Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТЪТ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В ПРЕПИСВАЧ НА ДИРЕКТИВИ

Проф. Валери Димитров, народен представител от ПГ на НДСВ и председател на парламентарната Комисия за икономическа политика, пред в. БАНКЕРЪГ-н Димитров, има ли закъснение в хармонизирането на българските закони, в частност икономическите, с европейските?- Нямаме сериозен проблем с хармонизирането им. Има някои технически закони, като например за географските наименования, за търговските марки и промишлените образци, които трябва да се съобразят с изискванията на Европейския съюз. Но повечето сериозни закони, като този за обществените поръчки, са изцяло хармонизирани с европейското законодателство. Мисля, че се движим с добро темпо.Как гледате на твърдението, че големият проблем на България е по-скоро в спазването на законите от представителите на двете паралелни икономики - пазарната, т.е. легитимната, и сивата?- Огромната част от нашето законодателство вече е съгласувана с европейските изисквания, но за съжаление това още нищо не значи, ако то не се прилага правилно в практиката. А това зависи от компетентността и добросъвестността на администрацията и органите на съдебната власт. В това отношение действително имаме сериозни проблеми. Разбира се, и законодателството ни не е идеално, но ние се стремим да го съобразяваме с изискванията на ЕС. Бих казал дори, че голяма част от европейското законодателство вече е и българско. По никакъв начин обаче парламентът не бива да се превръща в преписвач на директиви. Нещо повече, невинаги съобразяването с европейското законодателство означава стопроцентова ефективност или някакъв голям тласък за икономиката. Трябва да се търсят и нови решения, тъй като има сфери в икономиката, в които няма унифицирано европейско право - например рисковия капитал. В това отношение типичен е и дебатът за т.нар. плосък данък. В рамките на Евросъюза няма унифицирана данъчна политика и законодателство в областта на преките налози и данъчния процес. Всяка държава сама избира данъчната си политика. Твърдите, че в ЕС няма унифицирана данъчна политика, но Европейската комисия е настояла България да постави всички работещи на територията й фирми в равностойно положение по отношение на данъчното облагане. Такова изискване е имало и към десетте новоприети страни членки на Евросъюза, но те не са го спазили, което е предизвикало разочарование в ЕС и в резултат комисията е поискала от нас да направим това от началото на 2005-а вместо от 2007 година...- Наистина десетте нови членки на ЕС са обещали да премахнат фискалните мерки и различните данъчни облекчения, които са несъвместими с лоялната конкуренция и с режима на т. нар. държавна помощ, но те не го направиха. Това втвърди позицията на Европейския съюз при преговорите с България. Беше ни предложено да се съобразим с тези европейски изисквания още преди да се присъединим към Съюза. Затова приехме промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Данъчно-процесуалния кодекс. Няма ли да се отрази негативно това на някои големи български компании?- За съжаление в България никога не се е ценяла лоялната и свободна конкуренция. Винаги се е смятало, че държавата по всякакъв начин може да манипулира и изопачава пазара, тъй като има публичен интерес, който оправдава една или друга нейна намеса. Мисля, че дисциплината на пазарната конкуренция трябва да се налага все повече. Привилегиите, които изкривяват пазара, са нещо опасно и премахването им е изключително правилна стъпка.Смятате ли, че в момента между новите членове на ЕС се води надпревара за привличане на външни инвестиции тъкмо заради преференциалното облагане на бизнеса? Тъй като е очевидна общата тенденция в тях към намаляване на данъчните ставки?- Безусловно. Сега например ние приемаме закона за насърчаване на инвестициите. Това е типичен пример за нестандартно законодателство. Друг пример е законът за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност. Това е уникален нормативен документ, който няма аналог в европейското законодателство. Трябва да търсим нестандартни решения, защото българската икономика е относително изостанала дори в сравнение с новите страни членки на Евросъюза. Трябва да ускорим темповете на икономически растеж. В България например е необходимо да бъде решен въпросът за защита на правата на кредитора, за която твърдя, че у нас не е достатъчна. Все още в тази област законодателството ни носи родилните петна на социалистическото процесуално законодателство, което осигурява прекомерна защита на длъжника за сметка на кредитора. Сега например се опитваме да направим закон за частните съдия-изпълнители. Идеята е да превърнем тази професия в определен вид бизнес, както нотариусите от държавни служители бяха превърнати в една силно регулирана професия, която гарантира определен тип услуга. Образно казано, възнамеряваме да приватизираме един вид публична услуга, за да се създаде конкуренция и мотиви тя да се предлага в много по-качествен вид. Неотдавна икономическата комисия одобри за второ четене закон за насърчаване на рисковото инвестиране в малкия и средния бизнес, чийто съавтор сте и вие, но опонентите ви отляво изцяло го отхвърлят. Как си обяснявате това?