Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛОВДИВСКИЯТ ОРИЕНТ ЕКСПРЕС ПЪТУВА КЪМ ПРОКУРАТУРАТА

Част от пловдивчани се ласкаят от мисълта, че покритият пешеходен мост над река Марица едва ли не съперничи на шедьовъра на Колю Фичето над река Осъм в Ловеч. Доста смело от тяхна страна, като се има предвид, че други саркастично го кръстиха Ориент експрес, а трети откровено му лепнаха името влакчето на ужасите заради недотам умелата аналогия с влакова композиция. Лично на мен ми прилича на пътнически влак, спрял ни в клин, ни в ръкав насред реката, споделя общинският съветник от ВМРО и директор на Историческия музей в града Стефан Шивачев. След всичките си екстравагантни идеи, като продажбата на античния форум и на раннохристиянската базилика на частни фирми, вдигането на небостъргач на мястото на Марково тепе, построяването на по-голям увеселителен парк от София ленд и поставянето на паметник на Филип Македонски върху останките на римския стадион, пловдивската община се прочу с още една - влак над река Марица. Новата придобивка предизвика бурен дебат и отново раздели пловдивчани на два лагера. Едните са на мнение, че навсякъде по света има подобни авангардни архитектурни решения. Според опонентите им обаче покритият мост не се вписва в общия архитектурен облик, влошава микроклимата в района и закрива красивия изглед към града. Архитектурното решение е под всякаква критика, тъй като загърбва цялата панорама. Мисля, че покритият мост трябваше да има очи към реката, посочва Роберт Чакъров, бивш председател на пловдивското дружество на архитектите и бивш главен архитект на район Централен. Но в конкретния случай архитектурата е далеч по-малката беда. По-голямата е, че сегашната пловдивска администрация е първата, позволила си да застрои и бреговете на река. Инвеститор на уникалния обект е Търговски център Марица ЕООД. До окончателното му завършване в него ще бъдат вложени 8 млн. лв., съобщи за в. БАНКЕРЪ Иван Нанев, пълномощник на собственика на дружеството - 37-годишния Денис Бареков. То е регистрирано от Пловдивския окръжен съд на 6 април 2001 година. Впрочем бизнес биографията на Бареков не е за подценяване. Негова собственост са Виа Инвестмънт и Виа Бългериан Еъруйс, както и 20% от Ер Виа, 30% от Еър Виа Еъруейз, 33% от Симфония 2002 и на 51% от Одестрансфер. Интересите му са насочени основно в сферата на туризма и строителното предприемачество.Идеята за покриването на пешеходния мост, свързващ главната търговска зона на Пловдив с района на Новотел Пловдив и панаира, възниква преди единайсет години. На 8 декември 1994 г. кметството провежда търг (по силата на общинската наредба за търговете) за избор на инвеститор, който ще построи търговски обекти и ще получи правото да ги ползва за срок от 20 години. Тогава именно екипът на бившия пловдивски кмет д-р Гарабед Томасян се спира на Денис Бареков. Договорът с него е сключен на 21 декември същата година. Според клаузите му Бареков поема ангажимента да изгради върху моста зона за търговия и услуги със собствени средства по предварително одобрен проект и да плати на общината сумата от 6.8 млн. стари лв., а тя от своя страна да учреди право на ползване на създадените обекти за срок от 20 години. Десет месеца по-рано - на 23 февруари 1994 г., е избран и самият проект - на арх. Георги Сарамбалиев от Пазарджик. Той беше доста по-добър от сегашния, но за съжаление не беше реализиран. Ставаше въпрос отново за закрит мост, но бяха предвидени панорамни прозорци към реката - припомня пред в. БАНКЕРЪ арх. Чакъров. - Имаше някакви технически доводи, че пилоните няма да издържат масивната конструкция, които според мен бяха неоснователни. Един архитектурен проект може да бъде реализиран с различни видове конструкции.В крайна сметка идейният проект на Сарамбалиев е отхвърлен и последвалите административни и съдебни процедури отлагат във времето изграждането на покрития мост.Междувременно на 1 юни 1996 г. влиза в сила Законът за общинската собственост, което налагадоговорът да бъде преподписан Това става на 22 февруари 2002 г., като параф под него отново поставя Денис Бареков, но не като физическо лице, а съгласно разпоредбите на норматива като собственик на Търговски център Марица ЕООД. Осем месеца по-късно, на 31 октомври, по предложение на кметството общинският съвет дава на концесионера още един бонус - част от прилежащите към моста паркови алеи. Тогава, с решение № 182, е одобрено изменението на Подробния устройствен план на Пета градска част и на Централната градска част, с която се обособяват два нови урегулирани поземлени имота за обществено обслужване. А с друго (№182 от 15 май 2003-а) те са предоставени на Бареков за изграждане на постройки по одобрения архитектурен проект. По