Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАЗАРЪТ НА ЕЛЕКТРОННИ ПОДПИСИ ЧАКА КАНДИДАТИ

Все още нито един кандидат не е подал документи в Комисията за регулиране на съобщенията, за да се регистрира като доставчик на електронни удостоверения. Въпреки че трите наредби, регламентиращи дейността по предлагане на съответните цифрови сертификати, бяха приети от Министерския съвет в края на януари месец и са публикувани в Държавен вестник, пазарът още очаква фирмите, които биха се включили в него.Засега намерения за участие са обявили официално три дружества. Информационно обслужване АД и Българската стопанска камара си партнират с водещата белгийска компания за производство на софтуер за електронни подписи Глобал Сайн. Своя собствена инфраструктура за електронни сертификати планира да изгради и дружеството за банкови информационни услуги БАНКСЕРВИЗ, научи БАНКЕРЪ. Системата ни ще струва 300-400 хил. евро, а вариантите за финансиране са два - чрез набиране на допълнителен акционерен капитал и чрез инвестиционен кредит, потвърди новината Любомир Цеков, експерт в БАНКСЕРВИЗ. Проектът ще бъде свързан с банковите информационни системи БИСЕРА, СЕБРА и евентуално със Системата за брутен сетълмент в реално време. Българската стопанска камара е национален представител на Глобал Сайн и според Таня Иванова, експерт в камарата по въпросите на електронните сертификати, двете ще кандидатстват заедно за придобиване на статут на доставчик на електронни удостоверения. При подаването на документите Глобал Сайн ще има водеща роля, а ние ще участваме в качеството си на техни партньори - заяви за в. БАНКЕРЪ г-жа Иванова. Информационно обслужване пък заяви, че смята да участва самостоятелно на този пазар. Дружеството е държавно, негов принципал е Министерството на финансите, което контролира 98.8% от капитала му. Останалите 1.2% си разпределят около 2000 физически лица.Информационно обслужване подписа през август 2001 г. договор на стойност 500 000 евро с Глобал Сайн и Ютимако Софтуер - друг водещ производител на електронни сертификати. Според тези договорености, двете корпорации ще трябва да осигурят издаването на 65 000 дигитални сертификата. Тази цифра отразява и единствения засега опит за прогноза на пазарния интерес към услугата. Според запознати, маркетинговите изследвания на този етап не са необходими, тъй като първият клиент на електронните сертификати вероятно ще бъде държавната администрация. Кабинетът вече пое ангажимент да изгради инфраструктурата на т. нар. електронно правителство и цифровите удостоверения са елемент от него. Независимо че Информационно обслужване е напреднала в подготовката си за предлагане на тази услуга, все още не може да се каже кой ще е първият доставчик на електронни удостоверения, твърдят юристи. Поне за структурите на изпълнителната власт това ще бъде решено с конкурс по Закона за обществените поръчки.От Информационно обслужване обаче са убедени, че електронните подписи ще намерят широко приложение у нас. Очаква се електронните удостоверения да се използват от банки, застрахователни и търговски компании, от клоновете на Националната здравноосигурителна каса и др. Очаква се потребителите да бъдат около 65 хиляди.Цената, на която Информационно обслужване планира да предлага електронните удостоверения, е около 120 лева. В нея са включени смарт-картата, съдържаща закодирания подпис, устройството за четене, което се свързва с персоналния компютър, и софтуер за самия подпис. Не е отчетена обаче задължителната застраховка за такава дейност, която Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) малко преди разформироването си увеличи десет пъти в сравнение със стандартите в Западна Европа. Предложението на ДКД бе прието от Министерския съвет и в наредбите за регулиране на пазара на електронни подписи бе определена задължителната застраховка, която трябва да направи доставчикът. Тя е на стойност 600 000 лева. Според експерти от западни компании обаче, в Европа тя не надвишава 30 000 щ. долара. Решението на Министерския съвет да приеме този размер на застраховката ще се отрази и на ценообразуването. От БСК отказаха да коментират стойността на застраховката с мотивите, че все още е рано да се говори по тази тема.Дори при цена 120 лв. за сертификат обаче, ако се оправдаят прогнозите за реализиране на 65 000 продажби, това означава приходи в размер на 7 800 000 лева. Цифрата е достатъчно примамлива, за да възбуди апетитите и на други кандидати за участие в разпределението на пазара. Остава въпросът колко компании с интереси в този бизнес ще могат да намерят необходимите средства, за да участват. Те ще трябва да инвестират в създаването на компютърен център с всички нива на сигурност, в който ще се пази информацията за отделните електронни сертификати. Инвестиции ще трябват и за закупуване на софтуер за самите цифрови подписи. Засега единствено Информационно обслужване е изградило център и е подготвило офисите си в областните градове. Според експерти, най-вероятно останалите кандидати ще бъдат чуждестранни фирми, които ще потърсят сътрудничеството на наши компютърни фирми с развита клонова мрежа в страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във