Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛЕВЕН СЕ СЪБУЖДА ОТ ОБСАДАТА НА ЕВРОЕНЕРДЖИ И ПРИСТА ОЙЛ

Доцент Димитър Стефанов, икономически експерт, депутат от НДСВ, пред в. БАНКЕРЪГ-н Стефанов, изводите във вашия доклад за Плама , широко дискутирани на страниците на БАНКЕРЪ, са достатъчно скандални и кореспондират не само с правосъдната система, но преди всичко с необходимостта от нова философия на икономическия преход. От какво произтича тази необходимост?- Ще започна с категоричния извод, който се налага не само от анализите ми в доклада Плама, но и от информацията, която достига до мен чрез работата ми в парламентарната подкомисия за следприватизационен контрол. В България е извършена механична трансформация на държавната собственост в частна, но тя в основната си маса не е модерна капиталистическа собственост, а рентиерска. Необходимостта от нейното реформиране е далеч по-сложен казус от приватизацията. Изправени сме пред една рентиерска класа, която е заграбила богатството на нацията и го е пресушила до край. Станахме заложници на следната разрушителна схема на прехода: първо, финансово източване на държавните предприятия, на банките и оттам на държавата чрез механизма на рефинансиране на кредитните институции от БНБ. Второ, придобиване на държавното предприятие на безценица от инсайдери, понякога по блицкриг маниер. Трето, създаване на алтернативна частна структура, и четвърто - физическа ликвидация на бившето държавно предприятие. Примерите са много - Балкан, Плама, Горубсо, вероятно Кремиковци и т.н. НДСВ има историческата мисия да завърши прехода и в този смисъл....А не мислите ли, че напоследък НДСВ се занимава повече със себе си и вътрешнопартийните си проблеми, вместо да формулира концепцията и практическите задачи на тази си мисия?- Така е, май поставихме каруцата пред коня. Ние малко изместихме логиката на политическото си поведение - искаме да създадем партия, изхождайки от общата потребност да се превърнем в юридически и политически субект, а според мен партията трябва да е само инструмент за реализиране на голямата мисия на движението. Тук ще си позволя една историческа аналогия. Десет години след Великата френска революция френският народ се нуждае от някого, който да сложи край на кошмара, наречен революция. Проблемите се свеждат комай до нашите - огромна безработица и корупция в продоволствието. Наполеон въвежда икономическа политика, която 150 години по-късно легна в основата на Новия курс (NEW DEAL) на Рузвелт и в икономическата програма на Хитлер, с което САЩ и Германия бяха измъкнати от депресията. Става дума за създаването на алтернативна заетост, чрез големи обществени проекти. По онова време е изобретена и програмата Красив Париж (първообраз на днешните популярни европейски програми). Всичко това позволява на Наполеон само за две години да смъкне решително равнището на безработицата и точно това го укрепва във властта - а не армията. Известно ви е че, основният закон, който регулира американската икономическа политика, се нарича Закон за пълната заетост (Full Employment Act). Какъв е изводът - необходим ни е не какъв да е растеж, а растеж, който генерира заетост. Това не е лесна задача, но тя има решение и ние трябва да го намерим.Нека се опитаме да аргументираме тази икономическа стратегия с някакви конкретни примери. Въпреки категоричността на изводите в доклада ви за Плама и решенията, които предлагате, рафинерията продължава да не работи. За каква нова икономическа философия говорим?- Тук ще си позволя категорично да не се съглася с вас, тъй като за първи път в най-новата история на България ние сме изправени пред факта българско правителство не да затваря, а да отваря българско предприятие. Вярно, загубиха се няколко месеца в дебати и недобра комуникация между изпълнителната власт и депутатите, но в края на декември миналата година с единодушната подкрепа на всички парламентарни групи бе приета поправката за т.нар. куха печалба. Така бе отстранена първата голяма пречка пред пуска на Плама. Сега водим борба за решаване на проблема със старите екощети и за да разберете капана, който е заложен от предишното правителство, искам да ви припомня няколко важни факта...Нима отново ще прехвърлите топката в полето на предишните управляващи? Няма ли решение, което може да вземете въпреки тях?- Напротив, точно това искам да кажа, че нашето правителство трябва да се разграничи от екологичната политика на предишното правителство, провеждана чрез приватизационните сделки, а не сляпо да следва логиката й. Необходимо е да обясним на обществото, че сме наследили огромни проблеми, но въпреки трудностите намираме механизми за тяхното решаване. В Закона за опазване на околната среда (параграф 9, ал.1) много ясно е записано, че ...