Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТРОЛЪТ - АХИЛЕСОВАТА ПЕТА НА ЩАТСКАТА ИКОНОМИКА

Какво означава петролна сигурност? Вашингтон дава следното кратко определение: предпазване на американската икономика от вредите, които би нанесло всяко внезапно рязко покачване на цените на петрола. Тревогите на САЩ се споделят и от европейските страни, а също и от Япония и Китай. Оказва се, че физическото орязване на петролните доставки не е най-страшното, което може да сполети една икономика - Германия имаше такава съдба в края и на двете световни войни. Истинската опасност се корени във войни, терористични актове, природни бедствия или политически решения, които могат неочаквано да намалят доставките на петрол в глобален мащаб и да предизвикат неконтролируем скок на цените на черното злато. Днес най-актуалният въпрос за САЩ е как да се намали зависимостта на страната от вносен петрол. Това лято Конгресът прие енергиен закон, с който се планира снижаване на доставките от чужди енергийни източници от 56 на 45% до 2010 година. Но дори тези мерки могат да се окажат недостатъчни. През 1990 г. Великобритания произвеждаше повече от необходимото й количество суров петрол от кладенците в Северно море. За съжаление той също участваше в глобалната игра на енергийните пазари и когато след нахлуването на Ирак в Кувейт световните цени на нефта скочиха, британската икономика не остана незасегната, въпреки пълната си петролна осигуреност и независимост.Разбира се, САЩ винаги могат да разчитат на собствения си стратегически петролен резерв от 580 милиона барела, който бе създаден от Конгреса след нефтената криза през 1973-1974 година. Президентът Буш гордо заяви, че възнамерява да увеличи резервните количества до 700 милиона барела - достатъчно, за да покрият нуждите на страната за ... цял месец. Проблемът е, че в един свят, който консумира по два милиарда барела петрол на месец, стратегическите резерви на която и да е държава могат да й дадат само временна и по-често фалшива сигурност. Още в надвечерието на Първата световна война Уинстън Чърчил беше казал, че петролната сигурност се крие само и единствено в диверсификацията на източницитеАко една икономика (особено най-мощната в света) си доставя нефт от много и най-различни страни, то тогава проблемите на една или две от тях никога няма да се окажат фатални. След основаването на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) тя се наложи като главен регулатор на световните петролни пазари. Но традиционно конфликтният регион, в който са разположени основните сили на картела (Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Иран и Обединените арабски емирства), принуди света да се огледа за други потенциални находища на черно злато. След изчерпването на запасите в Северно море днес надежди се възлагат на кладенците в Русия, Аляска, Мексиканския залив и по Африканското крайбрежие, които могат да предложат достойна алтернатива на Персийския залив. Единственият начин за качествена диверсификация обаче е запазване на високите цени на петрола (в рамките поне 30 щ. долара за барел), тъй като само тогава големите нефтени компании ще си направят труда да разработват нови находища и да инвестират средства в нови източници и технологии за изпомпване на труднодостъпни залежи до повърхността на земята. Така се затваря единомагьосан кръгГолемите държави се нуждаят от високи цени на петрола, за да попречат на високите цени на петрола да разрушат тяхната икономика. Това се оказва най-здравата пазарна логика - високите цени днес гарантират ниски цени утре. Но и тя е до време. Защото въпеки нееднозначните и често манипулативни оценки на глобалните петролни залежи, никой в индустрията не подлага на съмнение обстоятелството, че основните неразработени количества петрол на земята лежат под пясъците на Близкия изток. Казано с други думи, с течение на времето алтернативните находища ще бъдат изчерпани и зависимостта от Персийския залив отново ще стане непреодолима. Сега обаче редица анализатори правят изненадващата прогноза, че в близко бъдеще монополът на ОПЕК може да бъде нарушен с помощта на най-конфликтния член на картела Ирак. Тази толкова омразна на САЩ държава притежава втория най-голям резерв от петрол в света след Саудитска Арабия - 120 милиарда барела, и прави най-ниски производствени разходи измежду всички страни производителки. Ето защо войната срещу Саддам може тотално да преобърне ситуацията на международните пазари.По-голяма част от иракският петрол лежи неразработен в огромни девствени находищаоткрити през 70-те години на XX в. и превърнати във военни бази. В момента действат само 15 от общо 74-те нефтени полета в страната. Находището Мажнун близо до границата с Иран например съдържа доказани резерви от 11 милиарда барела, а то е само малка част от чудовищно големите иракски залежи, които все още чакат първата сонда. Петролът в тази близкоизточна държава е с ниско съдържание на сяра и се намира близо до повърхността на земята. Добивът му е изключително евтин, тъй като няма нужда от инжектиране на вода, газ или химически вещества, които да го изкарат нагоре. В Ирак производствените разходи са под 1 щ. долара за барел суров петрол, докато в Саудитска Арабия те достигат 2.5 долара на барел, а в Мексиканския залив и Северно море - цели 5 долара на барел. Замразеното производство в Ирак може да бъде възстановено много бързо, тъй като петролопроводите и станциите си стоят на мястото, макар временно да са неизползваеми. Страната разполага и с достатъчно квалифицирани местни инженери и технически кадри, за разлика от Саудитска Арабия, която често наема чуждестранни специалисти. Нещо повече, чрез петролопроводите, които завършват в Турция и Сирия, Ирак може директно да транспортира черното злато към Източното Средиземноморие, като напълно прескочи Персийския залив.Голямата въпросителна сега е кой ще вземелъвския пай от иракския нефтслед края на очакваната война? Най-голям шанс имат френската компания Тотал Фина Елф (Total Fina Elf), италианската Ени (Eni) и руският гигант Лукойл (Lukoil Holding), които още в началото на 90-те години на XX в. започнаха преговори с Багдад за разработване на потенциални находища. През 1998 г. Тотал Фина Елф получи разрешение за разработването на две нефтени полета в южната част на страната, които имат потенциал от 1 млн. барела дневно производство. Но договор не е подписан, тъй като иракското правителство поиска от френската компания да започне работа веднага, а това бе напълно невъзможно поради наложените санкции на ООН. Подобно е положението и на Ени, и на Лукойл, които не могат да започнат сондажи преди вдигането на търговските санкции. След нормализиране на обстановката в Ирак и налагането на ново правителство само за две години страната може да увеличи производството на петрол от 2 на 3.5 млн. барела дневно. След едно десетилетие тези количества ще достигнат 5 млн. барела на ден, ако се осигурят поне 10 млрд. щ. долара инвестиции. На този етап най-големите щатски нефтени компании Ексон Мобил (Exxon Mobil) и Халибъртън (Halliburton) не са обявили намеренията си към следвоенен Ирак, за разлика от европейските гиганти, чиито позиции са ясно заявени пред международната общественост. Но, така или иначе, засега никой не е в състояние да каже категорично кой ще грабне най-тлъстото парче от иракския нефт. В последна сметка въпросът опира и до икономическа далновидност, а не само до политически популизъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във