Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЛАНЕТАТА РЕАБИЛИТИРА АЕЦ

Осигуряването на достатъчно енергия е най-голямото предизвикателство пред човечеството през ХХI век. Битката за енергийни ресурси е първопричината за не един или два военни и дипломатически конфликта. Въпросът тук не е само кой да владее енергийните ресурси, а и как да бъдат задоволени непрекъснато увеличаващите се потребности от енергия на планетата, при положение че запасите от енергийни ресурси намаляват, а изискванията за опазване на околната среда стават все по-високи. Напълно вероятно е човечеството да се окаже без ток, без топлинни източници и без течни петролни горива още в средата на този век. Ако обаче се открие заместител на течните горива, ако се увеличи екологично чистото производство на ток и се повиши коефициентът на използваемост на електро - топлоцентралите, проблемът може би е разрешим. И енергийната криза може да бъде избегната.Оптимизмът на специалистите до голяма степен се опира на атомните електроцентрали. Ядрената енергия е без алтернатива и не може да бъде заменена от ветрова или слънчева, заяви през юли Мохамед ел-Барадей, председател на Международната агенция по ядрена енергетика (МААЕ). По сметките на тази организация, през 2030 г. атомните централи ще произвеждат 70 на сто от енергията в света. Това пък ще намали отделяните в атмосферата въглеводороди с 600 млн. тона. Според руския заместник-министър по атомна енергетика и директор на Курчатовския институт Владимир Асмолов пък съвсем скоро ядрените централи ще произвеждат 20-25% от световното производство. Атомната енергия дава възможност за достатъчно евтини и безопасни начини за откриване на нови енергоизточници, като водорода например. Още отсега трябва да се замислим над въпроса как по-ефективно можем да използваме тези нови източници, смята Асмолов.След падането на желязната завеса четири западноевропейски страни - Германия, Белгия, Холандия и Швеция, поискаха категорично работата на атомните електроцентрали постепенно да спре, а в други страни (Австрия, Гърция) действат забрани за използване на ядрената енергетика. В първите години на новия век обаче отношението към АЕЦ започна да се променя. На конференция по възобновяеми енергийни източници, проведена в Бон в средата на юни, в която участваха 3000 представители от 154 страни, членове на немската опозиция призоваха да бъде признато жизненоважната роля на ядрената енергетика. В стратегическия отчет по енергийна политика на Християн-социалния съюз (ХСС) който бе публикуван неотдавна, се изтъкват негативите от това, че Германия зависи все повече от доставките на нефт и природен газ, което е следствие от политиката на постепенно отказване от ядрена енергетика. Документът призовава до бъде продължен срокът на експлоатация на действащите реактори.Отказът от ядрена енергетика има и чисто финансов ефект. Ако се запази съществуващата в момента тенденция, разходите за субсидиране на възобновяемите енергийни източници през 2010 г. ще надхвърлят 11.5 млрд. евро на година, което ще окаже сериозно влияние върху цените на електроенергията за потребителите, твърди отчет на международната асоциация Еурелектрик (Eurelectric). През 2001 г. директното финансиране е било около 3.3 млрд. евро. Според документа директното финансиране през 2010 г. ще варира от 0.4 евроцента за киловатчас във Финландия до 6.6 евроцента в Германия.Швейцария също преразглежда отношението си към АЕЦ. Миналия май страната проведе референдум, който показа, че две трети от избирателите не са съгласни със спирането на атомните електроцентрали. През 2005 г. във Финландия ще започне строителството на нова електроцентрала, а Франция скоро даде да се разбере, че вероятно скоро ще предприеме стъпки към замяна на атомна енергия с атомна, тъй като някои от нейните централи ще остареят.След разширението на ЕС от май 2004 г. ядрените съотношения в Евросъюза доста се промениха. В пет от десетте нови страни членки (Литва, Словакия, Словения, Чехия и Унгария) работят общо 19 ядрени блока. С това попълнение вече 13 от 25-те държави в Евросъюза произвеждат ядрена енергия, а общият брой на действащите реактори се увеличи от 136 на 155. В цената на разширението на ЕС влезе задължението да се закрият част от блоковете. Литва бе задължена да затвори двата реактора на АЕЦ Игналина, съответно през 2005 и 2009 г., а Словакия два от шестте си блока - през 2006 и 2009 г. (два нови блока там се строят в момента). В сегашния състав на общността около 34% от електропроизводството се пада на АЕЦ. Ядрената енергетика е на първо място пред въглищните ТЕЦ-ове с 29% и пред централите на природен газ с 15 процента.