Банкеръ Daily

Управление и бизнес

По 1410 лева средно на месец за енергетик в Плевен

Поглед от птичи поглед към Плевен.

Най-високото средномесечно трудово възнаграждение в област Плевен получават наетите по трудови договори в сферата за производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - по 1410 лв., пресметнаха от Териториалното статистическо бюро "Северозапад" в Плевен при НСИ.
В тази класация на богатството на плевенчани ги следват служителите във финансовите и застрахователни дейности, които вземат средно месечно по 1060 лв. на калпак.  
Над хилядарка получават и работниците от селското, горско и рибно стопанство (средно по 1009 лв.) и специалистите от областта на "Хуманното здравеопазване и социалната работа" (средно по 1006 лв.). Близко до тези суми е и средното месечно възнаграждение на служителите от държавното управление - 976 лв., и от образованието - 910 лева.
Спрямо второто тримесечие на миналата година плевенчани забогатяват, като средната заплата в гарад и областта в обществения сектор е по-висока с 11.1 на сто, а в частния сектор увеличението е малко по-голямо - с 11.8 на сто.
Средната месечна работна заплата за област Плевен е 819 лв., като по този показател тя изпреварва 15 региони в страната, където възнаграждението е по-ниско.

Плѐвен (Плѣвенъ) е град в Северна България. Плевен и неговата околност има корени в дълбоката древност и практически непрекъснато хилядолетно развитие. Днес градът е административен център на едноименните община Плевен, област Плевен и е най-голямото икономическо ядро на Северозападен икономически район. В края на 2016 г. градът има население от 98 467 души и е седмият по население в България и третият по големина в Северна България, след Варна и Русе.

Град Плевен е разположен в централната част на Мизия. Той е равноотдалечен от река Дунав и Стара планина, с добри наземни връзки от миналото с Габрово, Ловеч, Никопол и Свищов, а също и със земите на север от река Дунав. Основен градообразуващ фактор още в древността е плодородната разливна долина на Тученишката река (Тученишка или Плевенска бара, река Тученица). Релефът в тази част на Дунавската равнина и съответно - добрите пътни връзки, улесняват изграждането и развитието на първоначално разпръснатите малки селища като важен пътен възел и център с добри показатели за икономически напредък на Древна Тракия, на Римската империя и на България.

Днес в основата на икономиката на областта са десетки микро, малки и средни предприятия предимно в шивашката промишленост, услугите и строителството, но и в някои развити отрасли от миналото, като електротехника и електроника, системи за сигурност, машиностроене, строителни материали и елементи. Заслужават да бъдат отбелязани завода за сандвич панели "Метекно" - италианска инвестиция, за автомобилни кабели на "Нексанс Аутоелектрик" - германска инвестиция, както и силно развиващото се предприятие за висококачествена конфекция на фирмата "Димитров", което силно променя облика на района около бившия завод "Вапцаров" и съответно на работната сила.

Има силно развитие на леката промишленост, водещи са фирмите "Мизия 96" (конфекция) и "Яна" (трикотаж). В тези браншове има още десетина средни и над 100 малки фирми.

На север от Плевен преминава международният първокласен автомобилен път Е-83 София-Русе-Букурещ. Автомагистрала А-2 "Хемус" от София до Варна е проектирана да преминава на 15 км южно от града. Плевен е важна гара от международната ж.п. линия София-Букурещ-Киев-Москва, както и основно вътрешно ж.п. направление по линията София-Варна. Трите основни входно-изходни артерии на града - от и за София, Русе и Ловеч представляват магистрални отсечки, обаче се използват изключително много за превози с местно значение, вкл. на строителни материали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във