Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТКАНОВ Е НЕВИНЕН ЗА КОНТРАБАНДНИЯ ДОКЛАД ОТ 1991 ГОДИНА

Най-после една от най-грижливо пазените тайни през последните две петилетки и половина излезе официално на бял свят. В четвъртък (24 юли) депутатът от ОДС и член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Йордан Бакалов предостави на колегите си копие от доклада на Националната служба за защита на конституцията (днес Национална служба за сигурност), писан през 1991 година. Народният представител твърди, че преди 10 ноември 1989 г. създаването на контрабандни канали е било държавна политика, която е обгрижвана от четиринайсет офицери на Държавна сигурност. В този смисъл вътрешният министър е излъгал членовете на комисията, като им е казал, че в МВР няма данни за контрабандната дейност на бивши ДС-служители или на държавни фирми от онова време.Тази сюжетна линия от скандала, избухнал покрай т. нар. Докладна записка на МВР за контрабандните канали, започна в началото на юни. Тогава жълтият депутат Мирослав Севлиевски зададе писмено на министър Петканов 20 въпроса, свързани с борбата срещу контрабандата и с участието на бившата Държавна сигурност, на държавни фирми и държавни служители в контрабандни канали преди 1989 година. На 11 юни Георги Петканов се изправи пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но не каза нищо съществено. В четвъртък (24 юли) Йордан Бакалов сякаш приклещи министър Петканов в ъгъла. При това синият депутат направи това по възможно най-коварния начин: първо огласи сензационната си находка по БиТиВи, а след това занесе скандалното четиво в Народното събрание. В интерес на истината обаче (колкото и невероятно да звучи) сегашният шеф на МВР може и да не знае за съществуването на този доклад. Защото историята на това четиво е толкова любопитна, колкото и неговото съдържание.... Работата по доклада започва в началото на 1991 г., а заданието е спуснато от Великото народно събрание (през временното правителство, начело с Димитър Попов). За да не буди кой знае колко подозрения (все пак през 1990-1991 г. времената си бяха смутни и мътни), шефът на Националната служба за защита на конституцията Чавдар Петков (вече покойник) озаглавява работния вариант на четивото Някои причини за икономическата разруха в периода 1985-1990 година. В черновата на този доклад (около 200 машинописни страници) тогавашните защитници на конституцията описват (съвсем добросъвестно, между другото) такива схеми и механизми на източване на суха държавна пара, които нямат нищо с обикновения икономически анализ. Вътре са почти всички истории на т. нар. задгранични дружества, източени или приватизирани чрез каскади от пререгистрации и изкуствени фалити. А изчисленията на контраразузнавачите показват, че само през задграничните дружества са гушнати около 3.5 млрд. щ. долара.Едно от тези дружества (например) е Интернешънъл Найваш, регистрирано в Швейцария и ръководено от българина... Хикс. Именно тази родна фирма бе в дъното на скандала с радиоактивните разградски тютюни, избухнал в края на 80-те години. Тогава, под височайшата закрила на един член на бившето Политбюро на ЦК на БКП и на един министър, тогавашният кмет на Разград разреши около града (в една вододайна зона, в един парк и на една крайградска ливада) да бъдат складирани 25 000 т тютюневи отпадъци. Официалната версия беше, че в града ще заработи линия за дълбочинна преработка на тези отпадъци и Разград ще се превърне в световен лидер по добив на етерични масла тип Табак. Естествено нищо подобно не се случи, защото никой не е смятал да прави в Разград каквото и да било. Това бяха промишлени отпадъци, чието унищожаване в Западна Европа щеше да излезе по-скъпо, отколкото... депонирането им в социалистическа България. Общата стойност на сделката бе три милиона долара, от които в разградската хазна не влезе и една стотинка.Казано накратко - въпросният доклад бъкаше от имена на задгранични дружества и ченгесарски фирми, създадени след приемането на прословутото Постановление N35 за кооперативната дейност през 1987 година. Друго едно дружество - Валънтайн Ем Лондон, бе засечено от контраразузнавачите да упражнява задгранични дейности, които по никакъв начин не се вписваха в официалната му визитка: реекспорт на лекарствени средства и контрабанда с цигари, алкохол и оръжие. Основният стълб на тази фирма (защото титулярите по регистрация се оказаха най-обикновени бушони) е лицето Д. Г. - офицер в бившето Управление за безопасност и охрана (УБО), излязъл на свободна практика веднага след 10 ноември 1989 година. По собствените му спомени (преразказани надълго и нашироко в една документална книга, излязла от печат в средата на 90-те години) именно в неговия апартамент на столичния бул. Александър Стамболийски през 1993 г. е взето решението за създаването на бившата борческа империя ВИС, там беше и първият офис на покойния Васил Илиев (разстрелян на 25 април 1995 г.). В доклада на Националната служба за защита на конституцията подробно бяха описани и щетите, нанесени на българската икономика от някои начинания като компютърните заводи в Правец например.Малцина знаят, че разработката на първия български компютър ИМКО става възможна благодарение на микропроцесор и още няколко джаджи, свити от ловък български научно-технически разузнавач. Каквото и да си говорим днес, тогава това е била една високопатриотична постъпка. Лошото е, че държавата налива във високотехнологичната авантюра еднократно 2 млрд. щ. долара при предварително планирани загуби в размер на... 4 млрд. соцлева.... През есента на 1991 г. тогавашният министър на вътрешните работи Христо Данов (вече покойник) изпраща доклада до онези, които би трябвало да вземат някакво отношение по съдържанието му: президента Желю Желев, председателя на парламента Николай Тодоров, министър-председателя Димитър Попов и вицепремиерите Александър Томов и Димитър Луджев. Днес, 12 години по-късно, истината най-после може и да излезе на бял свят. Голямата вина за дългото мълчание обаче едва ли е на министър Петканов, тъй като преди него по въпроса трябва да се изкажат две други МВР-легенди: първият син министър Йордан Соколов и неговият главен секретар ген. Богомил Бонев. През ноември 1991 г., когато те оглавиха силовото ведомство, докладът на контраразузнаването все още бе актуален и информацията в него можеше и да обслужи демократичните процеси. Защото днес това е най-обикновено жълто четиво, което става единствено за приспиване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във