Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПЕНСИИТЕ - СКЪПОПЛАТЕНА МИЗЕРИЯ

Тези дни бившият заместник-министър на финансите Атанас Кацарчев прогнозира недостиг от 1 млрд. лв. в сметките на Националния осигурителен институт. Не още сега, но през не толкоз далечната 2005 г., Кацарчев си е направил труда да изчисли, че съвсем скоро всеки работещ ще трябва да отделя по 150 лв. от заплатата си само за пенсионерите.Кога са правени сметките не се знае, но бяха обявени след поредното увеличение на парите за възрастните - с цели шест процента, смятано от 1 юни.Хайде пак да напомним за какво става дума, макар че пенсионерската драма е притча во язицех поне от десетилетие и специалисти по нея има бол. Мнозина дори си изкарват хляба с това. Та споменатото увеличение докара пенсиите в рамките между 53.64 и 186.56 лева на месец. Толкоз - ако ще да са ти удържали и по 500 лв. пенсионни осигуровки, повече от 186 лв. няма как да получиш. И в обозримо бъдеще не се очертава - всяко увеличение трудно покрива размера на натрупаната инфлация, приходите на НОИ драматично изтъняват и всяка получена стотинка моментално заминава за мизерната издръжка на сегашните пенсионери. Със съответната добавка от държавния бюджет.Нека го кажем направо - изход просто няма. Както няма и работеща пенсионна система. И няма да има, докато министри и депутати гледат до хоризонта на текущия мандат, сиреч - до носа си. Какво иска социалната министърка Лидия Шулева с безнадеждната идея да определи административно заплати, върху които да се плащат осигуровки? Нищо повече от това да попълни отчасти недоборите в НОИ и да раздаде събраните пари още с първата месечна пенсия. Да оставим настрана пазарността на предложението - и руският цар Петър Велики е определил чиновнически рангове в империята, ама е плащал заплатите от хазната. Как министър Шулева ще определя заплатите в частният бизнес, тя си знае. Ако знае.Драмата на българското пенсионно дело е, че то не обещава никаква перспектива. Не стимулира по никакъв начин дори елементарната мисъл за що-годе нормален живот след пенсиониране. За всеки работещ днес е ясно, че парите, които сега отделя за осигуряване, нямат нищо общо с неговото лично пенсионерско бъдеще. Те са за сегашните пенсионери и са мизерни. Е, и като се вгледа човек в демографската структура на нацията и в икономическото развитие на страната, трябва да е отчаян оптимист, та да си мисли, че след десетилетие, две или дори три ще получава много повече от споменатите 180-200 лева. При задаващите се съвсем европейски цени то ще осигурява досегашната, че и по-голяма пенсионерска мизерия. И като е така, кой е луд да се лиши от тъй необходимите левчета днес в името на неясно и нерадостно бъдеще? Само заради солидарността на поколенията. Да, но част от децата на сегашните пенсионери си плащат осигуровките зад граница, че и превеждат на бедните родители някой и друг долар. Пенсиите им плащат работещите в България. Не че са виновни хората, ама колцина от това поколение ще останат тук, за да подплатят с левчета солидарността си към бъдещите пенсионери. Въпрос без отговор.Когато Бисмарк е въвел в Германия тази система, средната продължителност на живота е била 45 години. И далеч не цялото население е чакало пенсии. У нас данни за средната продължителност на живота се публикуват със задна дата. Но че тя спада, е видно и по некролозите. Удължават се само възрастта за пенсиониране и изискуемия осигурителен стаж. Чудно ли е тогава, че всеки си казва - Живей сега, че утре е далеч!. И че не иска да плаща осигуровки, личната полза от които е крайно неясна?Направо е нормално.Колкото до допълнителното осигуряване в частни пенсионни фондове - то е друга тема. Ала и те, навъртели вече по повече от петилетка, трудно докарват доходност, която да надхвърля годишната инфлация. Изобщо, светлото бъдеще пак се държи като хоризонта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във