Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРАДОКСИ

Парламентът: начин на употреба, би била доста уместна перифраза по известния роман на Жорж Перек - просто защото всеки парламент е концентриран израз на живота на една нация. В този смисъл употребата на 39-тото Народно събрание през 2003 г. не е толкова еднозначна, колкото изглежда. Диаграмата на неговите възходи и падения се отличава с едни от най-големите амплитуди за целия преход. Именно това събрание бе сформирано с огромно избирателно мнозинство, то гласува решенията за присъединяването на България към НАТО и в полза на американските бази на наша територия, то промени конституцията и намали с 4 на сто данъка за едрия бизнес. Но за зла ирония тъкмо сегашният парламент ще остане в историята с невероятната безотговорност на своите депутати, с крещящата липса на истински професионалисти сред тях, с отсъствието на ефективен контрол върху правителството и с безпрецедентните скандали около гласуванията с чужди карти.Какво ли би станало, ако българските депутати работеха в условията, да речем, на 650-членния британски парламент, който заседава първите четири дни на седмицата от 14.30 до 22.30 часа, а в петък от 9.30 до 14.30 часа? При това всяко заседание започва с един час активен парламентарен контрол върху министрите! Как ли биха се чувствали народните ни избраници, ако трябваше, подобно на английските си колеги, да гласуват с вдигане на ръка - с дясната за, с лявата против? И на всичко отгоре всеки депутат е длъжен високо да извика името си на главното длъжностно лице - спикера, когато той мине покрай него, за да го преброи.Бедна ни е фантазията да си представим наш парламент, който няма писмен вътрешен правилник за работа. Нещо повече, няма конституция - точно както стоят нещата в Англия. Законодателният орган там се ръководи единствено от неписаните си древни обичаи, създадени в първите столетия от неговата седемвековна история.Депутатите в 577-членната Долна камара на френския парламент също гласуват с вдигане на ръка. При съмнения в резултата се извършва прегласуване - този път със ставане на крака. Ако съмненията остават, следва процедура с електронни карти. Тя обаче става по следния начин: председателстващият заседанието извиква всеки законотворец на трибуната, където той гласува пред погледа му. Е, какво да кажем за нашите хора, които сноват в пленарната зала като тъкачки сред станове и гласуват с по пет-шест и повече карти! Някои пък стигат дотам, че излизат да говорят на трибуната и по стар навик поставят в пулта чужда карта, а на електронното табло се изписва липсващият й собственик - както стана в последния ден от сесията с един депутат от ОДС. Няма що, парламентарни парадокси на нашенската демокрация. А се каним да влизаме в Европа, а? АНКЕТА БАНКЕРЪ се обърна към народни представители от различни парламентарни групи със следните два въпроса:- Кой законодателен акт - закон или решение - на това Народно събрание оценявате като най-важен през изминалата година?- Кой е най-абсурдният момент в работата на този парламент за 2003 година?КАМЕЛИЯ КАСАБОВА, НДСВ, заместник-председател на НС:- Много е трудно да дам приоритет само на един закон. Смятам, че огромно постижение на този парламент беше гласуването на промените в конституцията. Може би ще кажете, че съм пристрастна и затова давам такава оценка на този акт. За да избегна това подозрение, ще отбележа, че извън конституцията изключително важен и за читателите на вестник БАНКЕРЪ, и за мене като човек, който е принадлежал към тази общност, е Законът за административното регулиране и административния контрол. Той дава възможност за избягване на корупционните практики, свързани с лицензионните разрешителни режими - един закон, в който държавата абдикира в полза на бизнеса и инвестициите.- Най-абсурдният момент е последният пленарен ден, в който отново сме свидетели как опозицията дълбоко се възмущава от гласуването с чужди карти. И особено когато Благой Димитров стана да говори от трибуната, като постави в пулта чужда карта - което означава, че всеки борави с електронните карти за гласуване на всички около себе си.БЛАГОЙ ДИМИТРОВ, ОДС: - Най-важният акт на Народното събрание беше изразът на политическата му воля за настаняване на американски бази в България. Това според мен е най-силният момент от неговата работа през годината. Фактът, че само трима депутати гласуваха против, ясно показва в каква посока се развиват нещата у нас. - Най-абсурдният е, че ръководствата на управляващото мнозинство от НДСВ и на парламентарната група на БСП не последваха примера на нашето ръководство, което в края на последния парламентарен ден от годината събра картите за гласуване на народните представители от ОДС и ги предаде на Огнян Герджиков. Можем ли изобщо да говорим за някакъв морал?ТОШО ПЕЙКОВ, НДСВ:- Решението за подкрепа на коалицията във войната в Ирак.- Най-абсурдният момент беше, когато левицата подкрепи, под условие от страна на комунистите в парламентарната си група, решението за предоставяне на американски бази.ВЕНЦЕСЛАВ ВЪРБАНОВ, ОДС:- Пълната подкрепа от страна на всички парламентарно представени политически сили на решението България да предостави бази на НАТО.- Абсурдните решения са толкова много, че ми е трудно да дам конкретен пример.ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ, КБ, заместник-председател на НС: - Най-важният закон за мен е първата поправка в българската конституция за съдебната власт. След 12 години променихме конституцията в тази част и мисля, че е за добро. Друг е въпросът доколко тези промени могат да бъдат реализирани в реалното правораздаване. Това зависи най-вече от новия състав на Висшия съдебен съвет. - Парадокси има много, но последният работен ден от тази година завърши катастрофално за парламента. Народното събрание не само че не прие необходимия закон за пътищата, но през целия ден в залата имаше само скандали, защото законът още на първо четене беше много слабо изработен. За това носят отговорност Министерството на транспорта и, разбира се, транспортната комисия в парламента, която не подготви текстове, необходими за гласуване.ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ, ОДС:- Трудно ми е да определя кой е най-важният акт на този парламент. Може би е подкрепата му за разполагането на американски бази в България, тъй като това е свързано с влизането ни в НАТО и е преддверие към Европейския съюз. - Абсурден е последният парламентарен ден от тази сесия. Имам предвид поименната проверка в пленарната зала, при която се установи, че има 123-ма народни представители - нещо, в което аз дълбоко се съмнявам, тъй като лично си отбелязвах бройките. Те бяха 116. Но да приемем, че наистина са били 123-ма. Една минута по-късно при гласуването се оказа, че в залата има 186 човека.АНГЕЛ НАЙДЕНОВ, КБ:- Не мога да преценя.- Най-абсурдният момент е последният ден от годишната сесия, който фокусира в себе си следните три неща - лоши текстове, лоша организация и изобщо всичко най-лошо, което се случи през това време.ТАТЯНА ДОНЧЕВА, КБ:- Промяната в конституцията. Тя не беше необходимата, а просто възможната, но смятам, че това отключи някаква психологическа бариера и в бъдеще тези въпроси ще се дискутират по-спокойно и по-обективно.- Най-абсурдното са продължаващите опити на крупните бизнес интереси, които стоят зад това мнозинство, да пробутват какво ли не в изгода на определени едри акули. Пример за това е последното заседание и опитът в Закона за пътищата да се прокарат концесионни текстове, които нито са гледани в комисиите, нито са вкарвани в тях, докато министър Церовски е на лов.ГИНЬО ГАНЕВ, КБ:- Въпросът е банален.- Всички моменти, в които мнозинството правеше брутален опит да налага своята воля, и то като един елементарен говорител на собственото си правителство, без да се вслушва в разумните аргументи от другите части на залата. Тези моменти са абсурдни за българското народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във