Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПО-ДОБРЕ Е ДЪРЖАВАТА ДА ИНВЕСТИРА В ПУБЛИЧНИ УСЛУГИ

ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ И МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА ЛИДИЯ ШУЛЕВА ПРЕД В. БАНКЕРЪГ-жо Шулева, протестите, скандалите и недоразуменията, които съпровождаха обсъждането на бюджета за 2004 г., създадоха впечатлението, че нещо с финансите на държавата като че ли не е наред. Какво, според вас, предизвика всичките тези проблеми?- Около приемането на бюджета винаги има дискусии и недоволства, някои казват дори - скандали. Смятам, че това е нормално и демократично, тъй като бюджетът отразява политиката на една държава. И тази година дискусията е същата като всички останали преди нея. Като министър на икономиката аз имах няколко изисквания към бюджета. Първото беше корпоративният данък през 2004 г. да е на нивото, предвидено в стратегията Данъчната политика 2003-2005 г. - т.е. 20% процента. Прие се той да е 19.5% при ефективна данъчна тежест през 1997-а от 40.1 процента. Това е почти два пъти по-малък данък печалба за фирмите в разстояние на шест години. И мисля, че е добър стимул за развитие на икономиката.Второто ми изискване бе да се предвиди ресурс по Закона за насърчаване на инвестициите и то също бе изпълнено. Третият проблем, който се появи в последния момент, бе свързан с облагането на резерва, натрупан от преоценки на активите в случаите на отписване или амортизиране на тези активи. По настояване на бизнес организациите, които членуват в Съвета за икономически растеж, променихме процедурата за това облагане. Министерството на икономиката настояваше натрупаният преоценъчен резерв да се преотстъпи на фирмите, ако те решат да инвестират в нови активи. Но тъй като в последния момент се появи необходимост да се дискутира по този въпрос, се споразумяхме с финансовото министерство данъкът да се дължи, само че плащането му да бъде разсрочено за три години. През това време ще можем да преценим доколко тази данъчна тежест засяга компаниите и какви са възможностите им да я понесат. Не е отпаднала и възможността да дискутираме преотстъпването на този преоценъчен резерв при инвестиции.Последното, което бе одобрено с пакета данъчни закони, бе промяната при използването на средствата, получени от туристическите такси. Години наред приходите от тях се приемаха като данък и можеха да се изразходват за всякакви нужди на общините. Но след като това е такса, събирана от нощувките на всеки турист, съвсем нормално е срещу нея да се получава услуга. Такъв поначало е характерът на таксите - те се събират, когато насреща има услуга. Насрещната услуга за туристите е добра инфраструктура, добра реклама и по-добри възможности за предлагане на туристически продукти. Фактът, че се прие курортните такси да бъдат изразходвани само за туризма, е израз на политиката на правителството за развитие на сектора.По кое перо на бюджета са предвидени ресурсите за насърчаване на инвестициите? И изобщо очаквате ли те да нараснат през следващата година?- Парите са предвидени по фонда за структурната реформа. На последното заседание на Съвета за насърчаване на инвестициите бяха набелязани мерки за облекчаване на административните процедури и по-бърза реализация на вложенията на зелено. Сега например се чака с години, за да успеят държавата или общините да изградят прилежащата инфраструктура.През първите десет месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции надхвърлиха 1.2 млрд. щ. долара. Тенденцията към нарастването им ще продължи и през 2004 година.Вярно ли е, че идеята за строителство на магистрали с пари от фискалния резерв е ваша? - Никога не съм претендирала за авторство върху тази или която и да било идея. В рамките на един екип е нормално да има различни виждания, важното е да има консенсус и креативност. Смятам, че инфраструктурата е изключително важна за бизнеса и развитието й трябва да бъде финансирано. Ако погледнем приходите от приватизация, ще видим, че те отиват във фискалния резерв. И след като е така, е нормално когато се създават нови държавни активи, те да бъдат финансирани от същия източник. Важното е тези активи да носят бъдещи приходи и да се възстановяват. Така че няма никакъв проблем инфраструктурата и особено магистралите, които имат потенциал за получаване на приходи, да се финансират за сметка на фискалния резерв.