Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТАТА КРЪГЛА МАСА НА БРИТАНСКОТО СПИСАНИЕ ИКОНОМИСТ ЗА БЪЛГАРИЯ: ИСКРЕНО И ЛИЧНО ЗА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Комбинацията от административни пречки пред бизнеса, корупцията във висшите етажи на властта и бавното съдопроизводство в България започват да звучат като скучен рефрен и неизменно се превръщат в централна тема на всички икономически форуми или доклади, посветени на състоянието на бизнес климата в страната. Вероятно заради повторението на сюжета дебатите по време на петата кръгла маса за България, организирана от Икономист Конфърънсис (Economist Conferences) и от собственика на БИОХИМ - Банк Аустрия, която се състоя във вторник (24 февруари) в София, звучат в стил де жа вю. Все пак форумът се оказа добра възможност представителите на фирмите, които влагат средства в икономиките ни, да си поговорят искрено и лично с икономическия екип на кабинета Сакскобургготски. Само дето не стана много ясно защо част от дискусиите бяха при открити врати (тези с вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева и колегата и от правосъдното ведомство Антон Станков), а други (с министъра по европейските въпроси Меглена Кунева и с финансист номер едно Милен Велчев) се оказаха повече от тайни за представителите на медиите. Но пред волята на организаторите и медиите мълчат.Все пак иззад вратите се процеди информацията, че инвеститорите съвсем не са очаровани от условията за бизнес у нас (за кой ли път). Така декларациите на управляващите за нов подход, който би позволил привличането на преки чуждестранни инвестиции и за подобряване на административното обслужване на бизнеса останаха да висят нейде във въздуха. Инвестирайте в България днес, защото утре ще е късно!, призова министър Шулева гостите. Сред поводите за гордост се оказаха успешно приключилите приватизационни сделки за ИПК Родина и за плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. Обнадеждаващо прозвучаха и думите на Лидия Шулева, че всичко около предстоящата продажба на Булгартабак и на седемте електроразпределителни дружества ще протече по мед и масло. Прави чест на икономическия министър, че в своето изказване не изтъкна само очаквания ръст на БВП от 4.5% за 2003 г., ниската инфлация и спада на безработицата, а призна и по-парливите проблеми на икономиката ни като сбъркания модел на приватизация, липсата на инвестиции на зелено и все още многобройните лицензионни и разрешителни режими, които регулират бизнеса. Икономическият министър пое няколко ангажимента, които ако бъдат изпълнени така, както бяха изложени и в срок, могат наистина да накарат чуждестранните инвеститори да се замислят дали нямат полза да дойдат на българския пазар. Един от тях е приемането на прословутия нов закон за насърчаване на инвестициите. Подготовката на проекта се точи вече половин година. Но бъдещият нормативен акт бе одобрен на второ четене от икономическата комисия на парламента и вече чака своя ред за обсъждане в пленарната зала. Втората задача, върху която ще работи икономическото ведомство, е ускоряване на продажбата на миноритарни държавни дялове в близо 1600 дружества, приватизирани чрез масовата приватизация. По думите на Лидия Шулева пакетите от тези компании ще бъдат пуснати на борсата срещу компенсаторки. Ако преди държавата е успявала да се раздели с остатъчните си дялове средно за 111 дни, сега това ставало много по-бързо. По данни на Софийската фондова борса от началото на 2004 г. досега са сключени общо 386 сделки за миноритарни държавни пакети. Шулева потвърди и заявеното вече намерение на нейния екип да работи за развитие на високите технологии и за насърчаване на иновационната дейност в компаниите. Всички тези намерения ще бъдат обобщени в специален законопроект за икономическото развитие на страната.Правосъдният министър Антон Станков от своя страна наблегна на законодателните промени през последната година, които по думите му са били в услуга на бизнеса. Сред по-важните нормативни изменения той открои тези в Търговския закон: с тях били въведени по-прецизни правила за преобразуването на търговските дружества и се ускорили процедурите по обявяване на дружества в несъстоятелност. Станков припомни и приетият специален закон за ограничаване ролята на държавата в регулирането на икономиката, който въведе принципа на мълчаливото съгласие при издаването на немалко разрешителни. Това, което продължавало да създава главоболие на предприемачите, са мудното изпълнително производство и противоречивите разпоредби в областта на административното правораздаване, смята Станков. Той бе достатъчно прям да признае, че нивото на корупция сред българските митничари, данъчни служители, съдии и следователи остава твърде високо. Най-много пари под масата се давали при търгове за обществени поръчки, при приватизационни сделки и при осъществяване на следприватизационен контрол.Желанието на правителството за открит диалог е повече от похвално, още повече когато нещата се назовават с истинските им имена. Стига изказаните от хората на бизнеса на тях мнения и препоръки да не остават само в протоколите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във