Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Пазарджишкият Давид гласи сделка с чешкия Голиат

S 250 721ead5c fef2 4bbe b2ec e566ee11e069
S 250 9bbbfd2c 2014 4b28 8d2e 10ff06129872
S 250 83e52bd8 8ce3 4e42 9b35 5521f7544f34
S 250 0b382666 969d 4f6f ada5 41c1124e86a7

Разместванията в енергетиката у нас винаги прерастват в земетресения с магнитуд от поне седма степен. Продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ запази традицията и трусовете бързо станаха огромни, но на властта й трябваха цели пет дни, за да осъзнае мащабите на икономическите и политическите последствия от бедствието.

Типично в свой стил премиерът Бойко Борисов реши, че положението ще се замаже с оставката на енергийния министър Теменужка Петкова и с по една проверка от НАП, КФН и ДАНС, сякаш се продаваше някой чешки цех за кренвирши, а не активи, имащи пряко отношение към националната сигурност. Но този път не се получи. И трябваше от Чехия да отворят очите на нашите управници, за да заемат на петия ден някаква по-адекватна позиция. "Шокиран съм от това, което се случва в България", каза пред собствения си вестник "Лидове новини" чешкият премиер в оставка Андрей Бабиш. Едва тогава и нашият се усети, че цялата операция е твърде мътна и ще е безкрайно несериозно да не се намеси. "Някой иска да повтори февруарските събития от 2013-а. Пак ЧЕЗ, пак ток... Този път оставка няма да има. Ще ги разнищя докрай", закани се на "заговорниците" Бойко Борисов от Народното събрание.

Междувременно не остана нормален човек в България, който да не е убеден, че зад скромната отвсякъде Гинка Върбакова и дружеството й "Инерком България", с което чехите подписаха предварителен договор за продажбата на енергийния си бизнес в Западна България, стоят съмнителни играчи и именно те дърпат конците на сделката. Достатъчно е да се погледне сайтът на българската фирма, скалъпен сякаш онзи ден набързо, и да се чуят някои от приказките на г-жа Върбакова, за да стане ясно, че тя някак си не се вписва в сложната материя на една такава продажба с нейните финансови, правни, технически и всякакви други компоненти.

На практика "Инерком Бълария“ създаде серия от вторични трусове, за които все още не е напълно ясно как ще се отразят на енергийния отрасъл у нас. Фирмата има опит в производството на електроенергия от фотоволтаичните си централи. Тя оперира три соларни парка с обща мощност от 23 МВ и строи още един, доста по-голям. Дружествата, които стоят зад нея, генерират около 100 млн. лв. оборот на година, обясни собственичката Върбакова в свое интервю пред една от националните телевизии. Тези средства обаче са повече от символични на фона на необходимите милиони евро само за покупката на активите на ЧЕЗ у нас. Чешката компания продава "ЧЕЗ Електроразпределение", "ЧЕЗ Електро", "ЧЕЗ трейд", ИКТ фирмата си, както и два ВЕИ проекта. Единият е недовършена централа на биомаса в Смолян, а другият е работещ соларен парк във Видинско. Всички те правят годишен оборот от 1,8 млрд. лева. За 2017-а печалбата само на "ЧЕЗ Електро" е над 36 млн. лева. Обобщено, сделката изглежда сякаш Давид купува Голиат. Дори председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев се учуди в началото как е възможно такава малка фирма да закупи дружество мастодонт. Според него "Инерком" не може да бъде стратегически инвеститор, какъвто ЧЕЗ търсеше. Но това до неотдавна по никакъв начин не притесняваше предприемачката с пазарджишки корени, показала на чехите, че може да извади 343 млн. евро за бизнеса им в България.

 

Откъде ще дойдат парите? "Paradise papers" знае

 

Колкото и  Гинка да се тупа в гърдите, че не е параван, по-важното е кой ще отпусне парите за покупка. По думите й това ще е уважавана международна финансова институция. И толкова. В сделката щели да бъдат заложени акциите на ЧЕЗ, а със собствено финансиране щели да я подкрепят и фирмите около "Инерком България". Така според Върбакова излиза, че електроразпределителният бизнес на ЧЕЗ у нас ще стане собственост на незнайна, но уважавана голяма международна банка, докато семейство Върбакови не си изплатят кредитите към нея. Едва ли не  въпросната банка ще доставя ток на ключови институции в столицата и цяла Западна България.