същото време е гласувано и срокът на концесията да бъде удължен от 20 на 35 години, смятано от датата на преподписването на договора през 2002-ра. Намеренията на инвеститора са върху обособените имоти от северната и южната страна на пешеходния мост да бъдат построени паркинги, част от които да надвиснат върху коритото на реката. То обаче е публична държавна собственост, по смисъла на Закона за водите, и областният управител Гьока Хаджипетров незабавно атакува решението в съда. Въз основа на неговата заповед № 1688/2002 г. Пловдивският окръжен съд образува дело. Впоследствие то е прекратено, тъй като концесионерът тутакси променя проекта. Вместо паркинги Търговски център Марица решава да построи две кули с трафопост и асансьори, които ще обслужват бъдещите търговски обекти, кацнали върху моста. Днес обаче няма нито паркинги, нито кулиа върху част от крайбрежните алеи се издигат две масивни триетажни сгради. Разрешението за строителство в тази неприкосновена зелена зона ще създаде прецедент, който неминуемо ще доведе до други подобни искания, убеден е общинският съветник от ВМРО Стефан Шивачев. Срещу драстичното отнемане на площи от крайбрежния парк възразява и гилдията на архитектите в града. Парковата среда около Марица вече е унищожена. Тези сгради са прекалено тромави. Първоначалното намерение да се построят кули като че ли беше по-удачна от вдигането на тези тютюневи складове. Архитектите в Пловдив отдавна лансират идеята за отпушване на крайбрежния булевард Марица, което би улеснило трафика в посока изток-запад. Сега това вече е невъзможно, допълва и арх. Роберт Чакъров.Главен проектант на търговския комплекс върху пешеходния мост е колектив с ръководител проф. инж. Марчо Минев. Архитектурната част е изготвена от Постскриптум ЕООД на арх. Пенка Станчева, а конструктивната от инж. Димитър Куманов. Иван Нанев, пълномощникът на Денис Бареков, призна пред в. БАНКЕРЪ, че не е провеждан повторен конкурс за избор на проект. Станчева е наш архитект. Тя работи за г-н Бареков, уточни Нанев. Само че в първоначалния договор, подписан с инвеститора, изрично е записано, че изграждането на обектите ще стане по проект, одобрен от администрацията. Предложихме на общината няколко варианта и тя посочи този - казва пълномощникът. - Проектът е одобрен и съгласуван с всички възможни инстанции. Да се върнем обаче към двете решения на местния парламент от 2002 и 2003 година. Гласувайки ги, общинските съветници тотално пренебрегват Общия устройствен планна Пловдив, одобрен с разпореждане № 317 на Министерския съвет от 12 август 1968 година. Съдейки по този документ, двата обособени имота за обществено обслужване влизат в бъдещото разширение на булевард Марица. А според действащия Закон за устройство на територията и предшестващия го Закон за териториално и селищно устройство и правилниците за тяхното прилагане, общите устройствени планове не могат да се променят. Изменението им е в компетенциите единствено на органа, който ги е одобрява, тоест на Министерския съвет.Разширението на бул. Марица не е просто идея, а елемент от Общия градоустройствен план и вече е приложен на изток от остров Адата. Той предвижда четири ленти на движение, по две от всяка страна с ширина 22 метра и с междинни острови. През 1987-1988 г. там е изпълнена линейна отсечка от 5 км и са усвоени 15 млн. лв. под формата на целева субсидия от бюджета, изтъква бившият главен архитект и заместник-кмет на Пловдив Емил Жечев. За сетен път се убеждавам, че общинската администрация не мисли за бъдещето на града. Няма по-добра възможност да се направи скоростна входно-изходна артерия, свързваща източната със западната част на Пловдив, от тази покрай коритото на реката. Алтернатива донякъде е едно разширение на ул. Гладстон, но тя е запушена - отбелязва и независимият общински съветник Димитър Костов. - Отчуждаването на сгради и обезщетяването на собствениците им ще отнеме време и средства. Нищо чудно следващата администрация да бутне тези токмаци. Не може частните интереси на определена група хора да са против интересите на пловдивчани. Мнението на Димитър Костов, изглежда, се споделя и от други негови колеги. Вестник БАНКЕРЪ научи, че общински съветници от опозицията подготвят документи, с които ще атакуват пред Върховната касационна прокуратура актовете на общинската администрация, довели до погазването на Общия градоустройствен план. Техните опасения са предизвикани и от обстоятелството, че под конструкцията на моста минава цялата енергийна и топлофикационна инфраструктура от северната индустриална зона към гъстонаселената южна част на града. И ако тя аварира, един Господ знае какво би се случило с посетителите на търговските обекти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във