Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТАРНИ ПРЕСТРЕЛКИ ЗА КОМИСИЯТА ПО ДЪЛГА

През 90-те години на миналия век наследниците на БКП не си помръднаха пръста да върнат и един долар от българския дълг. А днес претендират за загриженост, като правят сензации и пренебрегват вредите, които нанасят с лъжите си и спекулациите си. Така финансовият министър Милен Велчев реагира на новата доза обвинения от страна на БСП по повод на чуждестранните вземания на България. За пълното изясняване на ситуацията около събирането на държавните вземания от други страни Велчев предложи да бъде създадена парламентарна комисия, която да анализира всички действия, предприети по този повод от правителствата през последните 15 години. Финансовият министър настоява да се направи разследване и за това как са формирани тези дългове. В първия ден от новата сесия на Народното събрание социалистите внесоха проекторешение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на управлението на държавните вземания. То беше подкрепено по принцип и включено за гласуване в седмичната програма на парламента, но не като първа точка в дневния ред на заседанието в четвъртък, а като 23-а точка в програмата на НС. Това означава, че гласуването за или против конституирането на комисията в най-добрия случай ще се отложи поне с две седмици, твърдят депутати от лявата опозиция. Вместо да задава въпроси, Велчев трябва да отговаря. Той няма право да предлага създаването на парламентарна комисия, заяви пред БАНКЕРЪ председателят на парламентарната група Коалиция за България Румен Овчаров. Според него левицата е истинският автор на идеята за парламентарна комисия по сделките с държавните вземания от чужбина, защото именно тя вече втора седмица настоява за яснота по тях. Основните въпроси, на които социалистите искат отговор, са: колко са задълженията към България в момента, правени ли са сделки с нашите вземания, кои са посредниците при събирането на вземанията ни от чужбина. Пред БАНКЕРЪ Овчаров заяви, че комисията трябва да установи дали при събирането на задълженията на чужди държави към България правителството и Министерството на финансите са се придържали към решението на Министерския съвет от март 1998 г., според което за продажба или откупуване на вземания задължително се иска одобрение от парламента. Според соцлидера Сергей Станишев управляващите или погазват това решение, или тихомълком са го отменили.Правителствените финансисти обаче контрираха обвиненията с аргумента, че събирането на задълженията ни от трети страни е уреждано чрез двустранни договори, а не чрез сделки за покупко-продажба. Възникването на дълговете е резултат на политиката на БКП до 1989 г., като всичко е ставало на гърба на данъкоплатците, заяви председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Нина Радева. Тя каза още, че изпитва резерви по отношение на действителната работа, която би могла да свърши подобна комисия до края на мандата на този парламент. А сам по себе си спорът за това, кой е инициатор на създаването й, е безсмислен, смята Радева.Според Румяна Георгиева от Новото време нещата е трябвало да се изчистят още през 2001 г., когато правителството на НДСВ дойде на власт. Още повече че така би могло да се изготви и стратегия за управление на вземанията. Нововремците смятат още, че БСП е мотивирала проекторешението си твърде общо и в него не са ясно конкретизирани целите на комисията. Бившите съпартийци на Велчев заявиха, че ще подкрепят идеята за създаване на комисия за българските вземания от други страни. Но настояват да се направи пълен анализ на периода, в който са натрупани вземанията на България от чужбина, при какви условия са сключвани сделките със страните длъжници, както и колко и какви задължения вече са върнати на България. Според бивши служители на Министерството на финансите, запознати с уреждането на вземанията на държавата от чужбина, ако парламентът създаде специална комисия, членовете й ще трябва да се запознаят с доста голям обем документация, както и да изслушат хората, работили по отделните сделки. Поради това комисията едва ли ще може да свърши работата си до края на мандата на това Народно събрание. В общата истерия около сделките с държавните вземания политиците пропускат един важен въпрос, а държавните финансисти нямат интерес да му обърнат внимание. Той е свързан с офертите, които различни фирми са правили на правителството за събиране на дълговете на една или друга държава към България. Разбира се, срещу съответно възнаграждение. Според някои бизнесмени, участвали в подобни преговори, добре е депутатите да проверят дали има оферти, които са били по-изгодни от постигнатите впоследствие споразумения. И ако това е така, какви са били причините офертите да бъдат отхвърлени. Всъщност, ако депутатите наистина искат да разберат дали сключваните сделки за събиране на вземанията на България са обслужвали частни интереси и дали преговорите, които евентуално се водят в момента с длъжници на държавата, целят обогатяването на трети лица, може би е добре да изследват именно предложенията, получавани от финансовото ведомство през годините. Но за да стане това, депутатите ще трябва да се откажат от политическата си предубеденост и сериозно да се заровят в документацията. Което едва ли ще се случи. Още преди две столетия френският държавник Лафайет е казал: Ако искате една работа в парламента да не бъде свършена, създайте за нея специална комисия. Надали някой ще спори, че тези думи са аксиома за българското Народно събрание. Така че дори и да бъде създадена комисия, която да разследва събирането на държавните вземания от други страни, съмнително е дали тя ще съобщи на широката публика истината за тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във