За чешките медии нещата от самото начало не изглеждаха толкова елементарни. "Фирмата купувач - според информациите, които има на разположение надзорният съвет на ЧЕЗ в Прага, е предложила комбинирано финансиране от няколко източника - първо, става дума за собствени средства на фирмата, след това за банкови гаранции и накрая  - почти половината от цената е финансирана чрез кредит от офшорни фирми", обясни още на 26 февруари директорът на "Лидове новини" Веселин Вачков. Освен това част от кредиторите били свързани с международното разследване за укриване на данъци Paradise papers. "Една от офшорните фирми се казва "Score Trade" и неин съсобственик е руско-грузински бизнесмен. Със същата е свързана и още една фирма, която е гарантирала един от банковите кредити", добави Вачков.

По-късно, след свое разследване, "Лидове новини" бяха още по-конкретни - две български банки щели да финансират покупката съответно със 180 млн. и 80 млн. евро. Друга наша банка пък поела ангажимент да рефинансира съществуващите задължения на ЧЕЗ от 65 млн. евро към Европейската банка за възстановяване и развитие. (При евентуална продажба на ЧЕЗ заемът става предсрочно изискуем - поне такива обикновено са правилата, но за това никой не говори. Както и дали изобщо тази кредитна институция е наясно с подготвяната операция). Купувачът "Инерком" участвал със собствени средства в размер на 20 млн. евро, а 100 млн. евро щял да осигури регистрираният в Люксембург консорциум от инвеститори Global Victory Trust. Офшорните дружества в консорциума са на грузинско-руския милиардер Паата Зурабиевич Гамгонеишвили. Сред тях са "Скор Трейд" (Score Trade), която пък е свързана с "Евро Стар" ООД. Гамгонеишвили е бил собственик на търговския мол "Парадайс" в София, преди той да бъде продаден на южноафриканския фонд NEPI. Името на грузинеца, учил в Москва, се свързва и със собствениците на Стоков пазар "Илиянци". През 1994 г. той създава търговската банка "Славянский кредит".

Така дори Бойко Борисов, на когото енергетиката определено не му е силата, успя да пресметне, че при тази схема на финансиране дялът на Гинка Върбакова и нейната "Инерком" в българските активи на ЧЕЗ ще е не повече от 10 процента. Нещо повече: "От това, което ми изпраща... премиерът на Чехия, излиза, че всъщност тези банки, за които говорим, са изпратили писмо за комфорт, писма за намерение, хвърчащи листа, които във финансово-правния мир не означават абсолютно нищо. Говорих и със Стоян Мавродиев - преди няколко месеца някой го питал дали биха финансирали или рефинансирали, ако нещо се случи. Нито са пращали писма, нито са поемали ангажимент", продължи Борисов с обясненията от парламента. Той помоли гуверньора на БНБ Димитър Радев да прегледа въпросните писма, тъй като банките "отричат, а в същото време чехът ми го праща, че го има."

При всички положения ще е крайно любопитно да се разбере дали чехите са толкова наивни, че да приемат  сериозно някакви си хвърчащи листа, или истината е малко по-друга? И за да е всичко още по-замотано, на 28 февруари се появиха информации, че чешкият премиер Бабиш не бил изпращал документи за сделката с ЧЕЗ до  Бойко Борисов, а само как се е случила тя.                                        

Едно е сигурно - сделки с инвестиции на офшорни фирми не са никаква новост за България, а почти утвърдена практика и опитите тя да се въведе и в енергийната сфера не би трябвало да ни изненадват.

 

Въпросът с националната сигурност

 

На ЧЕЗ и "Инерком“ може и да им се иска покупката да се осъществи бързо, но това няма как да стане. ЧЕЗ е собственик на електрическата мрежа в Западна България и захранва с електроенергия около 40% от домакинствата у нас. Тази мрежа е и критична част от националната ни сигурност и сделка от такъв мащаб не може да мине току-така. Стотици ключови учреждения в София ползват услугите на ЧЕЗ, включително и Министерският съвет, Президентството и Народното събрание. На енергийната мрежа на ЧЕЗ се крепят и редица други бизнеси, като: телекомуникации, оптична инфраструктура, газоразпределение, дори и топлофикационните дружества. Гарантирането на енергийната сигурност на страната реално зависи и от факта доколко новият собственик на мрежата ще може качествено да я обслужва и модернизира. Точно поради това е странна лекотата, с която властите дни наред подминаваха тази тема с оправданията, че нищо не могат да направят, че сделката се осъществява в Прага и е между две частни компании, че този и онзи определяли продажбата за напълно законосъобразна и че тя не представлявала рискове за никоя от страните... Изпълнителният директор на ЧЕЗ Даниел Бенеш я изкара дори и прозрачна, но с това не успя да разсмее никого в България. Позицията на Бенеш е ясна - бързат хората да си вземат парите, и то колкото може повече. Защо у нас обаче близо седмица се търпя тази "прозрачност", при която купувача до вчера почти никой не го познаваше (изключваме енергийния министър в оставка Теменужка Петкова), финансирала го някаква международна банка, пък той щял да заложат акциите неизвестно на кого...? Както директно посочи президентът Румен Радев:  "Става въпрос за скрито придобиване на дружеството", а приказките, че това е сделка между две търговски дружества, са нещо, с което ни заблуждават.

