Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТИМА ЩЕ НАДДАВАТ ЗА ЦЕНТРАЛИТЕ В РУСЕ, ВАРНА И БОБОВ ДОЛ

ОЧАКВАНАТА ЦЕНА Е 320-380 МЛН. ЕВРОТрима от 11-те одобрени кандидат-купувачи официално напускат надпреварата седмица преди 27 април (крайния срок за подаване на окончателни оферти за приватизацията на трите електроцентрали в Русе, Варна и Бобов дол), съобщиха от енергийното ведомство. Това са американската компания Ей И Ес (AES), японската Джей пауър (J Power) и британската Интернешънъл пауър груп (International Power group). Компаниите вече са информирали Агенцията за приватизация, че няма да подадат обвързващи оферти. Американците заявиха за в. БАНКЕРЪ, че всичките им усилия в момента са насочени към изграждането на нова 670-мегаватова мощност на площадката на ТЕЦ Марица-изток 1. Проектът трябва да бъде приключен финансово до средата на тази година. Така че в конкурсите за трите ТЕЦ остават френската компания Далкия, гръцката РРС, руската Обединени енергийни системи (РАО ОЕС), италианската Енел и японската Мицуи, както и собствениците на трите ЕРП: чешката CEZ, австрийската ЕVN и германската Е.ОN. Най-вероятно обаче на 27 април окончателни оферти за ТЕЦ-овете ще подадат само пет компании: тримата собственици на българските електроразпределения, италианската компания Енел и руската РАО ОЕС, твърдят източници, запознати отблизо с преговорите.Запознати с процедурата смятат, че французите от Далкия почти сигурно също ще се откажат, най-вече по икономически причини. Основната като че е високата първоначална оценка на трите централи, неофициално обявена от консултанта на АП по сделката Креди Суис фърст Бостън. Тя предполага и високи нива при наддаването. Не е без значение и фактът, че бъдещият собственик трябва да приготви допълнително поне стотина милиона евро, които спешно да инвестира в ТЕЦ-овете. Началната инвестиция по редица оценки трябва да бъде значителна и се оправдава от стратегически интереси в региона. Такива французите, поне засега, нямат. Японският конгломерат Мицуи вероятно също няма да се бори докрай. Причините обаче са доста по-различни (и съвсем прогнозируеми). Компанията се интересува по-скоро от рехабилитацията и модернизацията на българските централи (Мицуи е основният изпълнител на мащабния проект в ТЕЦ Марица-изток 2). Японците се включиха в първия етап на конкурса, за да се възползват от възможността за пълен достъп до трите централи (включително и до цялата налична документация), твърдят хора от бранша. Така от Мицуи вече са наясно какво трябва да се подмени в ТЕЦ-овете, какво да се изгражда отново и колко би струвало. И лесно могат да дадат най-добро предложение за основен изпълнител на ремонтните дейности, които бъдещите собственици на централите със сигурност ще започнат доста спешно. Най-неясни са намеренията на гърците от държавната енергийна компания РРС, твърдят от преговарящия екип. В последния момент те може и да подадат окончателна оферта (вероятно за ТЕЦ Бобов дол), но цената, която биха предложили, едва ли ще е конкурентна. По-вероятно е участието на РРС в процедурата до момента да е по-скоро с цел икономическо разузнаване, отколкото реална покупка.Амбициите на трите компании, придобили българските електроразпределителни предприятия, да контролират и производството на ток са повече от ясни. Те обаче едва ли ще дадат най-високите оферти.Най-голяма ще е конкуренцията между италианците и руснаците. След загубата в конкурса за ЕРП, заради която регионалният мениджър на компанията Енрико Виале бе отзован, Енел ще играе на сигурно (инак може да последват нови отзовавания и отстраняване на висши служители в компанията). Най-вероятно е италианците да дадат достатъчно висока оферта за ТЕЦ Варна, но няма да се откажат и от централите в Русе и Бобов дол. След отварянето на регионалния енергиен пазар Енел ще може директно да изнася електроенергия от ТЕЦ Русе за румънското ЕРП Electrica Dobrogea, което италианците купиха преди близо две години. Енел ще наддава и за централата в Бобов дол въпреки остарялото й оборудване, крайно неефективната горивна база от местни кафяви въглища и миньорските протести. ТЕЦ Бобов дол е разположен на доста стратегическо за италианците място - край магистрален газопровод и в близост до високоволтовия далекопровод, който скоро ще стане част от обединената паневропейска преносна мрежа. Чрез нея токът от централата ще може да стига директно до Италия. За руската РАО ОЕС пък придобиване на собственост върху голяма българска електропроизводствена централа е въпрос и на престиж, и на политика, и на строги икономически разчети. Независимо че през седмицата руското правителство официално обяви, че РАО ОЕС ще бъде ликвидирана в края на 2006 г., мегакомпанията, която е една от най-големите електрически конгломерати в Европа, засега продължава да е държавна. И да служи като острие на Кремъл в налагането на определена регионална политика, включително и установяване на енергийно господство. За РАО ОЕС е и въпрос на престиж да стъпи в България, особено след като дори не бе допусната до участие в конкурсите за електроразпределителните дружества. Участието й в конкурсите е мотивирано и от икономическия интерес: турбините и в трите ТЕЦ са руски, а централите във Варна и Русе могат да работят с руски въглища. Така че токът, произвеждан в двете централи с вносни въглища, може да излезе доста на сметка за руснаците. Икономически доста по-изгодно за РАО ОЕС обаче е и трите български ТЕЦ-а да работят с природен газ. Не бива да се забравя фактът, че руският газов гигант Газпром вече притежава 10% от гиганта РАО ОЕС, над 25% от Мосенерго и дялове в редица други регионални енергосистеми (в самата Русия и в страни на ОНД), от които значителна част са електропроизводствени. Така синьото гориво за българските ТЕЦ ще излезе на РАО ОЕС/Газпром твърде евтино, и което е по-важно - цената на произведената електроенергия ще е една от най-конкурентните в региона. Разбира се, преди това трябва да бъде променена горивната база на централите (в момента само една от 6-те турбини на ТЕЦ Варна и един от трите блока на русенската ТЕЦ работят на природен газ). Така че инвестициите за модернизацията на централите ще са твърде сериозни. Този факт пък на свой ред ще се отрази на цените, които ще бъдат предложени за трите централи.Впрочем и петимата сигурни засега кандидати едва ли ще предложат висока цена за българските ТЕЦ-ове, които се нуждаят от сериозна модернизация и рехабилитация, за да продължат да работят и след 2008 г. (когато влизат в сила рестрикциите на Протокола от Киото за въглеродните емисии, и то основно за тези, бълвани от въглищните електроцентрали). Според експертни оценки очакваната цена за трите централи е между 320 и 380 млн. евро, основната част от които ще са за ТЕЦ Варна (180-200 млн. евро). Най-ниска вероятно ще е цената, предложена за ТЕЦ Бобов дол, въпреки че мощностите й са над три пъти по-големи от тези на централата в Русе.

Facebook logo
Бъдете с нас и във