Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПОДДЪРЖАНЕТО НА ГОЛЯМ ФИСКАЛЕН РЕЗЕРВ Е БЕЗСМИСЛЕН РАЗХОД

Красимир Катев, първи заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪПреди четири месеца Министерството на финансите съобщи, че смята да възстанови операциите на открития пазар, като купува от банките и им продава държавни ценни книжа (ДЦК). Този инструмент за регулиране на паричното предлагане беше блокиран непосредствено преди въвеждането на Валутния борд през 1997 година. По принцип подобни операции с ДЦК се извършват от централните банки. Те представляват система от репо сделки (покупка или продажба на ценни книжа с уговорка за обратно изкупуване), чрез които в банките се вливат или изтеглят пари. Провеждането на такива операции от финансовото министерство също ще е един вид парична политика. След 1997 г. БНБ престана да води такава политика, тъй като за балансиране на паричното предлагане се разчита на Валутния борд. Засега обаче не личи управляваното от Милен Велчев финансово ведомство да има амбицията да замести БНБ, по-скоро хазната иска да се възползва от някои изкривявания на пазара. Г-н Катев, обявихте, че до месец и половина Министерството на финансите ще се намеси паричния пазар. Защо прибягвате до тази мярка?- Тази идея се дискутира отдавна, обсъждали сме я и с Международния валутен фонд. Трябва обаче предварително да се изгради стройна система, да се определят правила и рискови лимити към отделните банки. Ако една банка непрестанно печели с най-високи предложения за лихва за парите, които й даваме срещу обезпечение с ДЦК, можем да изпълним лимита към тази банка и да спрем да й отпускаме финансиране. Идеята е да се постигнат няколко цели. Най-важната от тях е да се предотврати възникването на ликвидни проблеми на междубанковия пазар. Имате предвид неотдавнашното покачване на лихвите по еднодневните междубанкови депозити над 30 процента?- Това беше само за един ден. Такова покачване се случва, защото банките не могат да си направят правилно сметката и понякога плащанията от и към бюджета ги хващат неподготвени. При такива проблеми Министерството на финансите може да се намесва по изключение чрез репо сделки - като предоставя на банките за няколко дни пари срещу обезпечение с ДЦК. А по принцип един или два пъти в месеца ще има аукциони за предоставяне на ресурс със срок три, максимум шест месеца. Целта е да се повиши доходността на фискалния резерв, в който правителството държи свободните си средства, да се изгладят големите колебания в ликвидността и съответно - лихвените проценти на паричния пазар. Третата цел е да се стимулират банките да сключват сделки на паричния пазар с по-дълги срокове. В момента над 80% от сделките за междубанкови депозити се сключват за един ден и съвсем редки са тези за повече от месец. Тъй като паричният ни пазар не е толкова развит, ще дадем стимул на банките да търгуват за по-дълги срокове - три и шест месеца. От друга страна, макар и минимално, това ще повлияе върху паричните агрегати. Имате ли предложения за доходността на репо сделките с ДЦК, в които Министерството на финансите ще участва?- При нас отправната точка винаги е доходността, която можем да получаваме по евродепозити в чужбина. С други думи, изискването ни ще бъде да получаваме от репо сделките доходност над 4%, която е по-висока от тази по евродепозитите - 3-3.5% годишно.Ние ще се намесваме на пазара само когато това е икономически изгодно за нас. Ако банките се наговорят и предложат лихва от 2% за парите, които ще им отпуснем за два или за три месеца, няма да им дадем нищо.Защо очаквате банките, които се оплакват от свръхликвидност, да проявят интерес към тези операции?- Имат интерес. Освен от свръхликвидност те също се оплакват от това, че нямат дългосрочен ресурс. Ако погледнете лихвените проценти, ще видите, че по еднодневните депозити те са между 1.5 и 2%, едномесечните лихви вече се вдигат над 3-3.5%, тримесечните са 4.5-5%, а шестмесечните са над 5 процента. Това не трябва да е така. Ако банките наистина се оплакват от свръхликвидност, шестмесечните лихви трябва да са на ниво 4.5 процента. Какви ще бъдат обемите на сделките с ДЦК, които министерството ще извършва?- Няма да бъдат големи. Прави впечатление, че обемите, които движат пазара в една или друга посока, са между 50 и 100 млн. лева. Понякога ликвидни кризи се предизвикват от 60-70 млн. лв. недостиг. Като цяло вземанията на Министерството на финансите по репо сделки от банковата система няма да надхвърлят 100-150 млн. лева. Няма да правим самоцелни операции.Ако банките сами почнат да си дават ресурс за три и шест месеца на ниски лихвени нива, ние ще се оттеглим от пазара. Ще участваме, ако има нужда - например, ако лихвата се вдигне на 20 процента. Тогава ние ще излезем на пазара и ще финансираме банките срещу залог на ДЦК при 15% лихва, докато се укротят нещата. Това означава ли, че идеята за увеличаване на емисиите ДЦК няма нищо общо с целта, която преследвате чрез репо сделките?- Да, това е съвсем друга идея и тя ще бъде реализирана чрез издаването на планираните в календара на Министерството на финансите емисии, а също и чрез извънредните емисии, които обаче се обявяват предварително. Миналата година имахме положително вътрешно финансиране, тоест размерът на новите емисии ДЦК надхвърли този на погасените. Тази година също ще е така.Делът на вътрешния държавен дълг в левове към общия е само около 7%, а заедно с облигациите по ЗУНК - 10 процента. Това е изключително ниско ниво. Особено като се има предвид, че можем да заемаме дългосрочно на вътрешния пазар, като плащаме по-ниска доходност от тази по еврооблигациите. Трябва да сме глупави, за да не се финансираме в левове по-евтино.Защо преди два месеца заявихте, че фискалният резерв ще стане практически нищожен?- Това са естествени тенденции. Фискалният резерв се използва за плащания по дълга. Той е инвестиран в депозити в БНБ, по които ние получаваме лихви, близки до евродепозитите - 3-3.5 процента. Същевременно, ако имаме недостиг, се финансираме, като емитираме облигации, по които плащаме по-висок доход. Поддържането на такъв голям фискален резерв е безсмислен разход. В други държави не е така. Но изискването да се поддържа минимален фискален резерв у нас, е идея на МВФ, която действително имаше стабилизиращо въздействие. Но с приключването на приватизацията няма да има от какво да се пълни фискалният резерв. До този момент ние трябва да сме намалили значително дълга, да сме получили добър инвестиционен кредитен рейтинг, за да можем да се финансираме при изгодни условия. По този начин ще влезем в цикъла на много нормални държави: те всяка година си имат програма за финансиране за един, два или три милиарда евро, а не държат излишни пари на ниски лихви.Обсъждали ли сте идеята да отписвате от регистъра на държавните ценни книжа облигациите и съкровищните бонове, които изкупувате от пазара?- Засега не сме го обсъждали, но е нормално при по-активно управление да имаме и намеса на вътрешния пазар. Тоест ако определени емисии вървят много евтино, ние ще си ги изкупуваме обратно. Например, ако някой пенсионен фонд иска да продаде ДЦК и цената е много ниска, ще ги изкупим, стига да имаме тази възможност. Можем да ги отпишем, можем и да ги държим, за да ги продадем после на по-високи цени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във