Някои експерти също не пропуснаха да отбележат, че твърденията на правителството за невъзможността на държавата да се намеси в една частна сделка не са съвсем верни и че договори от такъв мащаб винаги са обект на политически разговори. Тоест ако са верни уверенията и клетвите на нашите управници, че не са имали нищо общо със сделката и тя е била оставена на самотек (по-точно в ръцете единствено на ЧЕЗ и Гинка), това само допълнително говори за тяхното и професионално, и политическо ниво.

Лицензиантът КЕВР

Силно предпазливи преди да дойдат вестите от Прага бяха в Комисията за енергийно и водно регулиране. Според бившия енергиен министър Румен Овчаров законът дава право на регулатора да се намеси изключително категорично, като просто не даде разрешение за сделката. Комисията обаче няма намерение да я проверява, докато тя не бъде финализирана. По думите на нейния председател Иван Иванов има само два случая, в които КЕВР може да вземе отношение и да направи проверка. Първият е, ако се продава обособена част от лицензирано дружество, а такава продажба няма. И вторият случай е, ако купувачът, залага частично или изцяло материалните активи на дружеството, с които осъществява дейност. Но досега нямало информация за залагането на такива активи. Така или иначе, регулаторът може да възпрепятства сделката. При проверката си той трябва да изиска съответните документи, за да се докаже способността на "Инерком България" да поддържа финансово и технически ел. мрежата, като спазва и зададените стандарти за услугата. Дали тогава една фирма - с петдесетина души персонал, със скромна история, капацитет и ресурси, без помощ свише, ще успее да го убеди, че е в състояние да се справи с управлението на този бизнес, което е изключително сложно и е комплекс от финансови, технически, регулаторни и юридически аспекти? Ако КЕВР се усъмни във финансовите или техническите възможности на "Инерком", то компанията няма да получи лиценз за снабдяване и дистрибуция на ток. (Лицензът на ЧЕЗ, естествено, не се продава заедно с активите).

В действителност всички тези становища и варианти вече нямат особено значение, тъй като положението ще бъде спасявано по изпитания начин - със законодателни промени. Борисов обеща, че парламентарното мнозинство ще подготви експресни промени в Закона за енергетиката. Идеята на управляващите е "подобни фирми" да нямат влияние върху обекти, свързани с националната сигурност. Това означава, че или "Инерком" и играчи като "Глобал Виктъри Тръст", "Стар Трейд" и "Евро стар" ще трябва да се оттеглят от покупката, или тя да се предотврати по някакъв друг начин.

"В момента държавата няма механизми да спре тази сделка, но с промяна в закона, с бързи интервенции от БНБ,КФН... Финансовото разузнаване ще провери тези офшорки и финансирането", увери Борисов. На 1 март пък цялостната информация, предоставена от чешката страна, беше обсъдена на съвместно заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол над службите за сигурност. Бяха изслушани и институциите, натоварени с проверка на сделката.

Самата Гинка Върбакова обяви в едно интервю, че ако държавата се опита да спре сделката с ЧЕЗ, това ще бъде... нарушаване на инвестиционния интерес. Председателят на съвета на директорите на "Инерком България" Милена Стоева пък бе категорична пред БНР, че няма офшорни компании, които да финансират сделката с ЧЕЗ. Само и единствено Върбакова и екипът ѝ стояли зад нея.

Встрани от цялата история остана и един друг въпрос - за делото, заведено от "ЧЕЗ Груп" срещу България през 2016-а в арбитражен съд в Съединените щати. Чехите, както се разбра, нямат намерение да го спират, но мълчат включено ли е в сделката с Върбакова обезщетението, което магистратите ще присъдят по него. Ако не е и нашата държава загуби процеса, ЧЕЗ може да получи почти двойно по-голяма сума от цената, която иска за българските си активи, и по този начин да се раздели с бизнеса си у нас срещу близо милиард евро - парите от продажбата, плюс евентуалното обезщетение. Да не говорим за 15-те години гарантирана норма на печалба, подписана и подпечатана от правителството на Симеон Сакскобургготски. Ако пък има клауза обезщетението да е в полза на ЧЕЗ-България, "Инерком" на Гинка може да прибере заедно със закупуваните енергийни активи и една тлъста сума като бонус, с която да се разплати на кредиторите, че и за нея да остане доволно. Но вторият вариант е малко вероятен, защото централата на ЧЕЗ в чешката столица, а не българската й фирма  съди нашата държава и едва ли обезщетението е включено в продаваните български активи.

