Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА БЯГА ОТ СТАТУКВОТО

ОТ ТЕХНИЧЕСКИ, А НЕ ОТ РАДИКАЛНИ ПРОМЕНИ СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРСКАТА ОСИГУРИТЕЛНА СИСТЕМА, ТВЪРДЯТ СИНДИКАТИТЕИзглежда, пенсионната система в България все повече се приближава до момента на необходимата промяна. В експертните среди вече отчетливо се говори за реформа на осигурителната реформа в посока намаляване тежестта от вноските върху населението и бизнеса. Последната дума за това каква точно ще бъде новата визия на нашенския пенсионен модел обаче е на управляващите. Тяхната представа по въпроса засега остава заключена В стаята на тайните. Всъщност още в началото на мандата на НДСВ ексвицепремиерът Лидия Шулева заяви, че намалението на осигуровките е едно от важните реформаторски действия, които правителството ще извърши. Обещанието обаче остана неизпълнено, въпреки нарастващото недоволство на предприемачите от високата осигурителна тежест в страната. Изследване на Центъра за икономическо развитие от юли миналата година например сочи, че според 72.8 % от представителите на бизнеса осигуровките за пенсии и здраве са непосилни и пречат на икономическата им активност.Докато изпълнителната власт пази целомъдрено мълчание за евентуалните си бъдещи стъпки, специалистите по осигуряване вече разполагат с цял арсенал от предложенияза възможните преустройства, които по същество не рушат нейната философия. Те смятат, че именно високите осигуровки изкривяват значително пазарната среда, тъй като представляват т.нар. мъртво данъчно бреме, изчислявано на около 3% от БВП. Те са и силен стимул за укриване на доходи, за спад на предприемачеството, поемане на риск, инвестиции, спестявания.Вярна е обаче и друга постановка - че именно високите вноски запазват действието на обществения договор, според който работещите днес плащат пенсиите на хората в третата възраст. Горещият картоф е в ръцете на държавата, тя трябва да плати за грешките от миналото и да влезе в ролята си на универсален осигурител. Това е тезата, около която все повече се сближават позиициите на работодателите, на пенсионноосигурителните дружества и синдикатите и на другите играчи в осигурителната система.Съществува вариант държавата да стане пряк участник в плащането на вноските, които първоначално да запазват сегашните си размери, но да се промени съотношението в плащанията: по 40 на сто за работодателя и за държавата и 20% - за работника. Действието на подобен модел ще изчисти дефицита на ДОО за две-три години, след което може да се премине към намаляване на осигурителните вноски, сочат актюерските разчети на Националния осигурителен институт (НОИ). Друга възможна стъпка е вноските за безработица и за трудова злополука да бъдат намалени с по 1%, а тези пари да се насочат към фонд Пенсии. Така преразпределянето на вноски от фондовете с излишъци към изоставащите ще позволят да се намали дефицитът в парите за пенсии. Според разчетите на НОИ, за да няма недостиг, реалната вноска за пенсия трябва да е 34.5% (средна вноска за пенсия за всички лица), а не както е сега - 29% за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 26% за тези, родени след 31 декември 1959 година.Числата от статистиката сочат, че за 2005 г. дефицитът на осигурителния институт е 623 млн. лева. Пенсии с размер от 60.95 до 120 лв. получават 47.2% от общо 2.3 млн. пенсионери. Разбира се, в тази съвкупност влизат една значителна част от пенсионерите, получаващи минималния размер от парите за старини, както и тези, които имат право на наследствени пенсии. Едва 11.4% са хората от третата възраст, чиито пенсии надхвърлят 200 лева. В момента сто работещи издържат 196 неработещи, от които 96 са пенсионери.В осигурителната система съществува и друг проблем. Част от осигурените лица не плащат лични вноски - например държавните служители, военните и работещите в системата на отбраната, които се поемат от държавата. За 2004 г. това са били около 74 млн. лв., което е равно на 1/3 от едномесечния разход за всички пенсии.В последните години се наблюдава и дисбаланс между приходите от вноски и разходите за краткосрочни обезщетения и пенсии на кадровите военнослужещи и работещите в МВР. Това се дължи на възможността за по-ранното им пенсиониране. В същото време вследствие на реформите намалява броят на заетите в тези сектори в сравнение с броя на получаващите пенсии и обезщетения. Разликата, която поема НОИ, тази година вероятно ще бъде около 50 млн. лева. Това означава, че реално вноските им би трябвало да скочат с 4.5% и от 38.5 да станат 43.0 процента.Все повече набира скорост и идеята за пускане на целеви емисии ДЦКкоито да са държавно гарантирани и в тях да инвестират частните пенсионни фондове. Според главния актюер на НОИ Христина Митрева, по този начин в държавния фонд ще се налеят свежи пари. А след години, когато системата се стабилизира, фондовете ще си върнат парите, но с лихви. Трети вариант е създаването на т.