Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАЗАРЛЪКЪТ ЗА МАЛКИТЕ БЛОКОВЕ В АЕЦ ТРЪГНА

През изминалата седмица АЕЦ Козлодуй отново бе в центъра на публичните дискусии. Тон даде президентът Първанов, който още през уикенда събра представители на изпълнителната и законодателната власт, на граждански структури и експерти от самата централа. Целта бе една - консолидиране на българската позиция за АЕЦ. Резултатът бе, че в публичното пространство бяха оповестенитри варианта за бъдещето на ядрената централа обилно гарнирани с аргументи за и против. Както при всяка прогноза - в три посоки: оптимистични, реалистични и песимистични. Реалистичното гледище напълно съответства на българската позиция в меморандума Костов-Ферхойген от ноември 1999 г., според който блокове I и II на ядрената ни централа трябва да бъдат спрени до края на 2002 година. Дотогава трябва да се договори и срокът за затваряне на следващите два малки блока. Песимистичният вариант е покорно изпълнение на условията, поставени от еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. Според тях, до края на сегашната година трябва окончателно да дръпнем шалтера на първите два реактора в Козлодуй, а затварянето на III и IV не бива да се отлага след 2006 година. Оптимистичният вариант, събрал много надежди и огромната част от публичните гласове, бе предложен от президента Първанов преди месеци. Според него I и II блок на централата трябва да спрат работа до края на 2002 г., но да не се затварят, а по-късно да бъдат реконструирани и модернизирани до степен да се вместят в изискванията за безопасност на Евросъюза. За III и IV блок страната ни трябва да отвоюва възможно най-дълъг срок за работа. През седмицата се проведе втората в историята на централата комплексна проверка на МААЕТя прегледа експлоатационната безопасност и проектното състояние на централата не само въз основа на събраните документи в обем от 700 страници, но доби непосредствени впечатления и на самата площадка. Всеки от осемте пратеници на МААЕ е експерт в своята страна (представени са Франция, Германия, САЩ, Чехия, Турция и Бразилия) и има опит в действащи централи. Експертите от мисията, участвали впрочем в не една проверка, имаха възможност на място да видят и оценят както дейността на всеки от блоковете в Козлодуй, така и на отделните им детайли. Те се запознаха и с професионалните възможности и квалификацията на персонала в нашенската АЕЦ. Предварителните резултати дават достатъчно основания да се надяваме, че оценката ще е положителна - заяви доц. Емил Вапирев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), и допълни: не можем да очакваме, че мисията ще излезе с категорична позиция за малките блокове в централата, но агенцията ще даде техническо мнение.Оптимизмът на шефа на ядрения ни регулатор е напълно обоснован. Негова основа е широко мащабната модернизация за 200 млн. щ. долараизпълнена чрез триетапна Програма за повишаване на ядрената безопасност и радиационната защита на четирите малки блока в АЕЦ Козлодуй. Резултатът в края на отделните етапи е оценяван от авторитетни международни институции и от специалисти от фирми като германската Сименс, американската Уестингхауз, френската Фраматом. Тяхното заключение е, че малките реактори ВВЕР-440 са в добро състояние и равнището на ядрената им безопасност и радиационната им защита е нараснало значително и покрива международно приемливите нива.Няколко световнопризнати института паралелно изследват метала на реакторите и независимо един от друг заявяват, че блокове I и II могат да работят безопасно до 2010 г., но и до изчерпване на ресурса им. За III и IV реактор възможните срокове за бездефектна работа са съответно 2016 - 2018 година. Категоричната оценка на българските експерти е, че АЕЦ Козлодуй от 2002 г. е доста различна (и с по-висока степен на безопасност) в сравнение с онази атомна централа, част от която еднозначно бе отписана на срещата на върха на Г-7 през 1992 г. в Германия. Всички споразумения, меморандуми и прочее договорености на тема ядрена енергетика, които страната ни е подписала впоследствие, са резултат на тези решения на Г-7. И на усърдието на някои еврочиновници стриктно изпълняващи решенията от 1992 година. Пред тях впрочем други задачи няма. Като всички чиновници в света, те стриктно трябва да се вместват в предварително зададените рамки, очертани от Г-7 (днес Г-12). Еврочиновниците нямат мандат да предоговарят решенията на големите. Не могат да оценяват технически параметри за безопасност и експлоатация на ядрените централи (липсват им и необходимите познания и експертни екипи). Нямат мандат да дискутират ресурсна, икономическа, финансова и всякаква друга