Най-сериозните съмнения бяха дали средствата ще се харчат прозрачно. - Няма никакъв проблем в това отношение. Идеята е да се капитализира дружеството, което строи автомагистрали в страната. Освен това ще бъдат привлечени частни капитали. Когато се привличат такива капитали, контролът върху изразходването на средствата и възстановяването на направената инвестиция са най-важни. А що се отнася до начина, по който ще бъдат харчени парите, във всички случаи това ще става по Закона за обществените поръчки.Предвиждате ли промени в статута на Агенцията за приватизация, след като се видя, че политическите намеси в работата й дават противоречиви резултати? Вземам повод от дискусията по стратегията за приватизация на Булгартабак, по време на която вие направихте аналогия между предстоящата сделка и безспорно успешните продажби на последните две държавни банки, извършени от БКК?- Трудно е да се направи еднозначна оценка за работата на Агенцията за приватизация, особено след като тя започна да се занимава със сделките на всички министерства. За толкова голяма и разнообразна дейност, която осъществява тя, винаги могат да се намерят кусури. Банковата консолидационна компания извършваше, бих казала, бутикови сделки. Когато съществува добра практика, е логично тя да бъде мултиплицирана. Няма нищо лошо в това да има многообразие на добри практики и наравно със сделките, които Агенцията за приватизация прави, да се извършват и такива от холдингови структури, които имат законните права за това. Булгартабак например е холдингова структура, която може самостоятелно да продава своите активи по реда на Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Съществуването и на Закон за приватизация съвсем не означава, че единствено и само по него трябва да се продават активи. Такъв тип продажба - от държавата на частни лица, се допуска и от други български закони.Ще се използват ли рационално постъпленията от приватизация на дъщерните дружества на Булгартабак?- Банките се продадоха без стратегия, което не попречи на успешната им приватизация. Нито пък създаде проблеми с неправомерно харчене на парите, получени за тях. Банките не бяха изложени на социален натиск...- Оставете социалния натиск. Въпросът е за различните обвинения, че постъпленията от продажбата на Булгартабак ще се харчат за какво ли не - включително и за лукс на директорите. Нищо такова не стана при банковата приватизация. Част от министрите, които бяха в съвета на директорите на Банковата консолидационна компания, участват в надзорния съвет на Булгартабак. Това е първата гаранция, че получените пари отново ще се изразходват рационално. Втората е, че холдингът е публично дружество с над 2000 акционери. Когато се разпределят дивиденти, когато се приема финансовият отчет, интересите на тези 2000 души ще са достатъчна гаранция срещу неправомерно използване на средствата от продажбата на дъщерните дружества.Дали останалите акционери ще са доволни с постъпленията от дъщерните дружества да се създаде фонд за подпомагане на тютюнопроизводителите и развитие на алтернативно препитание?- Първо, дребните акционери имат представител в управителния съвет на холдинга и във всеки един момент разполагат с информация за какво точно се харчат приходите на Булгартабак. На второ място, е възможно създаването на такъв фонд да стане по различни начини. От една страна, държавата може да го създаде за сметка на приходите си от дивидент. От друга, всяка уважаваща себе си компания отделя достатъчни средства за социални програми. Това е нормална практика. Така че не виждам никакво противоречие между интересите на акционерите на холдинга и създаването на различни програми, насочени към неговите работници.Кога ще бъде продадена БТК?- Единственият ми коментар е, че това е съдебна приватизация.Тоест, телекомът ще бъде продаден според решенията на съда?- Това е извън моите правомощия.Ще продължите ли преговорите с четирите компании, кандидатстващи за мениджър на инвестиционния фонд, който трябваше да бъде създаден с пари от фискалния резерв?- Анализът показа липсата на ясна стратегия за дейността на инвестиционния фонд. В офертите на кандидатите не се предлагаха достатъчно гаранции за средствата от държавата. Не е ясна стратегията за диверсификация на портфейлите. В допълнение у нас вече оперират няколко рискови фонда, създадени с изцяло частни капитали. Ето защо решихме, че създаването на инвестиционен фонд с държавно участие ще е неефективно. Вместо това е по-добре ограничените ресурси на държавата да се използват за подобряване на публичните услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във