нар. Сребърен фонд, в който да се трупат пари от приватизация и от издаване на лицензи. Подобен фонд е изграден преди четири години към белгийското Министерство на финансите и в него вече са натрупани над 12 млрд.евро. Тук се насочват средства от приватизацията и от бюджетния излишък, които се инвестират в ДЦК. Ресурсите на Silver fund сега служат за намаляване на публичния дълг, като след 2010 г. те ще бъдат предназначени основно за изплащане на пенсии. Подобни фондове съществуват и във Великобритания, Ирландия, Франция, Норвегия, Канада и др. Създаването им е част от усилията на тези страни да поддържат финансовата стабилност на пенсионните си системи, които страдат от демографските проблеми. Фондовете са нещо като буфер срещу неочаквани финансови дефицити в резултат на демографски натиск върху пенсионните системи от разходо-покривен (солидарен) тип. И гаранция, че правителствата ще могат да поддържат високо равнище на доходите на хората от третата възраст.КНСБ пък възроди идеята си за създаване на т.нар.фонд за демографски резервОт няколко години пенсионните експерти от синдикалната централа твърдят, че именно това е начинът да се разрешат демографските проблеми, свързани с действието на солидарния стълб на пенсионната система. Смята се, че този фонд ще бъде буферен механизъм, който ще спести проблемите на осигурителната система, породени от застаряването на населението и ниската раждаемост. Но няма да реши проблема с ниските пенсии. Според КНСБ демографският фонд може да се попълва със средства от приватизацията, емитирането на целеви финансови инструменти (ценни книги), пари от игри, лотарии, спортен тотализатор и др. Възможно е фондът да се пълни и като се заделят проценти от някои акции, както и да се отделя определен процент от сумите за лицензиране на субектите в допълнителното пенсионно осигуряване и застраховането. Осигурителната система в България не се нуждае от радикални промени, а от технически корекции, смятат експертите на КНСБ. Ясно е, че статуквото на ниските пенсии в първия стълб на пенсионното осигуряване няма да се промени с магическа пръчка, но революциите в осигуряването могат да подложат на риск целия пенсионен модел.Синдикалната централа е на мнение, че най-голямото предизвикателство пред осигурителната система си остава събираемостта на вноските. Но този проблем трябва за бъде решен от управляващите. В тях е топката за увеличаване на броя на осигурените лица - например чрез намаляване на безработицата. Или като се усъвършенства системата за събиране на вноските от работещите. В този смисъл всичко ще зависи от първите стъпки, които ще предприеме Националната агенция по приходите след 1 януари 2006 година. Мегаагенцията ще бъде отговорна за събирането на осигуровките за здраве и пенсия, както и на данъка върху печалбата, ДДС и ДОД. За съжаление опитът на други държави (Унгария,Хърватска и Латвия) да напълнят осигурителните си каси чрез прехвърлянето на тези институции на данъчната администрация засега удрят на камък, сочи изследване на Международната организация на труда (МОТ). Всъщност, вместо да се повиши и да поевтинее събираемостта на вноските, мярката е довела до повишаване на разходите, а парите са погълнати от институционалното доизграждане и укрепването на данъчната администрация. Ако това се случи и в България от началото на следващата година, пенсионната система едва ли ще избяга от статуквото. Марина Цветкова Каре:Проблемът със застаряващото население е общ за всички западноевропейски страни. Статистиката през последните десетилетия показва устойчива тенденция към намаляване на раждаемостта и увеличаване на продължителността на живота. Експертите отдавна предупреждават, че този процес ще постави пенсионните системи в крайно затруднено положение, защото ще наруши баланса между работещото население и пенсионерите. Издръжката на по-голям брой хора в третата възраст от по-малък брой заети бе наречено бомба със закъснител, защото пенсионните системи в редица държави в ЕС все по-застрашително товарят бюджетите им. Затова Европейската комисия (ЕК) поиска от страните - членки на ЕС, да увеличат възрастта за пенсиониране с още пет години до 2010 г., а финансовите министри на Евросъюза изработиха специална пенсионна директива. Проблем е и т.нар. бейби бум - повишената раждаемост в годините след Втората световна война. Европейците, родени в края на 40-те и през 50-те години на миналия век, трябва да се пенсионират в рамките на следващите десетина години и експертите се опасяват, че в този момент плащанията рязко ще се увеличат и осигурителните системи в много страни няма да бъдат в състояние да ги поемат. Съществуват различни варианти за преодоляване на този проблем като намаляване на пенсиите, повишаване на пенсионните осигуровки (и данъците, плащани от работещото население) или увеличаване на възрастта за пенсиониране. Тези варианти обаче са болезнени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във