 

Чешката афера

Около компанията "Инерком" се заговори за първи път през миналата година. Компанията е регистрирана в края на 2016 г.,  като основен акционер в нея е бил фондът "Патрониус 3". В него участват бившият министър на околната среда на Чехия Павел Дробил и Зденек Земек - словашки бизнесмен, занимаващ се предимно с индустриално строителство. Върбакова обясни, че Земек в момента няма нищо общо с "Инерком" и тя е преустановила бизнес контактите си с него.

Любопитна се явява и историята на ексминистъра Дробил. За кратко той е част от правителството на Петър Нечас. В края на 2010-а подава оставка заради съмнения за корупция и източване на държавния екологичен фонд на Чехия. След неуспешната му министерска кариера започва частен бизнес и вече е собственик на няколко фонда. Основният от тях е Anacot Capital (линк: http://anacot.cz/), който работи в сферата на енергетиката, минното дело и индустриалното строителство. Компанията е ситуирана в чешкия град Острава и в последните години успя да придобие дружествата Elfe, Norasota, V - Nass и Triangolo.

Неотдавна Павел Дробил даде интервю пред чешкото издание idnes.cz, в което обяснява как смята да разшири портфолиото на конгломерата Anacot Capital с нови придобивания извън Чехия. Така групата щяла да достигне общ оборот от над милиард крони. (линк: https://ostrava.idnes.cz/rozhovor-s-pavlem-drobilem-dd7-/ostrava-zpravy.aspx?c=A170821_346734_ostrava-zpravy_woj  и компютърен превод на английски: https://translate.google.com/translate?hl=bg&sl=cs&tl=en&u=https%3A%2F%2Fostrava.idnes.cz%2Frozhovor-s-pavlem-drobilem-dd7-%2Fostrava-zpravy.aspx%3Fc%3DA170821_346734_ostrava-zpravy_woj). В енергийните среди у нас се говори, че именно добрата връзка на Върбакова с бившия екоминистър Дробил е в основата на контактите й с ЧЕЗ.

 

Непрозрачната сделка

Другият кандидат за покупката на активите на ЧЕЗ у нас беше отново чешка фирма - "Енерго-Про". Неин собственик е милиардерът Яромир Тесар, който бе силно възмутен от ситуацията около продажбата. "Повече от 20 години работя в Източна Европа, но никога не съм виждал нещо такова", заяви Тесар. Милиардерът изпрати до чешките надзорни органи остро писмо, в което атакува ЧЕЗ за непрозрачността на избора на купувач. "При липса на прозрачен процес на подбор може да бъде предоставена незаконна държавна помощ, както правилата за осигуряване на обществена подкрепа се прилагат и тълкуват от Европейската комисия", пише Тесар. Писмото е подкрепено с анализ на един от водещите одитори в глобален мащаб - BDO Advisory. Именно според него на различните купувачи не е била предоставена една и съща информация, а това е довело и до неточна оферта от страна на "Енерго-Про". От BDO Advisory определят цялата процедура на продажбата като "объркана".

Подобно мнение изразиха и редица други експерти, защото по-голямата част от преговорите се водеха далече от погледа на обществото и медиите. Спорадично се подаваше информация от ЧЕЗ как "преговорите продължават", като детайлите за хода на процедурата винаги се поднасяха от неназовани източници.

В същата тази процедура другата българска фирма - "Фючър Енерджи", бе някак странно отстранена. Дружеството бе сред известните доставчици на ток у нас, но след проблеми с осигуряването на електроенергия за клиентите си се оттегли от пазара. От централата на ЧЕЗ в Прага не сметнаха за необходимо да обяснят защо са отстранили от сделката "Фючър Енерджи", "Енерго-Про" или румънската "Транселектрика".

 

 

Тези дни, докато всички са се вглъбили в продажбата на българските активи на ЧЕЗ в България, електроразпределителните предприятия, включително и чехите, са внесли в КЕВР искането си за нови цени на електроенергия от 1 юли. Техните прогнози се внасят сега, но е малко вероятно цените да бъдат обявени през март. Традиционно, и трите ЕРП-та искат поскъпване на тока. Имаше случай, когато от ЧЕЗ искаха увеличение на цената на нощната енергия с над 50%, но това не се прие от регулаторната комисия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във