По данни на Международната енергийна агенция (IEA), базирана в Париж, през 2003 г. електропотреблението на 15-те стари еврочленки е било 2574.4 млрд. киловатчаса, а електропроизводството - 2544.9 млрд. киловатчаса, от които 54.1% са от органични горива, 33.6% от АЕЦ, от природен газ са произведени 11.6 процента. Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е 0.7% (или около 17.6 млрд. киловатчаса). Досега чрез използването на ядрена енергия 15-те страни от ЕС всяка година предотвратяваха изхвърлянето в атмосферата на 400 млн. тона въглеводороди, което се равнява на замърсяването, причинявано за година от всички автомобили в тези страни. При ниския дял на ВЕИ в съвременното електропроизводство, при очакваното увеличаване на потреблението на ток (средно по 1.5% за всяка от следващите 10 години) и като се отчете задължението на ЕС от Киото да намали парниковите си газове, съвсем естествено възниква въпросът как точно Евросъюзът планира да удовлетвори енергийното търсене. Отговорите му ще търсят членовете на обновената Ерокомисия през следващите месеци.Официална София изпревари Брюксел. В сряда (30 юни) на съвместна дискусия на тема АЕЦ и алтернативни източници на енергия министър Милко Ковачев и Българската търговско-промишлена палата се опитаха да очертаят бъдещето на българската енергетиката след 2007 година. Събитието обаче остана твърде далеч от претенциите, които имаше. Просто защото предварително обявените актуални теми - подготовката за затваряне на блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй, възможностите за увеличаване на експлоатационния им срок след 2006 г. или за осигуряване на по-големи компенсации, бяха елегантно пропуснати от участниците. За сметка на това пък пространно бяха обсъдени законовите механизми за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Безспорно използването на енергията на слънцето, водата, вятъра и геотермалните източници не е за подценяване, но и на неспециалистите е ясно, че те няма да имат достатъчно тежест в енергийния баланс на страната след 2007 година. Самият министър не скри, че дори да имаме вятърни централи с мощност 100 мегавата, от тях ефективно могат да се използват едва 25 мегавата. Пример за това е Дания, където, въпреки високия дял на възобновяемата енергията, се изграждат нови мощности на органично гориво, изтъкна министърът. Според него обаче при нас нещата стояли по различен начин. Стълбовете в българската енергетика са два - въглищният комплекс Марица изток и АЕЦ Колодуй. През миналата година те са осигурили съответно 38 и 40% от произведената в страната електроенергия, а делът на възобновяемите енергийни източници е бил едва 0.4 на сто. Това съотношение едва ли ще бъде променено до 2006 година. В началото на 2007-ма обаче, когато трябва да затворим вторите два блока в Козлодуй, нещата драстично ще се променят. Както в. БАНКЕРЪ нееднократно обяснява, последиците и за електроенергийния, и за екологичния баланс на страната ще са крайно негативни. Със знак минус ще е и финансовият ефект. И то не само за държавната хазна, но и за цялата ни индустрия, и за джоба на всеки от българите. Правителството в София обаче упорито мълчи за многобройните негативи след 2007-а. Затова пък кабинетът в Братислава броени дни след официалното влизане на Словакия в Евросъюза представи на другите страни членки запитване дали може да отложи планираното спиране на първите два реактора в АЕЦ Бохунице. Основания за това според словашкия кабинет са докладите на международни експерти, потвърдили безопасността на блоковете. Под натиска на ЕС през 1999 г. Словакия се съгласи да закрие тези реактори съответно през 2006 и 2008 г. (четири години преди предвидения първоначален срок за екплоатация). Това обаче може да постави страната в положение на критичен недостиг на енергийни мощности до приключването на строежа на блокове III и IV на АЕЦ Моховце.България е в по-тежка ситуация. Тя залпово трябва да изведе два блока през 2006 година. И независимо от крайно добрите заключения на международни инспекции (включително и партньорската проверка на ЕС), официална София не прави нищо, за да спаси 880-те мегавата на двата ядрени блока, които впрочем имат лиценз за работа съответно до 2011-а и 2013 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във