Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПО-ДОБРЕ РАТИФИКАЦИЯТА С ЕС ДА ОСТАНЕ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПАРЛАМЕНТ

Атанас Папаризов, заместник-председател на парламентарната Икономическа комисия, пред в.БАНКЕРЪМажоретки, фанфари, сълзи в очите, всенародни веселия... Не е ли малко рано за това, г-н Папаризов? Европейците днес са значително по-сдържани, отколкото по времето, когато десетте нови членки парафираха договорите си за присъединяване към ЕС...- Рано е за еуфория. Естествено, подписването на такъв документ изисква тържественост. Българският президент, в качеството си и на историк, оцени този договор като най-добрия, който страната е подписвала досега. За икономистите тази оценка би трябвало да е повод за трезв анализ на съдържанието му. В крайна сметка той отразява плюсовете и минусите на българската икономика, както и възможностите, които стоят пред България като бъдещ член на това мощно формирование, поставило си за цел да стане най-производителната и конкурентна сила в света през 2010 година. Къде виждате рисковете за България?- Първият голям риск е свързан с това, дали нашите производители ще издържат на конкуренцията отвън, когато станем част от единния европейски пазар. Програмата, която сега се използва главно за пъблик рилейшънс при информиране на обществеността за договора, трябва да премине от парадните, помпозни предизборни мероприятия към конкретни практически съвети за фирмите и техните браншови организации. Преработвателите на месо например успяха с много настоятелност да си осигурят средства по програма ФАР, за да изградят свои лаборатории за контрол на продукцията. Не е достатъчно условие само да си на европейския пазар и някой да те проверява - ти самият трябва да гарантираш, че произвеждаш качествена стока. Нашите фирми трябва да разберат, че за тях най-важно е на територията на България да има акредитирани лаборатории, към които да се обърнат и които да признаят с документ съответствията на стоките им с европейските изисквания. Защото такъв документ разрешава свободно движение на тези стоки в целия Европейски съюз. Другият голям риск е България е да не създаде нужния административен капацитет, за да усвои средствата по различни програми на ЕС, които трябва да ни помогнат да преодолеем шока от отварянето на икономиката ни. Това са преди всичко програми за регионално развитие, за намаляване на вредните емисии и подобряване състоянието на въздуха и водата и т.н. Само ангажиментите, които България е поела в областта на околната среда, са за повече от десет милиарда евро. Има голям риск да бъдат затворени основни производства. Забавянето например на реконструкцията на ТЕЦ Марица-изток може да се окаже фатално за производството на електроенергия. Третият риск за страната е свързан с конкурентоспособността на икономиката като цяло. Липсата на активна политика в подкрепа на науката и технологичното обновление на перспективни наши производства като каростроенето, металорежещите машини, хидравликата би ни поставила в много трудно положение след отварянето на вътрешния пазар. Ако няма програма за подпомагане в тази област, както и на малките и средните фирми, България трудно ще преодолее икономическата си изостаналост спрямо другите страни от ЕС, тъй като сега нашият БВП е средно 27 на сто от техния. Този трети риск може да ни превърне в периферия на Европа.Нека се върнем в днешно време. Очевидно има заплахи от вътрешен и външен характер членството ни в ЕС да се отложи. Възможно ли е парламентът да не ратифицира на 12 май договора за присъединяване към общността? - Аз бих разглеждал процеса за влизане в ЕС не от гледна точка на заплахите за отлагането му, а на получаването на мотивирана подкрепа от обществото за реално присъединяване към съюза. За да няма отлагане, нацията трябва да знае към какъв договор се присъединява и какво я чака. Ето защо мисля, че преди ратификацията на договора е необходим референдум. Договорът спокойно може да се ратифицира след неговото провеждане, в началото на есента. Така бъдещите депутати и министри ще могат, за разлика от сегашните, да отидат при хората в града и селото, във фирмите, и конкретно да ги осведомят какво предстои в тяхната област и какви рискове има. Няма ли това да забави влизането на страната ни в ЕС?