Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛОДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ДРЯМКА

В навечерието на новия политически сезон, който официално бе открит на 1 септември, жълтият депутат Николай Бучков внесе проект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Предложените от него текстове дават по-големи права на прокуратурата. Ако те бъдат приети от 39-то Народно събрание, държавното обвинение ще може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона, да встъпи като страна в образувано производство и да обжалва всеки съдебен акт, засягащ имуществените права и законни интереси на държавата и общините.МотивитеПрокурорът по своя инициатива може да образува административни производства (по Закона за административното производство - бел.а.) и да атакува незаконосъобразността на административните актове в защита на обществения интерес. В същото време правомощията му са ограничени по отношение на гражданския процес. Това, според мен, е недопустимо, след като конституцията не ограничава основната му правозащитна функция да следи за спазването на законността, отбеляза пред в. БАНКЕРЪ Николай Бучков. Законодателната инициатива на депутата е подкрепена и от група юристи по гражданско и търговско право. Наистина буди недоумение - аргументира се един от тях - как едно национално богатство, което в началото на демократичните промени представляваше над 60 млрд. щ. долара, беше раздадено и в същото време външният дълг от 10-11 млрд. щ. долара остана непогасен. Начинът на разпродажба на тези активи поражда основателно съмнение, че органите, представлявали държавата, не са действали в защита на нейния интерес. Затова възниква обективната необходимост да се упълномощят други органи да защитават държавния и обществения интерес. Необходимо е държавата чрез законодателната власт да неутрализира онези неправомерни действия на изпълнителната власт, в резултат на които са настъпили вреди. Съдебната власт не може да се самосезира сама. Това може да го направи компетентният орган - в случая прокуратурата.Бучков се надява, че с промените в ГПК и регламентираните с тях по-големи правомощия на прокуратурата най-накрая ще бъдат разбулени редмистерии като например тази около Булгарлизинг и по-точно доколко сегашното акционерно дружество със същото име е правоприемник на създаденото през 1985 г. стопанско предприятие. През последните 15 години по един или друг повод този казус неведнъж е бил коментиран от съдебните органи и от изпълнителната власт. По времето, когато бях изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП), заедно с председателя на надзорния й съвет Никола Кацарски изпратихме писмо до прокуратурата (изх. № 22-00-10-58 от 18 януари 1993 г. - бел.а.), че Булгарлизинг продава част от акциите по номинал в нарушение на действащия тогава Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (ЗППДОбП). По този начин беше намалено държавното участие в дружеството. Но не си спомням да е имало ответна реакция, заяви пред в. БАНКЕРЪ Александър Божков. Като бивш министър на промишлеността в първия кабинет на Иван Костов той не си спомня и някога да е била обсъждана легитимността на Булгарлизинг АД. Спомням си само, че Тадаръков всячески се опитваше да блокира приватизацията на различни предприятия и водеше перманентни битки с министерството, увери Божков. Колегата му - ексфинансовият министър Муравей Радев, беше далеч по-лаконичен. На 12 ноември 1998 г. той изпраща писмо до тогавашния изпълнителен директор на АП Захари Желязков, с което го уведомява, че Булгарлизинг АД не може да докаже своето правоприемство по тези вземания (става въпрос за дългове на предприятия в изолация - бел. а.) и своята активна легитимация. Радев допълни, че нямал спомен за детайлите и че не давал вече никакви изявления - не искам повече да бъркам в тинята. С легитимносттана частното Булгарлизинг се е занимавала и съдебната система. Във връзка със заведените от него дела за несъстоятелност на Дунавска коприна и бившия Комбинат за тежко машиностроене в Русе през 1999 г. е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е трябвало да изясни дали частното дружество е правоприемник на държавната компания. Това беше основният проблем, който трябваше да изясним, но така и не бяха представени убедителни доказателства, липсваше и учредителният акт... - разказва пред БАНКЕРЪ бившият окръжен прокурор на Русе Люлин Матев. - Материалите, с които разполагахме, доказваха, че Булгарлизинг прилага една и съща схема - директорите на предприятия с просрочени задължения по лизингови договори са били принуждавани да подписват запис на заповед срещу многократно завишени по размер задължения. Това даде възможност на Тадаръков да придобие по съдебен ред много от тях.Забравил съм подробностите около това дело (за несъстоятелността на Булконс АД, Първомай - бел.а.). Беше преди три-четири години. Спорът бе около два принципни въпроса - изтъкна пред БАНКЕРЪ и бившият шеф на Пловдивския апелативен съд Здравко Киров. - Първият беше дали ищецът Булгарлизинг е правоприемник на едноименното държавно дружество. Другият - за един запис на заповед за голяма сума във валута, подписан от бившия шеф на консервната фабрика. По действащото тогава законодателство обаче той не е имал право да борави с валута. Интересни в случая са и две абсолютно противоречащи си решения на Върховния касационен съд по повод обявяването в несъстоятелност на габровското текстилно предприятие Финтекс. При първото дело, приключило на 10 февруари 1999 г., върховните магистрати постановяват, че не съществува универсално правоприемство между Булгарлизинг АД и съществувалото някога стопанско дружество Булгарлизинг. Година и половина по-късно - на 26 юни 2001 г., друг състав на Върховния касационен съд приема, че частната фирма е легитимна и признава правото й да търси вземания в размер 9.9 млн. германски марки по сключени лизингови договори през 1989 година. Юристи, отбелязват, че този парадокс не е изключение в българското правосъдие. Съдът, казват те, решава всеки правен спор въз основа на закона и на събраните доказателства в резултат на процесуалната активност на страните. Ако някои дружества или техният принципал са