Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТЪТ ПУСНА НПК НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Много го подкрепят, малко го харесват - така най-общо може да се определи отношението на народните представители към проекта за изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК), приет на 25 август на първо четене. За проекта на НПК гласуваха общо 185 народни представители. Единствената парламентарна група, която не го подкрепи, бе на ДСБ. Срещу НПК гласува и един депутат от ОДС, а двама се въздържаха. Проектът е палиатив и димна завеса, зад която се опитваме да представим пред ЕС, че вършим някаква работа, обясни вота на групата Иван Костов. Именно през мандата на Костов България имаше главоболия с Евросъюза заради намерението на тогавашното мнозинство да постави налагането на мерките за неотклонение на обвиняемите под контрола на прокуратурата. През пролетта на 2001 г. групата на СДС внесе проект за поправки на НПК, които предвиждаха следствието да се закрие като структура. В последния момент той бе изтеглен по разпореждане лично на Иван Костов. Два дена по-рано проектът, подготвен от екипа на бившия правосъден министър Антон Станков и одобрен от кабинета Сакскобургготски, бе гласуван единодушно и от временната комисия по правни въпроси към Народното събрание. На 30 август се очаква да пристигнат експерти на еврокомисията, които ще проверяват дали е започнала реформата на досъдебното производство у нас. И всички би било добре, ако Брюксел включваше в мониторинговите си доклади и приети на първо четене законопроекти. Както е известно обаче, еврокомисарите признават само обнародвани нормативни актове. Дебатът при първото обсъждане на проекта в пленарната зала подсказва, че окончателното му приемане няма да е лека задача. Поне на този етап той се харесва единствено от неговите вносители. Твърдо в негова подкрепа се обявиха и новият правосъден министър и бивш шеф на МВР Георги Петканов и заместник-министърът на вътрешното ведомство Бойко Коцев. По думите на Петканов новият НПК ще е добра основа за създаването на криминална полиция по европейски модел, която да отмени в разследването по наказателни дела сега действащите следователи и дознатели. Другото достойнство на проекта, смята Петканов, е ясното разграничаване на правомощията на дознателите към МВР и следователите (които са част от съдебната власт). Както в. БАНКЕРЪ писа, ако предложеният от НДСВ вариант мине и на второ четене, занапред 97% от извършваните престъпления ще се разследват от служители на вътрешното министерство. Пред депутатите Георги Петканов потвърди известната си позиция за необходимостта от въвеждане с новия кодекс на наблюдаващ прокурор, който да контролира хода на разследването от образуването на делото до внасянето на обвинителния акт в съда. Правосъдният министър изтъкна като плюсове на проекта и забраната за преобразуването на започнало вече дознание в следствие, разширяването на кръга от престъпления, по които се допуска сключването на споразумение между обвинението и защитата, както и създаването на специален фонд за компенсиране на жертвите или близките на пострадалите от престъплението. Както се очакваше, едни от най-сериозните критици на новия НПК се оказаха следователите и прокурорите. Според заместник-директора на Националната следствена служба Румен Андреев разследващите като цяло подкрепят идеята за реформа на досъдебното производство по европейски модел, но са срещу фактическото ликвидиране на една работеща структура. По данни на правосъдното ведомство в момента в системата на следствието работят 1068 разследващи и 902 административни служители. Ако новият НПК бъде гласуван във вида, в който бе внесен, на практика тези около 2000 души ще останат безработни. Във Върховната касационна прокуратура пък не харесаха идеята за задължително въвеждане на наблюдаващ прокурор. Както отбеляза заместник главният обвинител Христо Манчев, по-висшестоящите прокурори и сега наблюдават работата на разследващите, но е технически невъзможно да бъде назначаван наблюдаващ прокурор за всяко отделно дело. Заместникът на Никола Филчев цитира данни, според които 1086 прокурори участват в над 15 000 разследвания и над 100 000 проверки. Народният представител от ДСБ Димитър Абаджиев за пореден път лансира предложението на своята партия за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и прехвърлянето й към изпълнителната. От ДСБ са на мнение, че е по-логично Народното събрание първо да приеме поправки в конституцията в частта й за съдебната власт и едва тогава да се обсъди проектът за нов НПК. Тази теза се поддържа и от председателя на временната парламентарна комисия по правни въпроси - депутата от Коалиция за България Янаки Стоилов, както и от колежката му от БСП Татяна Дончева. Според Стоилов обаче обсъждането на НПК преди евентуални конституционни изменения се предопределя от поетите от страната ни ангажименти към ЕС и изтичащите крайни срокове за тяхното изпълнение. Татяна Дончева пък заяви, че, добър или лош, проектът все пак дава отговор на въпроса за или против закриване на следствието, който се точи години наред. Червената депутатка се обяви срещу задължителното въвеждане на наблюдаващ прокурор по наказателните дела. При второто четене на проекта в пленарната зала съпартийците й ще предложат текстове, с които да бъде ограничена възможността за обжалване на налаганите в досъдебното производство мерки за неотклонение. Юристите на левицата обмислят също така да предложат в НПК да бъде записан краен срок, до който може да продължава един наказателен процес (включващ предварителната и съдебната фаза), независимо от неговото спиране или прекратяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във