Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПИШАТ ЗАКОН ЗА РИСКОВИЯ КАПИТАЛ

След плахото въвеждане на обещаните от Симеон Втори държавни гаранции за банкови заеми за малки и средни предприятия управляващите обмислят нова схема за стимулиране на инвестициите в дребния бизнес. Новите правила ще бъдат описани в закон за рисковия капитал, който се подготвя от председателя на парламентарната Икономическа комисия Валери Димитров и от колежката му Ралица Агайн. Те, заедно с още трима експерти, бяха в края на юни 2002 г. на двуседмична визита в САЩ. Очевидно американският опит във финансирането на високорискови предприятия ще бъде широко приложен и у нас. Законът ще регламентира дейността на фондове, създадени специално, за да инвестират в малки и средни по размер дружества. В САЩ акционери в такива фондове могат да бъдат само институционални инвеститори - например пенсионни фондове, застрахователни компании и търговски банки. Така че фондовете няма да са публични дружества и акциите им няма да се търгуват на фондовите борси. В Щатите срещу всеки долар, набран от рисковите капиталисти, държавата издава облигации, които носят на купувачите доходност, надхвърляща с около 2 пункта лихвата по американските съкровищни бонове. Освен това собствениците на тези облигации не плащат данъци върху дохода, който те им носят. Парите от продажбата на тези ДЦК се дават назаем на фондовете за рисков капитал, които финансират с тях клиентите си. Държавата пък получава възнаграждение от рисковите капиталисти, което надхвърля доходността на облигациите. Или ако лихвата по ДЦК-тата е 5%, надбавката за риск - още 2%, а доходът на правителството - нови 3%, разходите на фондовете за привличане на държавните пари ще са общо 10 процента. Но последните 3% отиват в специална гаранционна сметка, която ще покрива загубите, в случай че някое от рисковите дружества фалира. Така - поне в САЩ, е почти изключено държавата да понесе щети. Дали подобна сигурност ще се пренесе автоматично и на наша почва, не е сигурно. Ако програмата за държавни гаранции върху инвестициите в частни дружества се възприеме и от министерствата на икономиката и финансите, вероятно надзорът върху схемата ще бъде поверен на подготвяната нова мегакомисия за надзор върху небанковия финансов сектор. Контролът над рисковото финансиране в САЩ е поверен на администрацията за малкия бизнес. Но нашата Агенция за малки и средни предприятия надали ще получи това право поради липсата на достатъчно подготвени кадри. А интересът на държавата трябва да бъде защитен от добре подготвени професионалисти в областта на финансите. Депутатите обещават да създадат изключително строги правила за финансирането на малки фирми от фондовете за рисков капитал чрез получаване на дялово участие. Самите фондове ще подлежат на лицензиране. Авторите на закона не се надяват той да бъде приет светкавично. Планът е това да стане до края на годината, а целият механизъм да заработи до края на първото тримесечие на 2003 година. Пред това начинание обаче има много въпросителни. Една от тях е дали усилията и разходите за подготовката на закона и за създаването на практически нова агенция няма да се обезсмислят от ниската финансова култура на мениджърите на малките предприятия. Незаинтересоваността на българските компании да търсят различно от банковото финансиране е една от причините развитието на фондовата борса да бъде откъснато от реалната икономика. На нея в момента са регистрирани само дружествата, които бяха задължени да го направят, защото акциите им бяха продадени чрез масовата приватизация. Почти никоя от близо 1000-та компании, първоначално търгувани на борсата, не се възползва от нейните механизми, за да пусне нова емисия от ценни книжа. Българските предприемачи все още не приемат истината, че набирането на капитал от борсата ще им излезе по-евтино. Може би защото се страхуват от сблъсъка с много на брой дребни акционери и техните претенции. Фирмите, които поеха инициативата да стъпят на борсата - като например ПроСофт и някои търговски банки, се броят на пръстите на едната ръка. Но и те предпочетоха да емитират и продават облигации, а не акции, чрез които могат да се сдобият с нежелан ортак.Затова и съществуващите в момента фондове за рисков капитал, които са набрали някакви суми, често няма къде да ги инвестират. Все пак с техните пари са подпомогнати предприятия като завода за сокове Флорина в София, ИНТЕРНЕТ-доставчика Орбител, веригата заведения за бързо хранене Гудис и още десетина други. Дали обаче фондовете ще намерят добри оферти за влагане на парите, отпускани им чрез емитираните от държавата ДЦК? Вероятно да, ако бизнесът у нас се развиваше динамично. В момента обаче амбициозните предприемачи са малцина. Те ще проявят интерес само ако намесата на държавата им даде възможност да получат по-евтино финансиране. Отвореният въпрос тук е колко ще струва това на бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във