на висшите училища, то ще се оценява по няколко критерия. От значение ще е дали ръководната им система е гъвкава и търпи промени. Сериозно предимство ще дават установените връзки с чуждестранни учебни заведения и реализирането на съвместни магистърски програми, а също и създаването на центрове за професионално ориентиране на завършващите студенти. Под лупа ще се следи и дали е осигурена необходимата материална база. За акредитирането на някои професионални направления ще бъдат поканени и експерти от чужбина (Холандия, Франция, Испания и Дания). Във висшите военни училища пък ще влязат инспектори от НАТО. Още не е съвсем ясно колко ще струва всяка отделна процедура по акредитация. Включването на повече експерти автоматично ще повиши таксите, които трябва да платят вузовете. Самата институционална акредитация ще струва между 2 и 10 хил. лв. - в зависимост от големината на университета. Отделно за всяко професионално направление ще се плащат по 3 хил. лева. Това доста ще надуе сумата за онези учебни заведения, които обучават студенти по много специалности. Впрочем издаването на акредитация вече няма автоматично да слага край на контрола. Отсега нататък качеството на обучението в лицензираните училища ще се следи от специална комисия към НАОА. За университетите с добра оценка се предвижда нова инспекция след три години, но за онези с посредствена тя ще е на третия месец след акредитацията. Според специалисти обаче дори и тези мерки няма да са достатъчни. Те препоръчват на инспекторите да се даде правото на внезапни проверки, което не фигурира в новия правилник за работата на Националната агенция за оценка. Иначе постоянното наблюдение би трябвало да се извършва от вътрешна система за контрол. С промените на Закона за висшето образование (4 юни 2004 г.) създаването й беше записано като задължение за всяко висше училище. Но засега това изискване е изпълнено само в шепа учебни заведения. Което навежда на мисълта, че получаването на лиценз си остава далеч по-важно от осигуряването на качествен продукт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във