Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТЪТ - ДЮКЯН С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП

Чудо щеше да е, ако в края на парламентарната сесия чиновниците от Народното събрание не си бяха заработили поредната заплата с поредния глуповат опит да стъжнят още и без друго нелекия живот на парламентарните журналисти. Чудо щеше да е и ако този опит целеше да направи по-сносна работата на посредниците между депутатите (които се явяват работодатели на чиновниците) и техните избиратели.Както и да е, поредните Правила за достъпа до сградите на Народното събрание и акредитацията на представители на средствата за масова информация за 2002-2003 година се различават от предшестващите ги такива само по поредното задълбочаване на абсурдността на текста. Дали служителите от отдел Пресцентър, набедени за колективен автор на правилата (или техният началник и вдъхновител главният секретар на НС Огнян Аврамов) имат смислено обяснение как и според какви критерии са определили бройката репортери, които различните медии могат да акредитират в парламента, е твърде съмнително. Щото в брошурката се забелязва един доста примитивничък подход - според периодичността. Национални телевизии и радиостанции - 10 репортери и петима техници, местни такива - 2 + 2, всекидневници и БТА - 5 плюс двама фоторепортери, седмичници и по-рядко излизащи - 1 + 1. Такива неща като обем на изданията, брой и обем на публикациите, отразяващи пряко или косвено парламентарната дейност, хеле пък сериозност и задълбоченост на публикациите и обществената им значимост са се сторили твърде сложни за колегите от пресцентъра и Главния им началник.Как с един репортер главният редактор на 56-страничен седмичник, занимаващ се с финанси, икономика и политика (като в. БАНКЕРЪ, например) ще следи многостранната работа на парламента си е негова грижа. А бе в тоя пресцентър да не са енциклопедисти, дето от всичко разбират? В медиите, за тяхно сведение, четат енциклопедиите, но репортерите са специализирани. И не дъвчат всичко като помияри.Колкото до втората част на правилата, около която споменатият парламентарен Главсек показа знанията си по аритметика, като сметна колко струва един парламентоден на редакция - то си е истински кашмер. Срамотиите започнаха още в зората на демокрацията, когато някакъв чиновник поиска по пет лева обезценени пари за журналистически пропуск. До последно услугата да дишаш въздуха на храма на демокрацията струваше на журналистите 27 лева. Сега става стотачка - кръгла сума, какво му плащаш? Освен и данъци за издръжката на 240 депутати, обслужвани от четири пъти повече чиновници. За цените на парламентарните стенограми, на проектозаконите, на работата на пресцентъра (също платени с бюджетни средства) да не приказваме - там числата почват от 600 лева. Какво става? Дюкян ли е решил да прави от парламента чиновникът Аврамов? Ми тогава да сложи цени на тоалетните, да продава портрети на депутати и депутатки, а защо не и сувенири - употребявано бельо и използвани вратовръзки например. С автографи от притежателите им.Хей, господа и госпожи народни представители! Вашият главсек обръща храма на търговски обект. Ама вас ще ви гонят от него, нали си знаете? Та вземете го озаптете овреме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във