- Моделът на този закон е американски, той е от 1958 г. и функционира много добре. Всъщност ние се опитваме да приложим в България една успешно утвърдена формула. Според мен мотивите на опонентите ни са чисто политически и не се основават на рационална икономическа логика. Мисля, че в случая става дума за политиканско-партизански подход. Факт е, че този закон е доста нестандартен, необичаен и непривичен и изисква добри познания в областта на капиталовия пазар и финансовата сфера. Но точно там на опонентите ни им липсват експертни познания.Има ли опасност част от малките и средните предприятия да изпаднат в подчинено положение спрямо тези дружества за рисково инвестиране, след като вашият законопроект допуска и образуване на холдинги помежду им?- Донякъде има, но в крайна сметка въпросът е имат ли нужда малките предприятия от инвестиции. Те сами могат да избират дали да привличат такива инвеститори. Което би означавало те да привлекат дълги пари и за определен период да разполагат с паричен ресурс. Но тогава възниква проблемът за контрола върху тяхната дейност, така както е и в американския закон. Там рисковите инвеститори имат достатъчно средства да контролират малкото предприятие, за да защитят инвестицията си. И бързам да уточня, че рисковият инвеститор не управлява пряко дейността на малките предприятия, той просто я контролира с цел да защити инвестицията си срещу възможно некомпетентно или недобросъвестно управление. Това е неизбежен процес. След като искаш да разполагаш с повече пари, естествено е този, който ти ги дава, да може да упражнява някаква форма на контрол. А целта на рисковото инвестиране е да се предоставя подкрепа тъкмо на бизнес идеи в зародиш, за да се реализира икономически растеж там, където има потенциал.Но в Америка има отдавна усъвършенствани контролни механизми, докато в България няма. Не смятате ли, че някои играчи ще се стремят да легитимират бизнеса си посредством такива инвестиции?- Всичко е възможно. И най-добрите идеи могат да бъдат изопачени. Но единственият критерий за успеха на рисковите инвестиции е да ги има и поне част от тях да доведат до растеж на малкия бизнес. Ако за тези пет или седем години малкото предприятие се развие и заеме сериозна ниша на пазара, това означава, че инвестицията е била успешна.Обръща ли се, според вас, достатъчно внимание в България на гръбнака на икономиката, както наричат малкия и средния бизнес? - Не виждам какво повече може да се направи. Идеята е малкият, жизнеспособен бизнес, който има потенциал за растеж, да измине пътя до големия. Освен рисковото инвестиране другият начин е да създадем специални мерки за насърчаване на малките предприятия, каквито има навсякъде по света, включително и в страните от ЕС. Това са т. нар. допустими държавни помощи за малките и средните предприятия. Законът за тях се опитва да реши и този проблем. Известно е, че има изобилие от кредитен ресурс, но, разбира се, далеч не за всички. Като говорите за кредитен ресурс, отговаря ли банковата ни система на критериите на ЕС, в светлината на изискванията на Базелския комитет за банков надзор?- Мисля, че банковата ни система е в много добро състояние. Доверието в нея укрепва. След две години защитата на влоговете ще бъде върху 40 хил. лв., или 20 хил. евро, което е далеч над средния размер на влоговете в банките. Няма рискове за стабилността на банковата ни система. Въпросът е да се даде простор пред лоялната конкуренция, като се съобразяваме с новите европейски директиви. Проблемът е, че финансовокредитната ни система е доста еднотипна и неособено развита по отношение на разнообразието на продуктите и услугите, които се предлагат на клиента. Макар и малък, все пак българският банков пазар вече е изключително отворен, а конкуренцията между банките определено води до добри резултати. Маржовете между лихвите по влоговете и по кредитите вече са доста снижени. Бих казал, че лихвата по кредитите е нормална. Разбира се, потребителите все още има какво да получат от банките.Това ли е, според вас, основният проблем на банковата ни система - разнообразието на предлаганите продукти и услуги? И как бихте оценили качеството на банковия мениджмънт у нас?- Имаме чудесни банкери. Всъщност това се дължи на обстоятелството, че българските банки са приватизирани и мажоритарните им акционери са чуждестранни банки, т.е. те имат добро ноу-хау. Има обаче два много важни проблема, които се надявам скоро да бъдат решени. Единият е свързан с частното принудително изпълнение, което означава солидна защита на кредитора. Кредиторите трябва да имат възможност да използват не само държавното, но и частното принудително изпълнение, когато смятат, че това им е по-изгодно. В това отношение получаваме солидна подкрепа от Асоциацията на търговските банки и изобщо от големите кредитори в България. Другият проблем се отнася до създаването на единен модерен електронен регистър на всички видове данни, които интересуват бизнеса - търговски, данъчни, статистически, осигурителни. Тук водещи страни са Ирландия и Италия. Ако решим този огромен проблем, ще отприщим пътя на големите инвестиции у нас, който все още е сериозно възпрепятстван.

Facebook logo
Бъдете с нас и във