Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕТ ГОДИНИ ВАЛУТЕН БОРД, ПЕТ ГОДИНИ ЦИРК

ПАРИТЕ СПРЯХА ДА РАСТАТ ПО ДЪРВЕТАТА И НАВСЯКЪДЕ ДРУГАДЕМото: В нашата страна - каза Снежната царица - ако искаш да останеш на едно място, трябва да бягаш с всички сили. А ако искаш да отидеш някъде, трябва да тичаш още по-бързо.Из Алиса в страната на чудесатаНавремето - преди 1989 г., столичани се забавляваха с анекдота за юбилея на цирка: 40 ГОДИНИ НАРОДНА ВЛАСТ, 40 ГОДИНИ ЦИРК. Истинският цирк изгоря, но циркаджилъците в България си останаха част от политическото и икономическото ни всекидневие. Всъщност точно те ни докараха до въвеждането на Валутния борд преди пет години - на 1 юли 1997 г., когато бе публикуван първият баланс на управление Емисионно на БНБ.Тоталният крах на финансовата система, последвалата хиперинфлация, острото недоволство на ограбените вложители и настоятелните препоръки на Международния валутен фонд (МВФ) принудиха преди пет години политиците ни - волю, неволю, да приемат въвеждането на Валутния борд (от 1 юли 1997 година). Още тогава бе ясно, че това е най-жестоката финансова система, която орязва всички възможности на централната ни банка (БНБ) да води собствена парична политика, лишава бюджета от възможността да получава преки заеми от БНБ и ограничава достъпа на кредитните институции до рефинансиране от Централната банка. Неслучайно медиите набързо квалифицираха борда като усмирителна риза за българската икономика, а президентският съветник Джефри Сакс го нарече корсет за разпуснатите ни финанси. С навличането на усмирителната ризаили корсета, трябваше да се гарантира стабилността на лева, сигурността на банковата система и озаптяването на инфлацията. Валутният борд, или паричният съвет (заради названието му също имаше немалко междуличностни битки), трябваше да накара правителството най-сетне да преструктурира икономиката. И всичко това в името на развитието на частния бизнес и на по-високите приходи на населението (пет години по-късно всички засегнати от борда в България усещат на гърба си, че това е поредният експеримент на политиците, обяснен с волята на Фонда).От първоначално декларираните добри намерения бяха постигнати единствено стабилизация на лева и заздравяване на банковата система.ПредисториятаВ началото на 1997 г. държавата бе завъртяна от урагана на хиперинфлацията - до края на февруари цените скочиха с 286%, а един долар се разменяше срещу повече от 3000 лева. Два месеца по-късно (под напора на политическите събития - на власт дойде служебното правителство на Софиянски) доларът вече струваше около 1500 лв., а инфлацията започна да се поукротява. След въвеждането на Валутния борд на 1 юли 1997 г. (когато от месец и нещо на власт бе кабинетът Костов) инфлацията бе овладяна и сведена до 2.5% месечно. Лихвените равнища също бяха озаптени. И след като през февруари 1997 г. основният лихвен процент бе достигнал 260% месечно, в края на юли той вече бе 5.42 процента. Правителството на Костов имаше с какво да се гордее. Валутният резерв, който в началото на 1997 г. се бе стопил до 650 млн. щ. долара (заедно със златото), след въвеждането на Валутния борд започна бързо да расте и в края на 1997 г. под ръководството на управителя на БНБ Светослав Гаврийски надхвърли 2.2 млрд. щ. долара.В бурните месеци преди въвеждането на Валутния борд политици и икономисти се надпреварваха да разсъждават твърд ли трябва да бъде, или мек бордът. Към марката или към долара да се привърже българският лев, или към кошница от валути и при какъв курс смазаният от инфлацията лев да бъде фиксиран към съответната резервна валута (марка, долар и т. н.). Добилият известност в публичното пространство термин мек валутен борд допускаше правителството да получава пряко финансиране от БНБ, да променя (при определени условия) равнището, при което левът е фиксиран към съответната валута - в случая германската марка.