чуждестранни и български юридически и физически лица не носят отговорност за екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия. Същият параграф през 1998 г., по предложение на правителството на ОДС, става още по-императивен: При реституция, приватизация и инвестиране на обекти за ново строителство от чуждестранни и български физически и юридически лица отговорност за екологичните щети, настъпили от минали действия или бездействия, НОСИ ДЪРЖАВАТА. По предложение на председателя на тогавашната парламентарна икономическа комисия Никола Николов обаче една група предприятия - тези сключили приватизационни сделки преди 1 февруари 1999 г. - се лишават от това право.И какво, според вас, се е случило между двете четения на закона, че ОДС по същество да промени с тази поправка цялата философия на екологичната си политика, провеждана чрез приватизацията ? - Става дума не за кабинета на ОДС, а за една частна инициатива на Никола Николов, която обръща философията на екологичната политика на собственото му правителство. Това е антиконституционен текст, тъй като противоречи на чл.19(2) от Конституцията на Република България, като поставя икономическите субекти при неравни юридически условия. Между другото, в този период своите сериозни пазарни позиции заема съответната алтернативна на Плама структура - Приста ойл, създадена от същите хора, които загробиха Плама.С голяма доза сигурност може да се предположи, че законодателната инициатива на Николов има пряка връзка с тези събития.От изявления в медиите обаче се усеща съпротива от страна на екологичното ведомство, в лицето на министър Арсенова, която отстоява тезата, че законът, дори да е несправедлив, трябва да се спазва. Така тя на практика се дистанцира от опитите за законодателна промяна. Как да тълкуваме този разнобой - като поредната липса на комуникация между депутати и министри, или може да се отиде и по-далеч в изводите, че пипалата на заинтересованите от бойкота на Плама са проникнали и в НДСВ?- Предполагам, че с министър Арсенова сме еднакво заинтересовани от отварянето на рафинерията. Опасенията на министъра са свързани с това, дали отстраняването на старите екологични щети, причинени от Плама, няма да натовари и без това крехкия бюджет на министерството. Но предложеното от мен решение не само че не го натоварва, но и генерира допълнителни финансови ресурси за екологични нужди.Другият голям проблем е монополизирането на отрасъла, което генерира инфлация и ощетява силно потребителите. Засега този монопол контролира държавните структури, вместо да е обратното. Правителството на САЩ например атакува по съдебен път най-добрата си фирма Майкрософт именно заради монополни позиции. А нашата слаба икономика едва ли ще издържи дълго на бремето на този монопол. Но самото отваряне на Плама ще бъде тежък удар върху монопола, то ще направи отрасъла модерна конкурентна структура.Какво решение предлагате Вие на екологичния проблем?- На всички ни е известно, че е изключено решаването на проблема с бюджетни средства - те са ограничени и а по определени пера почти липсват след разточителното разпиляване от предишния кабинет. Искам само да вметна, че държавата е финансирала със 100 млн. щ. долара почистването на екозамърсявания , но само в избрана, т.е привилегирована група предприятия -Нефтохим - Бургас, Юнион Миниер, Кремиковци, Асарел Медет...Моето предложение може да се нарече замяна на чиста околна среда срещу несъбираеми вземания. Държавата има да получава пари от затворената плевенска рафинерия, но тя може да ги получи, ако предприятието работи. А то ще заработи, ако се реши екологичният проблем. Получава се порочен кръг, който е необходимо да бъде разкъсан. Решаването на посочения проблем не може да се разглежда като правене на услуга на сегашния собственик, защото старите екологични замърсявания ще висят на врата на всеки следващ собственик. Дори да се обяви процедура по ликвидация на Плама. Тогава ще бъдат продадени само активите и, а пасивите (между които и старите екощети) ще трябва пак да са за сметка на държавата.Изглежда, в Плевен предусещат намерението ви да доведете до успешен край битката за отварянето на рафинерията и напоследък хората там проявяват изключителна активност. Как оценявате това събуждане на обществеността? - Мисля, че такива трябва да са нормалните взаимоотношения между избирателите и народните представители - да са единни в отстояването на дадена кауза. А Плама е кауза и за мен, и за моите колеги от НДСВ от плевенската листа, и за жителите на града. Плевен се събужда от икономическата обсада, която му наложи Евроенерджи и неговата креатура Приста ойл. На 7 февруари 2002 г. Общинският съвет прие декларация в подкрепа на отварянето на Плама. Тече подписка на няколко места, а на 11 февруари се проведе изключително конструктивна среща с председателя на Народното събрани проф. Огнян Герджиков. Всичко това ми дава надежда, че започва едно мъчително и бавно, но, надявам се, необратимо обръщане от частните към националните интереси. Убеден съм, че историята ще изхвърли всеки политик , който загърбва националните интереси в името на частните. Това са наченките на новия морал и вярвам, че НДСВ ще има политическата воля да отстоява с действията си този нов морал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във