проявявали пасивност, съдът е признал правата на този, който е съумял да ги защити, дори и да не ги притежава. АрхивитеОказва се, че и самото Министерство на икономиката разполага с твърде оскъдни данни по въпроса за Булгарлизинг. От едно писмо, подписано от бившия заместник-министър Калоян Нинов, и приложеното към него становище от шефа на дирекция Правна Камелия Стоянова става ясно, че в архива на ведомството липсват документи, които биха хвърлили повече светлина за връзката между държавното и частното дружество. И Нинов, и Стоянова цитират единствено споменатата вече съдебна практика, според която не е доказано по надлежен начин правоприемството между СД Булгарлизинг и Булгарлизинг АД. Необходимо е да се знае, че бившето стопанско дружество е създадено с разпореждане № 31 на Бюрото на Министерския съвет от 30 август 1985 г. по действащата тогава Наредба за стопанските сдружения (отменена през 1989 г. с влизането в сила на Указ № 56). С този акт му се възлагат конкретни правомощия - да осъществява представителна дейност. Излишно е да споменаваме, че според действащата по онова време конституция не може да става и дума за някакво корпоративно или частно начинание. В конституцията от 1971 г. беше записано, че цялата икономическа система е социалистическа и се основава на общонародната собственост върху средствата за производство. Ето защо юристи подчертават, че органът, създал едно държавно дружество - в случая МС, е единствено компетентен да извършва и всички последващи промени в неговата дейност - структурни, имуществени, организационни и кадрови. Това уточнение е изключително важно предвид последвалите трансформациина Булгарлизинг от стопанско дружество в акционерна фирма. Преобразуването става по силата на Указ № 56 от 1989 година. Съгласно неговия параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби заварените държавни предприятия се реорганизират във фирми по реда на чл. 11 - тоест с решение на Министерския съвет или на определен от него министър или ръководител на друго ведомство, което играе роля на учредителен акт. При Булгарлизинг обаче преобразуването в акционерна фирма става по инициатива на тогавашния му генерален директор Славчо Първанов. В архивите на икономическото министерство е запазено копие от учредителния договор от 27 септември 1989 година. Но не е ясно дали той е одобрен от принципала - министъра на промишлеността? А и както обясняват от Дирекция Правна в Министерството на икономиката, този договор не представлява документ, тъй като на него липсват подписите на учредителите.И в Софийския градски съд не са открити материали, от които да стане категорично ясно с какъв акт (и на кой компетентен орган) е станало преобразуването на стопанското дружество в акционерна фирма и на кого е било възложено да упражнява правата на държавата? Любопитна подробност е, че решение №1 на СГС от 13 февруари 1990 г. по фирмено дело № 1757 от 1989 г. за вписване в регистъра на акционерна фирма Булгарлизинг мистериозно е изчезнало от архивите на съда. Това обаче не пречи при различни съдебни спорове в българските съдилища да се представя удостоверение за вписването на въпросната фирма в регистъра с уставен фонд 40 000 000 лева, внесени изцяло. Само че кой е определил този размер, кой е внесъл установения капитал и представени ли са на съда документи, удостоверяващи, че това действително е направено? Друг факт, който смущава някои юристи, е, че половината от акциите (4000 бр. всяка една с номинална стойност от 5000 лв.) са записани на приносител, въпреки че това е недопустимо за фирми със 100% държавно участие по действащия тогава Указ 56. И никак не бе случайно, че пререгистрацията на държавните предприятия в акционерни фирми дълго време се сочеше като една от първите стъпки къмскритото раздържавяване По същия мистичен начин след приемането на Търговския закон през 1991 г. акционерната фирма Булгарлизинг се преобразува в АД. Това става на 16 март 1992 година. Три месеца по-късно - на 26 юни 1992 г., на заседание на съвета на директорите се взема решение за увеличаване на уставния капитал на дружеството на 50 млн. стари лева. Случайно или не, в архивите на съда и на икономическото министерство отново липсват документи, доказващи кой компетентен орган и как е разпоредил преобразуването, одобрил е системата на управление, назначил е първия орган на управление и т.н. Търговският закон от 1991-а отмени глава I и II на Указ 56, но в преходните му и заключителните му разпоредби беше записано как да се процедира със завареното положение. Там отново се предвиждаше възможността държавата да преобразува стопанските структури в търговски дружества само под формата на ЕАД и ЕООД. Други варианти, при които да е едноличен собственик на капитала, не бяха предвидени, Юристи припомнят, че според разпоредбите на Търговския закон в тези случаи едноличният собственик на капитала се представлява от Министерския съвет, който може да упълномощи определени министри от негово име да упражняват правата на държавата. Така принципалът, в лицето на ресорния министър, има функциите на общо събрание на съответното търговско дружество и в това си качество взема решения, с които да защитава правата и интересите на държавата. Законът е категоричен, че никой друг орган, който взема или си позволява да взема решение извън неговата компетентност, не може да иска тяхното вписване от търговския съд. Въпреки това нерядко магистратите, които водят фирмените дела, допускат неточни вписвания, а принципалът си затваря очите и не упражнява своите права, в резултат на което държавата е ощетявана. Последващото прехвърляне на акции от държавата към други правни субекти можеше да се извърши само по пътя на приватизацията с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия през 1992 година, категорични са запознати с търговското право. Те са на мнение, че при Булгарлизинг има много порочни действия, които дружеството се мъчи да прикрие чрез последващи правомерни действия. Но те не са в състояние да легитимират всичко сътворено в онзи промеждутък от време, когато само и единствено държавата е следвало да се разпореди със своето имущество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във