Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛЕМЕННИТЕ ВОЙНИ И ЦЕНИТЕ НА ПЕТРОЛА

Покачването на цените на петрола над психологическата граница от 50 долара за барел сякаш не бе достатъчно да предизвика паника на световните пазари, та се наложи тя да бъде подсилена и от един никому неизвестен до този момент племенен вожд от африканската джунгла. Муджахид Докубо-Асари, лидерът на полубандитската групировка Доброволчески народни отряди от делтата на Нигер, съобщи, че от 1 октомври започва гражданска война, и настоя западните нефтодобивни компании незабавно да прекратят работата си в Нигерия. Нефт за избраниКогато навремето в Нигерия започна промишленият добив на нефт, изглеждаше, че процъфтяването на тази западноафриканска държава вече е въпрос на броени години. Само че очакваното изобилие така и не настъпи. На първо време за тайнственото изчезване на петродоларите бяха обвинявани алчните британски колонизатори. След обявяването на независимостта през 60-те години правителството обясняваше продължаващата немотия с трудностите на прехода. На самите правителствени чиновници в посрещането на тези трудности им помагаха многомилионните сметки в чуждестранни банки, откривани на тяхно име от световните петролни компании. По онова време в Нигерия се закрепиха почти всички големи фирми в бранша, но най-вече три - англо-холандската Роял Дъч Шел (Royal Dutch Shell), италианската Аджип (Agip) и френската Тотал (Total). Благодарение на техните обединени усилия Нигерия излезе на седмо място по добив на петрол в света и стана пълноправен член на ОПЕК. Но всекидневната доставка на над 2 млн. барела за световните пазари с нищо не повлия на стандарта на живот на близо 138-те млн. нигерийци. И до днес над три четвърти от населението живее в пълна нищета, без електричество, питейна вода, медицинско обслужване и образование. Хранителните продукти са дефицитни и се търгуват на черно, а бензинът поскъпва все повече. Описаното положение на нещата обаче започна лека-полека да се променя в края на 90-те, когато цените на петрола тръгнаха постоянно да нарастват и успоредно с техния ход нагоре взе да се ражда и политическото съзнание у населението в делтата на река Нигер. Именно там са концентрирани основните петролни залежи на страната. Изведнъж местните племенни вождове стигнаха до идеята, че властта трябва да се дели. Въстаналата делтаВ самото начало ставаше дума само за банални въоръжени грабежи, чиято жертва бяха най-вече работниците от безбройните петролни сонди. Във всяко село на областта се появиха борци за справедливост, за да се занимават с експроприация на експроприираните. Работите им потръгнаха доста добре: поначало в нефтения отрасъл на Нигерия са ангажирани предимно западни специалисти с космически за африканските стандарти заплати. Освен това повечето чиновници на петролните компании предпочитаха да плащат откуп на местните племена, за да избегнат излишните нерви и повредите на оборудването. Но постепенно, в съответствие с марксистката теория, революционната борба премина на ново равнище. Отделните селски банди взеха да се обединяват - главно по племенен принцип - в по-големи групировки. Те си създадоха и идеологическа основа, за да придадат на откровения грабеж политически смисъл. Така се родиха Движението на народа чикоко, Младежкият съвет на иджо, Движението за оцеляване на огони и т.н. В общи линии лидерите им твърдят едно и също: че властите ги ограбват, като си присвояват нефта, добит от техните родни земи. Те предлагат да се преразгледа принципът на разпределение на приходите от петрол. По-крайните дори отхвърлят подобни половинчати мерки и планират изцяло да се отделят от Нигерия, като създадат в делтата независима държава - примерно Иджоленд. Властите първоначално не оценяваха политическия елемент на процеса и се отнасяха с племената като към обикновени разбойници. Но самите разбойници бързо промениха това мнение, след като започнаха да се въоръжават с бързоходни катери, едрокалибрени картечници, гранатомети и дори преносими зенитно-ракетни комплекси. От светкавични нападения над петролните сонди те се преориентираха към мащабни операции, при които завземат села и дори цели градове. Започваме гражданска войнаОсновната мишена на бандитите все пак си остава петролната промишленост. През август 2003-а многочислените групировки в делтата сключиха споразумение за съвместна дейност, в резултат на която само за два месеца добивът на нефт в страната падна с 40 процента. Това вече преля чашата на правителственото търпение. В столицата Абуджа решиха да приключат с проблема веднъж завинаги. В района на делтата на Нигер навлязоха доста армейски части и във всички дори малко значими населени места бяха поставени гарнизони. Но много скоро се оказа, че справянето с разбойниците не е толкова лесна работа. Мащабните военни операции не дадоха очакваните плодове. Безбройните притоци в делтата на реката и гъстата мангрова джунгла предоставят на въстаниците сигурно укритие. Авиацията, на която разчитаха властите, се оказа съвършено безполезна, защото от въздуха е невъзможно да се види какво става под зеления покрив на джунглата. По думите на самите въстаници армията дори се е опитала да използва срещу тях бойни отровни вещества. Властите обаче категорично отричат да притежават химическо оръжие. Възстановяването на реда в провинцията е възпрепятствано и от друга характерна нигерийска особеност - всепроникващата корупция. Метежниците, които имат свои хора в полицейските и армейските структури, винаги знаят предварително кога се подготвя операция срещу тях. И съответно винаги могат да ударят там, където няма кой да ги застраши. В последната седмица на септември 2004-а ръководството на най-голяма групировка - обединените Доброволчески народни сили от делтата на Нигер - взе историческо решение. От 1 октомври започваме гражданска война. Във връзка с това всички чужди граждани трябва незабавно да напуснат страната, заяви споменатият лидер на организацията Муджахид Докубо-Асари. Той добави, че снема от себе си всякаква отговорност за живота на онези чужденци, които пренебрегнат предупреждението. И между другото уточни, че атаките срещу петролната инфраструктура ще се избягват, за да не навредим на околната среда. Ние се борим за създаването на независима и справедлива държава, увери Докубо-Асари. Представителите на Шел, Аджип и Тотал вече обявиха, че независимо от заплахите няма да прекратяват работата си. Те твърдят, че речта на метежника не им е направила впечатление. Ако се съди по скока на цената на петрола на световните пазари обаче, тя не е останала нечута. Експертите са категорични, че ако борбата за създаването на някакъв Иджоленд продължи, дори стойности от 50 долара на барел ще ни се сторят ниски. И тогава западният човек най-после ще научи къде се намира Нигерия - по същия неприятен начин, по който узна всичко за страната Ирак. НИГЕРИЙСКИЯТ НЕФТНачалото на нефтодобива в Нигерия датира от 1901 г., но промишлената разработка на залежите започва през 1956-а. От 1971-а страната е член на ОПЕК. В момента заема седмо място по добив на петрол в света - средно около 2.17 млн. барела дневно. Доказаните петролни запаси на държавата се оценяват на 25-35 млрд. барела. Близо 70 на сто от нигерийския петрол е от по-леки типове с ниско съдържание на сяра. С добива му се занимават съвместни предприятия между Националната нефтена компания на Нигерия (NNPC) и най-големите световни производители - Шел (52%), Аджип, Тотал, ЕксонМобил, Шеврон Тексако, КонокоФилипс и др. Петролният сектор дава 20 на сто от брутния вътрешен продукт на Нигерия и 95 на сто от експорта. През 2003-а печалбите на страната от петрол са надхвърлили 22 млрд. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във