Преди години икономистът Венцеслав Димитров (през 1997 г. той бе депутат от Обединението за национално спасение) твърдеше, че левът трябва да бъде привързан към долара, тъй като огромната част от външния ни дълг е в щатска валута, пък и българското население е свикнало да работи с нея. В крайна сметка обаче превес взеха застъпниците на германската марка, сред които бе и тогавашният финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, а от 13 юни 1997 г. управител на БНБ Светослав Гаврийски. Същинската подготовка за въвеждането на Валутния борд в България започна в края на 1996 г. - при правителството на Жан Виденов, когато котировките на долара спрямо лева вече бяха полудели - 1 щ. долар се продаваше за 541 лева. Но ако финансовата криза у нас бе майката на новия паричен режим, много може да се спорикой е бащатаВ негово лице медиите припознават няколко човека. Единият бе Стив Ханке - професор по икономика в университета Джон Хопкинс - САЩ, който стана и съветник на президента Петър Стоянов. И до днес мнозина български репортери титулуват Ханке като баща на Валутния борд, въпреки че неговият проект така и не бе приет. Огромна работа по подготовката на нормативната база за въвеждането на Валутния борд през зимата и пролетта на 1997 г. свърши сегашният председател на управителния съвет на Банка ДСК Красимир Ангарски, който по онова време бе министър в служебното правителство на Стефан Софиянски и пряко отговаряше за преговорите с международните финансови институции. Бащинството може да бъде окачено и на врата на началника на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер. Той, заедно с шефката на мисията на МВФ за България - желязната Ан Макгърк, предложиха още през ранната есен на 1996 г. (по време на годишната среща на МВФ и Световната банка) правителството на Жан Виденов да въведе Валутния борд. Но срещнаха отказ, макар още тогава да бе ясно, че финансовата криза в България е неизбежна. В края на същата година Деплер и Макгърк вече не увещаваха, а поставяха ултиматуми - или въвеждате борда, или няма финансиране. (Тогава валутният резерв стигаше само за плащанията по външния дълг до пролетта на 1997 г., а правителството на Жан Виденов бе подало оставка.) Избраното през април 1997 г. правителство на ОДС с премиер Иван Костов прие след встъпването си (през май) т. нар.твърд Валутен бордНа теория промяната на фиксирания курс при него е невъзможна. Правителството няма право да получава преки кредити от Централната банка. Допуска се изключение само за финансирането, което тя му отпуска срещу заемите в Специални права на тираж, предоставяни от МВФ. Те пък се записват като дълг на Централната банка към Фонда, а БНБ отпуска на Министерството на финансите заеми в левове, чиито размер не надхвърля този на получените траншове по споразуменията с МВФ. Този механизъм бе уреден в чл.45 от приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ. Според бившия заместник финансов министър (сега заместник-председател на НИС на СДС) Пламен Орешарски, така се избягва необходимостта всеки транш от Фонда (по кредитните споразумения с България) да се ратифицира от Народното събрание.Положителните ефектиот въвеждането на Валутния борд бяха почувствани почти незабавно.През следващите пет години основният лихвен процент гравитираше в рамките на 3.1 до 6.9%, а валутният резерв постоянно се увеличаваше с по 300-400 млн. щ. долара годишно. Оттам нататък всичко бе в ръцете на правителствата на ОДС, които трябваше да проведат структурни и данъчни реформи, гарантиращи бързото развитие на българската икономика. Оказа се обаче, че двата кабинета, оглавявани от Костов, не са създали благоприятни условия за възникването на нов бизнес, който да поеме негативните ефекти от преструктурирането на държавните предприятия. Социалният резултат от тази недалновидност бе много тежък. Безработицата бързо започна да нараства - от 13.7% през 1997 г. до 17.32% в края на 2001 г. (и то по официални данни). Затова някои икономисти започнаха да определят ефекта от Валутния борд като стабилизация на границата на мизерията. Днес този въпрос не се дискутира. Пет години по-късно излиза, че уроците на Валутния борд още не са научени. И ако иска финансова дисциплина, правителството трябва да дава пример, като харчи по-малко, и на всяка цена да спечели благоразположението на чуждестранните инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във