целесъобразност. Те просто са нашата пощенска кутия към върховете в Евросъюза към тези, които всъщност вземат решенията. Но посланията не бива да бъдат взаимноизключващи се варианти. Там трябва да се сложат категорични доказателства - като това, че у нас вече има действащ независим ядрен регулатор (който след очакваното обнародване на новия закон за ядрената безопасност ще бъде вече факт). Добре би било към резултатите от приключилата комплексна мисия на МААЕ да се представи техническият доклад на Европейския консорциум Козлодуй, с който преди седмица електроцентралата подписа договор за разработка на съвместна програма за по-нататъшна модернизация на III и IV блок. Консорциумът включва руската Атоменергоекспорт (нейни са и шестте реактора в Козлодуй) и транснационалната компания Фраматом (немският й филиал участва в модернизацията на двата хилядника на централата). Най-положителен ефект би имало прелицензирането на III и IV блокСлед реализиране на системите за струйно-вихрова защита тези два малки блока са с функционално ново ниво на безопасност, отговарящо на одобрени от Евросъюза типове ядрени реактори - това твърдят и наши, и международни експерти. Те вече не са от небезопасния тип ВВЕР-440 В , а съответстват на ВВЕР 440 В13 (каквито са финландските или унгарските реактори например, срещу които никой в Европа не възразява). С подобни изявления обаче може да се предизвика само научна конференция. В ядрената енергетика типът на реакторите се определя от категорично съответствие на строго фиксирани параметри. То трябва да бъде потвърдено първо от производителя на двата реактора (руския Атоменергопроект). После идва прелицензирането от страна на националния ядрен регулатор КИАЕМЦ. И докато проблемите пред вторите два реактора в Козлодуй изглеждат почти решими (при наличие на добра воля и синхронни действия на всички институции в страната), пари за спиране на блок I и II нямаЗа извеждането им от експлоатация, според публикации в пресата, са необходими 500 млн. евро. Цифрата е ориентировъчна, но включва оценките на едва 45 от всичките 165 необходими дейности. Според оценки, извършени от експерти на МААЕ, в тези 500 млн. евро не влизат:* Средствата за преработка на натрупаните радиоактивни отпадъци от работата на блоковете.* Въвеждане в експлоатация на хранилище за междинно съхраняване или окончателно погребване на преработените ядрени отпадъци (около 5 млн. евро).* Изграждане на допълнително хранилище за отработило ядрено гориво (около 300 млн. евро).Не е отчетено още, че през всяка година от периода за безопасно съхранение на който и да е реактор (с продължителност 50 - 70 години) необходимите средства са от порядъка на 1.5 млн. евро.За да се пристъпи към извеждане на първите два ядрени реактора от АЕЦ, по груба оценка,не ни достигат поне 400 млн. евро От 200-та млн. млн. евро, обещани при подписването на меморандума Костов-Ферхойген през 1999 г., само 100 млн. са за спирането на първите два реактора в Козлодуй. От тях обаче 30 млн. евро са пренасочени към софийската топлофикация, други около 20 млн. евро са изядени на зелено за предишни дейности. Салдото на двата фонда за АЕЦ е още по-отчайващо. Общите натрупвания там са към 300 млн. лева (около 150 млн. евро). Според данни от финансовото министерство обаче, АЕЦ Козлодуй е спрял да обслужва задълженията си и към двата фонда. Без чувствително повишаване на изкупната цена на тока постъпления в тях едва ли ще има скоро. Допълнителен проблем възниква от това, че за двата най-стари блока могат да се ползват не повече от 35-40 млн. лв. (до 20 млн. евро) от парите, натрупани във фондовете. И това е всичко, с което държавата разполага. Недостигащите стотици милиони за затварянето на двата блока ще бъдатза сметка на националната хазна А това на практика означава преразглеждане на държавния бюджет. И нарушаване на макрорамката. И неизпълнение на договореностите с МВФ... Следва поредица от крайно негативни за страната ни прогнози. Те могат и да не се сбъднат, ако получим външна безвъзмездна помощ за затваряне на дискусионните реактори в АЕЦ Козлодуй. Нещо от рода на онези над 2 млрд. евро, които си поиска и получи Литва. Затова може би през последната седмица в публичното пространство започнаха да се подмятат милиарди. Официално съобщената сума е за компенсации в размер на 3-3.5 млрд. лв. - такава сума обяви Никола Карадимов, секретар на президента по външна политика. Но от сметки до сметки винаги има разлика. При посещението си в края на април в София еврокомисарят Лойола де Паласио заяви, че според оценките на Евросъюза спирането на III и IV блок през 2006 г. ще струва 250 млн. щ. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във