Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТРОЛНИТЕ СМЕТКИ НА БАЛКАНИТЕ ВСЕ ИЗЛИЗАТ КРИВИ

Българската страна ще направи за своя сметка осъвременяване на предпроектното проучване за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, което се налагало от динамичното развитие на петролния пазар, каза Валентин Церовски след срещите с гръцкия си колега Акис Цохадзопулос в края на миналата седмица. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха, че двамата министри са се договорили и за преминаването към нова схема за реализация на бъдещото трасе - т.е. вместо държавно (или гарантирано от Русия, България и Гърция) занапред финансирането да е проектно. За тази цел се предвижда да се създаде смесена компания, която да търси средства от финансови институции и петролни компании. Следващата стъпка пък ще е обявяването на търгове за изпълнители на съоръжението. Според прогнозите на Церовски, като държави, през чиято територия преминава трасето, България и Гърция ще подпишат документ, изразяващ политическа подкрепа за проекта. Интересно при променените условия каква ще е съдбата на българския дял от тръбопровода. Предварителните планове бяха със строежа на нашия участък от трасето да се заемат обединените в търговското дружество Трансболкан ойл пайплайн седем фирми - ЛУКойл България, Магнум О7, MG енергетика и природни ресурси, Индустриален холдинг - България, Трансстрой ойл пайплайн България, Монолит 3 и Контролно-заваръчни устройства. Смесената компания бе регистрирана на 17 април тази година, като всяка от фирмите стана собственик на 14.258% от акциите, а държавата си гарантира правата чрез т.нар. златна акция. Ако обаче се стигне до проектно финансиране, на Трансболкан ойл пайплайн най-вероятно ще й се наложи да се включи в международен търг за изграждането на трасето. Новият начин за набиране на средства едва ли ще намери радушен прием сред големите западни банки и международните финансови институции, отбелязват експерти от бранша. Поне докато не се получат стабилни гаранции, че са осигурени необходимите количества нефт, с които да се напълни тръбата. Само че Москва продължава да си трае за подписването на тристранния меморандум с България и Гърция и отказва да поеме подобни гаранции с аргумента, че петролът е ангажимент на частните фирми, които държат правата за експлоатация на нефтените находища в Каспийско море. Впрочем единствената голяма петролна компания, проявила през август 2003 г. интерес към трасето, бе руската Юкос. Сека обаче тя има съвсем други проблеми и едва ли би подновила анонса си за проекта. Поне не и до средата на следващата година, когато са президентските избори в Москва. Казахстан също мълчи, независимо че при посещението на президента Първанов в Астана през септември тази година от местната нефтена компания КазМунайГаз изразиха готовност да станат акционер в петролопровода, стига да бъдат включени в изграждането му. Безрезултатна остана и юлската акция на министър Церовски във Вашингтон, която целеше да проагитира американските петролни гиганти да напълнят тръбата с нефт. А без това никоя кредитна институция в света не би се наела с финансирането, колкото розови и оптимистични да са разчетите от предпроектното проучване. Другият проблем пред проектното финансиране е необходимостта от подробен финансов разчет на проекта. А такъв е невъзможно да се направи, докато не се изяснят транзитните такси, които ще получават България и Гърция за преминаването на горивото през тяхна територия, и сумата, заделяна годишно за третата страна в начинанието - Русия. Тези такси, както и превозът на нефта през Черно море (от Новоросийск до Бургас) ще определят и крайната цена на горивото в приемното пристанище Александруполис. Към тези обстоятелства задължително трябва да се добави и фактът, че в пристанище Александруполис не могат да влизат големи презокеански танкери. А за да стигне до дълбоки води, нефтът ще трябва да се пренася с малки петролни кораби между стотината курортни островчета на Егейска Гърция. След всичко казано проектът едва ли ще получи особено висок кредитен рейтинг. Просто защото се очаква, че всички досегашни сметки на България и Гърция са правени без този, който държи горивото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във