- Всички други държави - без Кипър, успяха за пет месеца да проведат референдуми и да ратифицират договорите си. Ние имаме още година и половина. За да се задейства предпазната клауза за отлагане на членството на България с една година, страните от ЕС трябва да гласуват с пълно единодушие, докато за Румъния, за която оценките са по-лоши, ще бъде необходимо квалифицирано мнозинство. Всичко това е много трудно, но все пак не е невъзможно. На 9 ноември ще излезе мониторинговият доклад на Еврокомисията и от неговите заключения ще стане ясно дали тя ще започне процедура (формално тя би завършила през април догодина), с която се предлага да се отложи присъединяването на България. Така че периодът до 9 ноември не е време за фанфари и ратификации, а за упорита работа на сегашния и бъдещия парламент, както и за реални стъпки в реформата на съдебната система, която е най-големият проблем и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Правителството е поело ангажименти, по които нищо не е свършено и по които до средата на септември трябва да се покаже напредък, за да бъде положителен докладът на Еврокомисията. Това е основният проблем, а не фанфарите на 12 май, които предлага сегашното мнозинство. Те могат само да забавят процеса. Не мислите ли, че ако на 12 май се отложи ратификацията, това може да бъде лош сигнал за ЕС?- Датата 12 май е сакрална само за сегашното правителство, за всички други в Европа тя не означава нищо. Кога ще ратифицираме е въпрос на наше виждане. Разбира се, ние сме свободни да решаваме и дали да има референдум, или не, но навсякъде на ратификацията след провеждане на референдум, който казва твърдо за, се гледа с по-висок авторитет, отколкото ако тя просто мине през парламента. Каква е позицията на левицата относно възможностите за повторно отваряне на глава Енергетика и преразглеждане на въпроса за III и IV блок на АЕЦ Козлодуй?- Формално позиция на левицата по този въпрос няма, има обаче една обща загриженост в нейните среди. Без да спази решенията на Народното събрание, правителството подписа закриването на III и IV блок и дори не се съобрази с българския съд. Сега това е част от договора. Очевидно проблемът с енергията в Европа и на Балканите е изключително сериозен. В ЕС все повече си дават сметка, че прибързаното решение за това закриване не е най-доброто за региона. Явно има и други пътища при спазване на всички условия за безопасност на III и IV блок. След като Европейският парламент с мнозинство прие параграф 33 от доклада за България, в който на Еврокомисията и на Европейския съвет се препоръчва гъвкавост по въпроса за АЕЦ Козлодуй, би било странно да не използваме това. Което не означава, че на този етап, след като договорът е подписан, можем да водим нови преговори по него. Но все пак можем да опитаме. Г-н Румен Овчаров заяви, че трябва да има консултации с всички страни, за да се види дали има единомислие да се направи това. Според мен задължително е новото правителство, което и да е то, да ги направи, защото никой не може с лека ръка да си затвори очите за проблема с Козлодуй. Ако има единодушие, могат да се проведат и допълнителни преговори. Ако няма, този въпрос ще остане за времето, когато България, вече като член на ЕС, ще има по-голяма преговорна сила. Допускате ли, че опасенията на европейците, свързани с присъединяването на България, могат да се изразят в по-ограничено финансиране за нея?- Не бих казал, че ЕС има някакви по-специални опасения за България, отколкото имаше за другите десет страни. По-скоро има една умора от разширяването. България и Румъния са най-бедните държави сред новите членки, те са предизвикателство и за общността, и за самите себе си. Но финансирането е твърдо фиксирано в договора за присъединяване за периода 2007-2009 година и ЕС няма намерение да отваря отново тези клаузи. Що се отнася до общото финансиране до 2013 г., то е предмет на преговори. Тази формулировка е справедлива и очевидно е свързана с това, че договорът с България по същество съдържа клауза, която навлиза в компетенциите на Европейския парламент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във